Решение № 7781 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16477/2011 г.

Решение № 7781 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16477/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 2618 от 9.11.2011 г. по адм. дело № 2043/2011 г. на Административния съд Варна. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържат се подробни доводи по същество на спора. Ответникът - Назифе Лятиф Авджи, не взема становище по касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът, по жалба на Назифе Лятиф Авджи, е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/21550 от 9.04.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който е установена като недължимо получена от жалбоподателката по подадено от нея заявление за единно подпомагане за площ за 2009 г. сума в размер на 210.98 лв. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентния административен орган, като е съобразил разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 4, от ЗПЗП; чл. 162, ал. 2, т. 8 и чл. 166 от ДОПК; чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФЗ. Приел е още, че е нарушено изискването за форма - чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като в акта липсват фактическите и правни основания за издаването му, което прави невъзможно изследването му за несъответствие с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. Изложените мотиви в акта са твърде лаконични и съдът е приел, че по същество липсват такива. Прието е също така, че оспорения административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон, тъй като липсва недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателката, което я освобождава от санкция съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 4 Регламент (ЕО) № 796/2004 г. Когато земеделският производител е представил фактически точна информация или когато той може да докаже по друг начин, че не е допуснал грешка, то погрешното прилагане на условията за подпомагане от страна на администрацията обуславя приложението на основанието, предвидено в чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията и сумата не подлежи на възстановяване. Решението е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата страна по спора, приложимите правни норми, и обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/. Съгласно чл. 59 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително посочване на фактическите и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. Фактически основания в оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от изпълнителния директора на ДФ "Земеделие", не се съдържат, както правилно е приел решаващият съд. Според чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. В случая в оспорения акт е посочено като правно основание за издаване чл. 27, ал. 3 и 4, чл. 37, ал. 2, чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, във връзка с чл. 73 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г., като не са посочени основанията, които регламентират директните плащания или отказа за плащане по чл. 43 и чл. 47, ал. 2 от ЗПЗП. В този смисъл правилно при анализа на доказателствата, съдът е приел, че актът не е мотивиран в съответствие с изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Безспорно е установено по делото, че Назифе Авджи в качеството си на заявител за подпомагане по схемите на СЕПП, не е декларирал неверни данни относно вида и размера на площите, като притежаваните от него площи са декларирани в общо заявление за единно плащане и не е установено разминаване между информацията по заявлението и действителните данни. След като не е налице неправомерно поведение от лицето, което да е довело до получаване от него на плащания от Разплащателната агенция, не може да се обоснове извод, че те не му се дължат. При доказана добросъвестност на земеделския производител изплатените суми, които са резултат от действия на РА, за които същия не носи отговорност, не представляват публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. В тази връзка съдът правилно е приел, че причините довели до коригиране на допустимия слой за подпомагане и наложили постановяване на оспорения акт, са недостатъчна техническа, ресурсна и оперативна обезпеченост на органите за одобряване работата по оперирането с ИСАК. Според заключението на назначената съдебно-техническа експертиза при извършената проверка към ноември 2009 г. няма недопустими за подпомагане площи, във връзка с подаденото общо заявление за единно плащане и при направените сателитни снимки е видно, че част от парцела е зает от полски път, а при извършените кръстосани проверки е установена допустима площ за подпомагане в размер на цялата заявена площ. Разпоредбата на чл. 24, § 2 от Регламент /ЕО/№ 796/2004 г. предвижда, че констатирането на нередности произтичащи от кръстосани проверки е последвано от други подходящи административни процедури, като съгласно чл. 28 от Регламент/ЕО/№ 796/2004 г. всяка проверка подлежи на контролен доклад за да може да се преразглеждат детайлите на същата и независимо от новопредставената информация и констатираните различия свързани с нередности е следвало да се изискат допълнителни доказателства от заявителя, като пропускът за изпълнение на тези задължения е нарушение на административния орган. След като изплатената сума за единно плащане не сочи за разминаване в данните по заявлението, получената сума не е неправомерно и недължимо платена и съгласно чл. 73 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. при недължимо плащане, земеделския производител следва да възстанови сумата в съответствие с § 3, но съгласно ал. 4 на посочената разпоредба това задължение не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните органи и същата се отнася до фактическите елементи, а не до начина за изчисляване на сумата и не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като съответно на закона. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,