Решение № 13428 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 123/2018 г.

Решение № 13428 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 123/2018 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Атанасова, подадена срещу решение № 5578 от 05.10.2017 г., постановено по адм. дело № 2743/2017 г. по описа на Административен съд – София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на Атанасова против заповед № ДВПР-15 от 19.01.2017 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, в частта, в която на жалбоподателката е определено допълнително възнаграждение за постигнати резултати за четвъртото тримесечие на 2016 г. в размер на 0. 00 лева. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, и се иска отмяната му. Направено е искане за определяне от съда на допълнително възнаграждение за постигнати резултати за четвъртото тримесечие на 2016 г., заедно с лихва за забава. Претендира се и присъждане на направените разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Националната агенция за приходите не изразява становище по основателността на оспорването. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост на касационната жалба, като счита, че същата е неоснователна. Върховният административен съд, в тричленен състав на пето отделение, след като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, намира, че същото е правилно. Производството по реда на чл. 145 - 178 от АПК пред АССГ е образувано по жалба на В. Атанасова против заповед № ДВПР-15 от 19.01.2017 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, в частта, в която на жабоподателката е определено допълнително възнаграждение за постигнати резултати за четвъртото тримесечие на 2016 г. в размер на 0. 00 лева, като в жалбата се поддържа незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и несъответствие с неговата цел. Административният съд е изяснил фактическата обстановка, а правните му изводи за неоснователност на възраженията на жалбоподателката са надлежно обосновани и изцяло се споделят от касационната инстанция. Съдът подробно е изследвал етапите на процедурата по оценяване съобразно въведените Вътрешни правила за работната заплата, след като е установил, че противно на твърденията те не противоречат на по-висок по степен нормативен акт. Съдът е обсъдил приложимите при оценяването критерии (обем на извършената работа за четвъртото тримесечие, качество на извършената работа и принос в изпълнението на общите задачи) и е приел, че обосновано на Атанасова е поставена най-ниската оценка 5 при наличните конкретни данни за работата й в този период. Тази индивидуална оценка е надлежно мотивирана от оценяващия ръководител и е потвърдена от контролиращия ръководител, които са били компетентни да оценяват жалбоподателката. Като резултат тази оценка е довела до лишаването й от допълнително възнаграждение за това тримесечие. По време на процедурата по оценяване правото на защита на Атанасова е било гарантирано и е било упражнено в пълен обем, като съдът е констатирал някои допуснати пропуски, но правилно е преценил, че те не представляват съществени нарушения, които да влияят върху законосъобразността на акта. В касационната жалба и в писмената защита отново са възпроизведени оплакванията, които са били направени пред решаващия спора по същество съд. Предвид това, че в оспореното решение съдът е отговорил обстойно на тези оплаквания тяхното преповтаряне е безпредметно. Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на постановеното от АССГ решение и то следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,