Решение № 5369 от 22.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11278/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на кмета на община Велинград, чрез служител с юридическо образование Керина, и на М. Г. К., чрез адв.Велкова, срещу Решение 2520/28.06.2024г., постановено по адм. дело 1072/2023г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отменен мълчалив отказ на кмета на Община Велинград да се произнесе по молба вх. 94-00/8421/14.09.2023г. от А. Н. С.. В касационните жалби се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението. Твърди се, че то противоречи на § /, ал.1 във вр. с § 6, ал.2 и ал.4 от ПР на ЗУТ. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което жалбата срещу процесния мълчалив отказ да се отхвърли. Претендират и присъждане на направените разноски по делото. В Съдебно заседание касаторите не се явяват и не се представляват. Ответникът А. Н. С., чрез адв.Хрисчев, в писмени отговори и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационните жалби и претендира присъждане на направените по делото разноски. Останалите ответници не взимат становище по касационните жалби, не се явяват и не се представляват в съдебно заседание. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни, по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Предмет на оспорване пред административния съд е бил мълчалив отказ на кмета на Община Велинград да се произнесе по молба вх. 94-00/8421/14.09.2023г. от А. Н. С., да изпълни Решение 295/09.04.2020г., постановено по адм.дело 1366/2020г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, като назначи Комисия да извърши оценка на придаваемо по регулация към нейния имот незастроено дворно място по реда на чл. 265 от ППЗТСУ и Комисията се произнесе с мотивирано Решение. Установено е, че в изпълнение на Решение 295/09.04.2021г., постановено по адм. дело 1366/2020г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, кметът на Община Велинград е назначил комисия по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, която с Решение по Протокол 1158/12.08.2021г. е определила обезщетение за част от недвижим имот, придаден по дворищно регулационния план, одобрен със Заповед 150 от 01.03.1989 г. на председателя на ОбНС Велинград. Това решение на комисията е било обжалвано и е било отменено с Решение 102/28.02.2023г. / влязло в сила на същата дата, като неподлежащо на обжалване/, постановено по адм.дело 1065/2021г. Административен съд гр. Пазарджик. С него не е разпоредено връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. При това положение, към датата на постановяване на Решение 2520/28.06.2024г., постановено по адм. дело 1072/2023г. по описа на Административен съд Пазарджик, е било налице обстоятелство по чл. 159, т. 6 от АПК по оспорването има влязло в сила съдебно решение и жалбата, като недопустима, е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. Съгласно чл. 299, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореното първоинстанционно решение като недопустимо следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. При този изход на спора, в полза на касаторите следва да бъдат присъдени направените, своевременно поискани и доказани разноски за производството пред касационната инстанция, като за тях се задължи ответника в касацията и жалбоподател в първоинстанционното производство А. Н. С.. На касатора - Община Велинград разноските за държавна такса /70 лева/ и за юрисконсултско възнаграждение /100 лева/ в размер общо на 170 /сто и седемдесет/ лева. На касатора - М. Г. К. разноските за държавна такса /70 лева/ и за адвокатско възнаграждение /850 лева/ в размер общо на 920 /деветстотин и двадесет/ лева, съгласно представения списък. Двамата касатори не са претендирали присъждане на направени разноски пред първата инстанция, поради което такива не следва да им се присъждат. Претендираните пред първата инстанция разноски от страни, които не са подали касационни жалби, не следва да им се присъждат, тъй като същите не са оспорили допустимостта и/или правилността на процесното съдебно решение. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,