Решение № 13963 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12742/2015 г.

Решение № 13963 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12742/2015 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса срещу решение № 5447 от 5.08.2015 г., постановено по адм. дело № 10936/2014 г. по описа на Административен съд С. - град, с което по жалба на П. Й. М. е отменена издадена от касатора заповед № 15/6.10.2014 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Иска се отмяна на съдебното решение като незаконосъобразно. О. М. оспорва жалбата с доводи, изложени в писмен отговор и писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна, поради следното: Фактическата обстановка е подробно и правилно установена от първоинстанционния съд, а изводите му за незаконосъобразност на обжалваната заповед изцяло се споделят. Освен изложените съображения за липса на извършени дисциплинарни нарушения, вменени във вина на служителката, за да отмени заповедта, съдът е приел като основание съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 93, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Правилно е счел, че писмените обяснения на М. от 17.07.2014 г., дадени 2 месеца преди образуване на дисциплинарното производство на 17.09.2014 г., не удовлетворяват изискването на закона за изслушване на държавния служител и даване на срок за писмени обяснения, за събиране и оценяване на посочените от него доказателства преди налагане на дисциплинарното наказание. Едновременното тълкуване на разпоредбите на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл и чл. 96, ал. 1 от същия закон сочи, че в случаите, когато се налагат посочените в чл. 90, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗДСл наказания, поредността на действията е задължителна и е както следва: образуване на дисциплинарно производство по заповед на наказващия орган; провеждане на производство пред дисциплинарния съвет, по време на което и при необходимост може да се изслуша служителят или да му се даде възможност за писмени обяснения; обсъждане на евентуално представени от него доказателства; задължително изслушване и даване на срок за писмени обяснения от страна на наказващия орган и едва след това налагане на наказание от последния. В случая е безспорно установено, че императивната разпоредба на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е нарушена, при която хипотеза съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество предвид нарушеното право на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Неоснователни са твърденията на касатора, че Маринова е възпрепятствала изпълнението на вмененото му от закона задължение. Поканата за изслушването й от дисциплинарния съвет не е била връчена на 23.09.2014 г., тъй като тя не е намерена на адреса, което обстоятелство е удостоверено върху писмото с подписа на председателя на дисциплинарния съвет. Представената медицинска документация обаче установява, че на същата дата тя е посетила болнично заведение, т. е. отсъствието й не може да се вмени във вина съгласно чл. 93, ал. 3 от ЗДСл. Друг опит за осъществяване на контакт със служителката не е правен нито от дисциплинарния съвет, нито от органа по назначаването до издаването на заповедта за уволнение, която й е връчена чрез нотариус. П. това положение съдът обосновано е приел, че е следвало да се положат адекватни усилия за връзка с Маринова с цел изслушването й и даване на писмени обяснения преди издаването на заповедта. Органът обаче е бездействал, нарушението е съществено и е опорочило цялата дисциплинарна процедура, а според закона това е достатъчно основание за отмяна на заповедта. Предвид изложеното постановеното решение е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски в размер на 1800 лева за адвокатско възнаграждение. Възражение за прекомерност не е направено от касатора. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,