Решение № 14885 от 7.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8704/2010 г.

Решение № 14885 от 7.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8704/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на МБАЛ "Павликени" ЕООД гр. Павликени, действащо чрез надлежно упълномощен адвокат, против решение № 179 от 13.05.2010 г., постановено по административно дело № 416/2009 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против писмена покана с изх. № 29-02-87 от 19.05.2009 г., с която същото е приканено да заплати в 14-дневен срок неоснователно получени от него суми в размер на 4 464 лв., ведно с лихва за забава в размер на 83.04 лв. Наведените от касатора доводи за неправилност на съдебния акт са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на съдебното решение и на потвърдената с него писмена покана, както и присъждане на направените съдебни и деловодни разноски и за двете инстанции. Тезата за неправилност на решението и незаконосъобразност на оспорения пред Административен съд - Велико Търново административен акт се поддържа и от пълномощника на касатора в писмена защита и в пледоарията му в съдебно заседание. Ответникът - Директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Велико Търново, чрез повереника си в писмен отговор и в писмена защита моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и развива подробни съображения за правилност на атакуваното с нея съдебно решение и законосъобразност на процесната писмена покана. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което предлага същата да се остави без уважение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Велико Търново, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци. Решението на Административен съд - Велико Търново, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Аргументите за противното на процесуалния представител на касатора не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. Обосновано въз основа на надлежно приобщения към делото доказателствен материал в проверяваното решение е прието, че оспореният пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган при спазване на установената форма, без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Атакуваният пред Великотърновския административен съд акт представлява писмена покана по смисъла на чл. 234, ал. 2 от приложимия за казуса Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г. (НРД 2006 г.) за възстановяване на суми, получени без правно основание. В хода на съдебното производство пред Административен съд - Велико Търново (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията и на обуславящите го такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На тази база решаващият съдебен състав правилно е приел за доказано, че лечебното заведение е получило средства за оказана болнична помощ по клинични пътеки в случаи, които не са отговаряли на критериите, определени с индивидуалния договор за оказване на медицинска помощ, сключен с НЗОК. Била е установена хоспитализация на определен брой здравноосигурени лица, които не са отговаряли на критериите за този вид болнична помощ, следователно получените суми за така оказаната медицинска помощ са били неоснователно платени и подлежат на възстановяване ведно с дължимата лихва, писмената покана за което е издадена от компетентния по смисъла на чл. 233, ал. 2 от НРД 2006 г. орган, имащ съгласно тази разпоредба правомощия да налага санкции на изпълнителите на медицинска помощ в случай на констатирани по съответния законен ред нарушения от тяхна страна на разпоредбите на НРД 2006 г. и на индивидуалния договор, както и да удържа неоснователно получените суми в резултат на тези нарушения. По същество жалбоподателят по първоначалното дело не е навел доводи и не е представил доказателства, от които да се направи извод, че не е получил суми без правно основание, а е изложил съображения в насока, че поканата не съдържа мотиви, които я правят формално незаконосъобразна, и за издаваното й в нарушение на административнопроизводствените правила. В тази връзка неоснователно е касационното оплакване за необоснованост на извода на Великотърновския административен съд, че административнопроизводствените правила по издаване на процесната писмена покана не са нарушени. Съгласно чл. 233, ал. 1 от НРД 2006 г. в случаите, когато изпълнителят на медицинска помощ е получил от НЗОК суми без правно основание и това е установено от контролните органи на РЗОК, респ. длъжностни лица на НЗОК, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. В разпоредбите на чл. 234 от НРД 2006 г. е посочена процедурата за установяване на посочените задължения, както и редът за обжалване. Първата алинея на този текст предвижда съставянето на финансов и/или медицински протокол, както и на нарочен друг протокол за неоснователно получени суми. Лицето - обект на проверката, има право да представи писмено възражение пред директора на РЗОК в 7-дневен срок, считано от деня, следващ деня на получаване на протокола. След изтичане на срока за възражение по ал. 1 директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя - ал. 2 от същия текст. Член 234, ал. 3 от НРД 2006 г. предвижда 14-дневен срок от получаване на поканата за доброволно внасяне на дължимите суми. Когато този срок изтече, се пристъпва към прихващане на дължимата сума от следващото плащане по договора - чл. 234, ал. 4 от НРД 2006 г. Така посочените норми на чл. 234 от НРД 2006 г. създават процедура, която е задължителна за административния орган и неспазването на която представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяна на издадения административен акт, защото тези норми охраняват правата и законните интереси на изпълнителите на медицинска помощ, които участват в това производство. В случая визираните разпоредби са били спазени. Налице е заповед на Директора на РЗОК - Велико Търново за възлагане на проверяващ екип от лекари - контрольори да извършат проверка на дейността на жалбоподателя, в която заповед конкретно са описани предметните предели на тази проверка. Неоснователността на получените от лечебното заведение суми, по повод на които е издадена процесната писмена покана, са констатирани в резултат на извършена в съответствие с установените в относимата нормативна уредба изисквания медицинска проверка. Направените от лекарите-контрольори констатации, чиято доказателствена сила не е оборена в хода на съдебно-административното производство, са обективирани в съставен от тях медицински протокол с приложен към него доказателствен материал в съответствие с изискването на чл. 228, ал. 1 от НРД 2006 г., връчен на представляващ лечебното заведение. Именно въз основа на резултатите от тази проверка, обективирани във медицинския протокол и протокола за неоснователно получени суми, директорът на РЗОК - Велико Търново е отправил процесната писмена покана, издадена на основание чл. 233, ал. 2 и чл. 235, ал. 5 от НРД 2006 г. до МБАЛ "Павликени" ЕООД гр. Павликени за внасяне на дължимата сума по сметка на РЗОК. В съответствие с изискванията на нормативната уредба, медицинска проверка, медицински протокол и протокол за неоснователно получени суми предшестват процесната писмена покана и представляват нейните фактически основания, на които се позовава административният орган за издаването й. Това е така, защото в медицинския протокол са описани констатираните нарушения на клаузите на НРД 2006 г., допуснати от лечебното заведение по клинични пътеки № № 26, 47 и 184, а в протокола за неоснователни суми са посочени сумите, които са заплатени на лечебното заведение във връзка с отчетената от него медицинска дейност по тези клинични пътеки и фактурата, с която те са отчетени и заплатени. Горното обуславя извода, че като е приел в своето решение, че при издаването на процесната покана не са нарушени административнопроизводствените правила, Административен съд - Велико Търново е постановил своето решение в съответствие с материалния закон (противно на твърдяното в писмената защита на процесуалния представител на касатора). Освен това, изложеното опровергава наведените от касаторовият повереник доводи за неоснователност на извода на първоинстанционният съд, че писмената покана е мотивиран административен акт, защото в нея не били посочени фактическите основания за издаването й. Неоснователни са и инвокираните възражения от касатора в насока, че писмената покана е издадена в нарушение на чл. 235, ал. 2 от НРД 2006 г., защото елемент от фактическия състав на административното производство, което следва да завърши с издаването на писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание, се явявала влязла в сила заповед за налагане на санкции на директора на РЗОК. Тези възражения са проверени от първоинстанционния съд, който се е произнесъл по тях и чиито изводи се споделят от настоящата инстанция. Доколкото лечебното заведение не е оспорило констатациите в медицинския протокол, в случая не е налице хипотезата на чл. 235, ал. 2 от НРД 2006 г., задължаваща Директора на РЗОК - Велико Търново да издаде писмената покана едва след влизане в сила на Заповедта за санкция, и е напълно ирелевантно за законосъобразността на поканата е влизането в сила на заповедта, с която лечебното заведение е санкционирано, респ. датата на издаването й. От друга страна, МБАЛ "Павликени" ЕООД не се е възползвало и от възможността да възрази срещу протокола за неоснователно получени суми в предвидения в чл. 235, ал. 4 от НРД 2006 г. седмодневен срок, поради което законосъобразно и в съответствие с чл. 235, ал. 5 от НРД 2006 г. след изтичането на този срок е издадена писмената покана. От гореизложеното явства, че не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора не следва да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а доколкото ответника по касация не е представил доказателства за направени такива в хода на производството пред настоящата инстанция, то и нему не се дължи заплащането им. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,