Решение № 183 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12579/2016 г.

Решение № 183 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12579/2016 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Карго логистик " ЕООД моли да бъде отменено решение № 5778/01.09.2016 г. по адм. д. № 8405/2015 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-2218-1400328-091-001/11.05.2015 г. на ТД на НАП-С. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли РА да бъде отменен изцяло или делото да бъде върнато за ново разглеждане, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-С. моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-2218-1400328-091-001/11.05.2015 г. на ТД на НАП-С., с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит за периода м. 8 - 11.2013 г. общо 2 097 666,46 лв и са начислени лихви 316 532,46 лв по фактури на "Феникс пропърти"ЕООД, "Агроцентър 2000"ЕООД, "Магра 2007"ЕООД, "А. К."ЕООД, "Новера агро"ЕООД, "Корект Х"ЕООД и "М. П. 2001"ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 6 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки зърнени култури не са осъществени. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне в РА на задълженията на ревизираното лице. Обсъдени са възраженията на жалбоподателя, които се повтарят и в касационната жалба. Доводът за нарушение на чл. 32 от ДОПК при съставяне на протоколите за посещение на адрес само от един орган по приходите е неоснователен. В чл. 32 от ДОПК няма изискване протоколите за посещение на адрес да се съставят от двама служители, както и да бъдат подписани от свидетел. Правилен е изводът на съда, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на ревизията. Правилен е изводът на съда, че осъществена доставка от издателя на фактурата е условие за възникване и упражняване на право на приспадане на данъчен кредит. Обосновано съдът се позовал на практиката на СЕО и СЕС, която за признаване на право на приспадане на данъчен кредит изисква получателят да разполага с фактура, доставката по която да е осъществена от издателя на фактурата. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и редица други. Правилно е преценена доказателствената стойност на представените пътно-прехвърлителни разписки, подписани само от доставчика на ревизираното лице, без подпис на превозвач, кантарджия и получател. Така съставените пътно-прехвърлителни разписки не установяват предаване на описаните в тях количество зърно за транспорт и предаването им на получател. По делото са приложени товарителници за транспорт на зърно до краен получател "Папас олио"АД, в повечето от които като изпращач е посочен "Агро прогрес 64"ЕООД, както и кантарни бележки, съставени при получаване на зърното, в които като изпращач е посочен "Агро прогрес 64"ЕООД. Представено е споразумение от 13.08.2013 г. между ревизираното лице и "Агро прогрес 64"ЕООД фирмите превозвачи в товарителниците да посочват като изпращач "Агро прогрес 64"ЕООД или ревизираното лице. С това споразумение страните по него не могат да анулират изискванията на чл. 51 и чл. 53 от ЗАвП товарителницата да е подписана и подпечатана от изпращача и да съдържа неговото име и адрес. Т. съставените товарителници нямат отношение към спорните доставки, както правилно са приели органите по приходите и съдът. Представени са товарителници с изпращач "Агро прогрес 64"ЕООД, в които е посочено, че стоката се изпраща чрез "Карго логистик"ЕООД, които също не могат да се отнесат към спорните доставки, поради липса на доказателства за връзката им с процесните фактури. Представени са товарителници с изпращач - ревизираното лице, които не могат да бъдат свързани със спорните фактури поради липса на годни пътно-прехвърлителни разписки или друг документ, удостоверяващ приемо-предаване на фактурираните количества зърнени култури от издателите на фактурите на ревизираното лице. Правилен е изводът на съда, че осъществените последващи доставки не са достатъчни, за да се приеме, че зърнените култури за осъществяването им са придобити по спорните фактури, след като липсват доказателства за индивидуализиране на стоките по чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Декларациите за произход и добра земеделска практика с непопълнен регистров номер на декларатора не са достатъчни, за да установят приемо-предаване на количествата зърно, посочени в тях, тъй като не удостоверяват индивидуализиране на зърното и приемо-предаването му. Неоснователно е позоваването от касатора на решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС, в които са разгледани хипотези на осъществени доставки, какъвто настоящият случай не е. Ревизираното лице е регистриран търговец на зърно, има назначен работник на длъжност изкупвач на селскостопанска продукция видно от РД. При тези данни и при недоказано осъществяване на преките доставки, неоснователен е доводът за основан на предположения извод в РА за друг произход на закупуваното от ревизираното лице зърно. При недоказано осъществяване на пряката доставка, право на приспадане на данъчен кредит за получателя по фактурата не възниква, както законосъобразно са приели органите по приходите и съдът. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение 16 772,60 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,