Решение № 8679 от 12.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5702/2016 г.

Решение № 8679 от 12.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5702/2016 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 237, във връзка с чл. 239, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба за отмяна от "Л. А. В. - Комерс" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Триадица, бул. В. №..., представлявано управителя му Л. Е. К., чрез процесуалния си представител адв. Борисова на влязло в сила съдебно решение № 14011/21.12.2015 г., постановено по адм. дело № 31/2015 г. по описа на ВАС - първо отделение. Посочва се като отменително основание чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК, с доводи, че дружеството жалбоподател пред касационната инстанция "Л. А. В.-Комерс" ЕООД не е било редовно призовано по делото пред касационната инстанция, поради което не е узнало за насроченото съдебно заседание проведено на 25.11.2015 г., а също не е могло да организира защитата си като се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, което не е могло да отстрани. Твърди се, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в лишаване на молителя от гарантираното от АПК право на участие по делото. В молбата е посочено, че след като му е било нарушено правото на участие в процеса, следва да бъде отменено решение № 14011/21.12.2015 г, като делото бъде върнато на ВАС за ново разглеждане от друг съдебен състав. Моли също за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по делото - директорът на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, редовно призован за съдебно заседание, се представлява от процесуалния си представител юрк. Иванова, която взема становище за неоснователност на искането за отмяна, като излага доводи, че молителят е бил редовно уведомен за съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване. Настоящият петчленен състав на Върховният административен съд - I колегия, намира молбата за отмяна за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 2 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С решение № 14011/21.12.2015 г., постановено по адм. дело № 31/2015 г. на Върховния административен съд - първо отделение, е оставено в сила решение № 6848/13.11.2014 г. по адм. дело № 11428/2013 г. на Административен съд - С.-град, като е отхвърлена подадената от "Л. А. В. -Комерс" касационна жалба срещу него. В мотивите си съдът е посочил, че предмет на оспорване пред първоинстанционния съд бил Ревизионен акт № 2101301858/25.07.2013 г. на ТД на НАП - С., в частта потвърдена с Решение № 1763/14.10.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП за отказан данъчен кредитна дружеството в размер на 72 164, 90 лева за данъчни периоди м. 03.2009 г. и от м. 08.2010 г. до м. 10.2012 г. и начислени лихви за забава в размер на 16 134,48 лева, като е потвърдил като безспорна и неопровергана констатацията на ревизиращите органи, че доставчиците не са представили доказателства за реалността на доставките. От събраните по делото доказателства е установено, че доставчиците не са намерени на данъчните им адреси, също така и от вещото лице по допуснатата и приета от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза. Поради тази причина съдът е приел, че въпреки даденото указание на касатора "Л. А. В. -Комерс" ЕООД да докаже предпоставките за ползване на данъчен кредит по издадените му от лицата, за които твърди, че са доставчици данъчни документи, не е представил доказателства в тази насока в хода на оспорване на ревизионния акт, в резултат на което е приел, че касационната жалба е неоснователна и е оставил в сила обжалваното решение на АССГ, с което РА е оставен в сила като законосъобразен. Молбата се явява неоснователна. Производството по отмяна на влезли в сила съдебни актове по реда на глава 14 от АПК е извънреден способ за отмяна на неправилни съдебни актове на основанията, изброени в чл. 239 от АПК. За да е налице основанието по чл. 239, т. 1 от АПК на което се позовава молителя в искането си следва да се открият нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В конкретния случай в молбата за отмяна се твърди, че е налице основание по смисъла на чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК. Така формулирано искането за отмяна не отговаря на една от предпоставките по чл. 239, т. 1 - тези обстоятелства и доказателства да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото по същество. Молителят е страна по делото, за която не е имало пречка да упражни в пълен обем процесуалните си права за защита на интереса си от оспорване на цитирания по-горе РА. Основанието посочено от молителя по чл. 239, т. 5 от АПК, касаещо нарушаването на правото на защита настоящият съдебен състав намира също за неоснователен. Съгласно чл. 239, т. 5 от АПК съдебното решение, което е влязло в сила подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушение на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Доколкото отмяната на влезли в сила съдебни актове е извънинстанционен способ за защита на страната, за която съдебният акт е неблагоприятен и чрез този способ се засяга стабилитета на влезли в сила съдебни актове, в чл. 239, т. 5 от АПК законодателят ограничава приложимостта му само до тези процесуални нарушения, които водят до невъзможност за страната да вземе участие при разглеждане на делото или чрез надлежен представител. Презумпцията е, че в тези случаи делото е останало непопълнено с отнасящи се до него факти или доказателства и решението е неправилно. В хода на производството пред първоинстанционния съд, молителят е бил представляван с пълномощно по делото (стр. 6 от адм. дело № 11428/2013 г. по описа на АССГ) от адв. М. Г. С., чрез която е подадена жалбата пред АССГ, адв. К. П. Ч. и адв. А. К. Б., да го представляват и защитават във връзка с обжалването на административния акт, като в жалбата е посочен съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. С., район "Красно село", бул. "С." №..., ет. ..., ап. .... Видно от молба от 28.11.2014 г. на стр. 10 от адм. дело № 31/2015 г. по описа на ВАС молителят е заявил, че оттегля изцяло пълномощието дадено на посочените адвокати. С молба от 05.12.2014 г. на стр. 11 от адм. дело № 31/2015 г. на ВАС, Л. Е. К. е уведомил съда, че адреса за призоваване и за кореспонденция на "Л. А. В. -Комерс" ЕООД е в гр. С., бул. "В." №..., магазин "Л. П.". С призовка получена на 23.02.2015 г. от служител на "Л. А. В -Комерс" ЕООД, на посочения в молбата адрес (стр. 14 от адм. дело № 31/2015 г.) молителят е бил уведомен за деня и часа за съдебно заседание по адм. дело № 31/2015 г. по описа на ВАС. Данните по делото сочат, че молителят е бил уведомен за насрочването на делото в открито съдебно заседание на адреса, който е посочил в молбата до съда. Което от своя страна води до извода, че независимо кое трето лице е получило призовката за насроченото съдебно заседание, молителят е бил уведомен и е имал възможност да вземе участие във всички действия на съда, чрез вземане на становища, ангажиране на доказателства и да прави възражения по исканията на другата страна. От това следва, че соченото правно основание - чл. 239, т. 5 от АПК не се установява и не е налице. При тези данни петчленният състав на Върховния административен съд приема, че в производството пред Върховния административен съд - тричленен състав на първо отделение по адм. дело № 31/2015 г. не е допуснато процесуално нарушение, което да обуславя наличие на основание по чл. 239, т. 5 от АПК за отмяна на постановеното решение. Изложените фактически обстоятелства и правни констатации обуславят извода за неоснователност на претендираното отменително основание по чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че искането за отмяна на решение № 14011/21.12.2015 г., постановено по адм. дело № 31/2015 г. на Върховния административен съд, на посоченото основание по чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК е неоснователно, поради което следва да се отхвърли. Предвид изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд - Петчленен състав на I колегия,