Решение № 16802 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7261/2013 г.

Решение № 16802 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7261/2013 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Борис Милков Хаджиев, чрез процесуалния си представител адвокат Иванка Стойковска, против решение № 2075/27.03.2013 г. по адм. дело № 9071/2012 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите за директни плащания за 2011 г. с изх. № 02-160-6500/4771 от 30.06.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с което е отказано финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2011 г. и са наложени санкции за бъдещ период в размер на 177.81 лв. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че не са посочени фактически обстоятелства от административния орган, въз основа на които да се обоснове отказ за подпомагане. Навеждат се доводи, че вещото лице не е съобразило, че част от декларираните площи отговарят на изискванията за подпомагане, но дори и за тях не е допуснато финансиране. Моли, да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с което да бъде отменен отказа за изплащане на субсидии и е наложена санкция за бъдещ период. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София - град (АССГ) е законосъобразността на уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г., с изх. № 02-160-6500/4771 от 30.06.2012 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция. С това писмо адресатът Борис Милков Хаджиев се уведомява, че му се отказва финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания и му се налагат санкции за бъдещ период както следва: По Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ е поискана сума от 465.96 лв., като ДФЗ - РА отказва финансово подпомагане поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в конкретно описани площи и посочени нормативни основания, като се налага и санкция за бъдещ период в размер на 156.81 лева. По Схемата за национални доплащания на площ /СНДП/ е поискана сума от 62.4 лева, като ДФЗ - РА отказва финансово подпомагане поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в конкретно описани площи и посочени нормативни основания, като се налага и санкция за бъдещ период в размер на 21 лева. За изясняване на релевантните по делото факти от съда е допусната съдебно-технически експертиза. Вещото лице е установило наддеклариране по СЕПП и НДП в размер на 0.7 ха, което е 50.72% от общата декларирана площ. В заключението на вещото лице е констатирано, че са налице площи, с размери като тези в уведомителното писмо, които не отговарят на условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние. Съдът е кредитирал СТЕ, като е приел, че установеното от нея съвпада напълно с изчисленията, направени от ДФЗ-РА. Въз основа на това първоинстанционният съд е приел, че наддекларираните площи са недопустими за подпомагане. Уведомителното писмо е издадено в установената форма, от компетентен орган и е бил приложен правилно материалният закон, като е отказано напълно финансово подпомагане и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 156.81 лева по СЕПП и 21 лева по НДП. Решението е валидно, допустимо и правилно, като е издадено в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила, и е обосновано. При постановяването му са изследвани, респективно обстойно обсъдени, всички релевантни за спора обстоятелства и факти. Правилно първоинстанционният съд е приел, че няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания, посочените площи на всеки един имот, които са приети за недопустими за подпомагане, както и данните от административната преписка обективират волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. Видно от съдържанието на административния акт е съставена подробна таблица с отразяване на идентификационен номер на всеки от парцелите, по отношение на които е констатирана разлика между декларираната от заявителя площ и установената такава като допустима за подпомагане при извършените административни проверки. Отделно от това, писмото съдържа обобщена таблица с нанесени в нея всички данни от заявлението, извършените проверки, констатираните резултати и оторизираните суми. Установено е, че общият размер на недопустимата площ установена от ДФЗ-РА по СЕПП и НДП е 0.7 ха, с процент на установена недопустима площ за подпомагане - 50.72%. Тези констатации на административния орган са напълно идентични с констатираното от заключението на вещото лице по изготвената СТЕ, където е установено, че общият размер на недопустимата площ е 0.7 ха с процент на установена недопустима площ за подпомагане - 50.72%. Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав намира, че административния съд правилно е приел, че административния орган не е допуснал нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила, тъй като посочените фактически основания напълно съответстват на констатациите на СТЕ. В съответствие с чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, РА намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, а съгласно чл. 43, ал. 3, т. 2 от ЗПЗП Разплащателната агенция намалява размера или отказва плащане по схеми за национални доплащания, когато установи, че за съответните площи не са спазени Условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние. В конкретния случай отказаната финансова помощ е основана на ЗПЗП и по посочените разпоредби, въз основа на установената за недопустима площ по СЕПП и НДП, поради което правилно е приложен материалния закон. Също така в съответствие с чл. 58, § 3 от Регламент № 1122/2009, ако разликата между декларираната и установената като допустима площ надвишава 50 % финансова помощ не се отпуска, като на кандидата се налагат санкции за бъдещ период. Санкциите се прихващат в съответствие с чл. 56 от Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията. Ако сумата не може да бъде изцяло прихваната в съответствие с посочения чл. в течение на три календарни години след календарната година на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира. В съответствие с приложимия Регламент № 1122/2009 г. е отказано изцяло подпомагане за заявените площи по СЕПП и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 156.81 лева по СЕПП и 21 лева по НДП. Неоснователни са оплакванията за допуснато в административното производство съществено процесуално нарушение поради неизвършени проверки на място. Последните са един от способите за проверка на подадени заявления за подпомагане. Но същите не са единствени и задължителни. Съгласно чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП на задължителна проверка на място подлежат 5 % от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска. Такава задължителност не следва и от приложимата разпоредба на чл. 28, § 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. В случая заявлението на касатора не е попаднало сред 5 %-вата квота за проверка. Неоснователно се явява и възражението, че в процесното Уведомително писмо не са посочени конкретни обстоятелства и като цяло липсват мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им (макар и не съвсем обстоятелствено-номера, дати и т. н.), с което е спазен принципа за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото УП. Позоваването на вече цитираните по - горе справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност, представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд- четвърто отделение