Решение № 7029 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 529/2010 г.

Решение № 7029 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 529/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по подадената от ЗКПУ "Волово" - с. Волово, община Борово, Русенска област чрез процесуалния му представител адв. Недков касационна жалба срещу решение № 38 от 24.11.2009 г. на Административен съд - Русе, постановено по адм. д. № 197/2009 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата на кооперацията срещу Акт за установяване на публично общинско вземане по подадена декларация № 3 от 18.05.2009 г., издаден от кмета на Община Борово. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилни са изводите на съда, че актът е законосъобразен. Неправилно също така, в обжалваното съдебно решение е прието, че услугите сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане в депа или други съоръжения и поддържане чистотата на местата за обществено ползване е извършвана. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалваният акт, както и да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Кметът на Община Борово оспорва същата по съображения, изложени в писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Русе е бил Акт за установяване на публично общинско вземане по подадена декларация № 3 от 18.05.2009 г., издаден от кмета на Община Борово, с който на ЗКПУ "Волово" - с. Волово, община Борово е установено задължение за такса битови отпадъци за 2004 г., 2005 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г. в общ размер 1779.30 лв. и лихви за просрочие към 13.05.2009 г. в размер на 572.47 лв. За да отхвърли като неоснователна жалбата на кооперацията срещу обжалвания акт, в частта му, в която са й определени задължения за такса битови отпадъци за 2004 г., 2005 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г. и първата вноска за 2009 г., съдът е изложил следните съображения: Жалбоподателят е подал декларация № 1803000009/28.01.2009 г. по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ. С нея е декларирал, че притежава нежилищен недвижим имот, представляващ сграда - склад и прилежащ терен, находящ се в с. Волово, парцел ХI в кв. 28 по плана на селото, придобит през 1994 г. За начина на определяне на размера на ТБО е представена справка за отделните й компоненти. Размерът не се оспорва. Съдът е обсъдил представените заповеди на Кмета на Община Борово за определяне на района за извършване на сметосъбиране и сметоизвозване за всяка година - № № 251/29.10.2003 г.; 242/27.10.2004 г.; 328/26.10.2005 г.; 358/26.10.2006 г.; 388/15.10.2007 г.; 372/27.10.2008 г.; решенията на ОбС-Борово, в които ТБО за нежилищни имоти се определя пропорционално върху отчетната стойност на имотите на предприятията, съответно за услугите по събиране и сметоизвозване, подържане и експлоатация на депо за БО, почистване на улични платна, площади и паркове и други територии за обществено ползване - решение № 23 по протокол № 3/17.12.2003 г.; решение № 131 по протокол № 14/27.10.2004 г.; решение № 271 и 272 по протокол № 28/25.01.2006 г.; решение № 14 по протокол № 3/19.10.2007 г.; решение № 168 по протокол № 15/27.10.2008 г. За 2007 г. на основание § 13 от ПЗР на ЗМДТ в сила от 1.01.2007 г. ТБО за нежилищните имоти е запазена в същата абсолютна стойност като предходната година.; договор от 17.04.2003 г. и от 3.01.2007 г. с "Астон Сервиз" - ООД; показанията на св. Раднев - Изп. директор и съдружник в "Астон Сервиз" - ООД; св. Савов - шофьор на сметоизвозващ камион; св. Велев - кмет на с. Волово от 2007 г. и е приел, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържането на депа на територията на община Борово за периода от 2003 г. до м. май 2007 г. са осъществявани от фирма "Астон Сервиз" - ООД, а от м. май 2007 г. община Борово ги е осъществявала със собствени средства и сили, вкл. и услугата - хигиенизиране на обществените места на територията на общината, в т. ч. в с. Волово. Хигиенизирането на обществените места е извършвано от лица, назначени по програми за безработни. Представена е схема за разположението на контейнерите, като най-близкият до имота на жалбоподателя е този по т. 12. Според показанията на св. Христова, за работещите в кооперацията не било удобно да изнасят сметта до най-близкия контейнер, затова се събирали и се извозвали с ремарки до сметището. Представен е Акт за публична общинска собственост № 447 от 17.04.2003 г. за сметище. С оглед на събраните доказателства, съдът е достигнал до извода за дължимостта на таксата и за трите услуги. Така постановеното решение е правилно. В чл. 62 (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) от ЗМДТ е предвидено, че таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 в годишен размер за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване с решение на общинския съвет. Законът в ал. 2 на чл. 63 (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) изисква границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване да се определят със заповед на кмета на общината и да се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. Според чл. 71, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ, не се събира такса за: сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината и за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. В изпълнение изискванията на чл. 62 и чл. 66 от ЗМДТ размерът на таксата е определен за всяка услуга поотделно с решение на Общински съвет-Борово за всяка от процесните години. Със заповеди на кмета на общината на осн. чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ са определени границите на районите, в които е организирано сметоизвозване на територията на общината. Безспорно е установено по делото, че имотът, собственост на жалбоподателя се намира регулационните граници на с. Волово или в район на организирано сметосъбиране и сметоизвозване. Неоснователен е доводът на касатора, че размерът на таксата не е определен правилно като общ размер за трите услуги, вместо за всяка поотделно. За всяка услуга поотделно той е определен в решенията на общинския съвет и в представената справка. Обстоятелството, че поради неудобство да ползва най-близо разположения контейнер, кооперацията извършва със собствени сили и средства събирането и извозването на битовите отпадъци, не налага на извода, че дружеството не дължи задължението, което възниква по силата на ЗМДТ и не освобождава касатора от заплащане на дължимата такса съгласно чл. 62 от ЗМДТ. В тази насока правилно АС е приел, че касаторът е могъл, но не е предприел действия с цел допълнително предоставяне на съд за битови отпадъци или изменение в схемата за разположение на съществуващите. След като услугата се предоставя от Общината в населеното място и имотът се намира в регулационните му граници, не е налице хипотезата на чл. 71, т. 1 ЗМДТ. Неоснователни са доводите в касационната жалба за недължимост на такса за втората услуга поради това, че общината не е изградила, поддържа, експлоатира депа или други съоръжения за битови отпадъци. Условието за дължимостта на таксата за тази услуга е да няма депо за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, а от събраните писмени доказателства се установява наличието на депо в Борово. Обстоятелството, че кооперацията не е ползвала депото в гр. Борово, а е извозвала отпадъците до нерегламентираното сметище в с. Волово, не налага на извода за наличие на предпоставките за неплащане на такса за този вид услуга в хипотезата на чл. 7, т. 3 ЗМДТ. Неоснователни са доводите за недължимост на такса за третата услуга, поради това, че общината не извършва почистване и хигиенизиране на териториите за обществено ползване. Както правилно е приел съдът въз основа на подробен анализ на писмените и гласни доказателства по делото, при наличие на извършени разходи за хигиенизиране на местата за обществено ползване, установени въз основа на план сметки за разходите в дейност "Чистота", отчети за общите приходи от данъци и такси и извършените разходи за битови отпадъци; почистване на парка и центъра на с. Волово; извършване на снегопочистване на улиците от аварийна група през зимата; осигуряване в щата на общината на персонал, зает само в дейност "Чистота" се налага извода, че услугата поддържане и хигиенизиране на териториите за обществено ползване се предоставя в достатъчна степен качествено и постоянно в с. Волово. След като е безспорно установено, че тази услуга се предоставя от общината, правилно АС е приел, че не е налице изключението по чл. 71, т. 2 ЗМДТ. С оглед на така изложените съображения, решението на АС - Русе, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение