Решение № 220 от 15.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 210/2009 г.

Решение № 220 от 15.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 210/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е образувано по искане на осъдения С. В. А. за отмяна или ревизия на присъда № 21/20.01.2009 г. на Районен съд - Белоградчик, постановена по НОХД № 179/2008 г. и потвърдена с въззивно решение от 12.03.2009 г. на Видински окръжен съд, по реда на възобновяването, регламентиран в чл. 425, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от процесуалния закон. В депозираното искане се релевират оплаквания за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на определената наказателна санкция Поставя се акцент на субективната престъпна несъставомерност на инкриминираните действия по чл. 151, ал. 1 НК, с аргументи за недоказаност на виновно осъществено посегателство спрямо половата неприкосновеност на малолетно лице и за налични предположения досежно знанието на осъдения А., че пострадалата от неправомерното съвкупление не е навършила 14 години. Излагат се съображения и за несъблюдаване на тежестта на престъпното деяние и игнориране на фактическите данни за неговия извършител при диференциране на наказателната отговорност от съдебните инстанции. При условията на алтернативност се предлага отмяна на влязлата в сила осъдителна присъда и оправдаване на С. А. по повдигнатото му обвинение по чл. 151, ал. 1 НК, или изменение на съдебния акт в санкционната част, чрез намаляване на наказанието до предвидения законов минимум. В съдебно заседание на 7.05.2009 г. осъденото лице се явява пред настоящия състав, като декларира изрично нежелание за лично присъствие на упълномощения от него процесуален представител и моли за снизхождение. В приложената от договорния адвокат писмена защита е обективирана воля в насока поддържане на визираните касационни основания за възобновяване на наказателното дело. Прокурорът от ВКП дава заключение, че искането на осъдения А. е частично основателно, като мотивира заявената позиция с липса на яснота за обстоятелствата, доказателствено обезпечаващи изискуемия се пряк умисъл относно възрастта на К. Витанова, последното от които обосноваващо правоприлагане на чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2НПК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, в пределите на реализирания извънреден контрол, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 21 от 20.01.2009 г., постановена по НОХД № 179/2008 г., Белоградчишки районен съд е признал С. В. А. за виновен в това, че на 23.04.2008 г., в с. М. се съвкупил с 12-годишната К. А. В., като извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 НК, поради което на основание чл. 151, ал. 1 НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от същия закон го осъдил на лишаване от свобода за срок от осем месеца, при първоначален общ режим на изтърпяване. Със съдебния акт в съответствие с правните предписания на чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение и наложеното на осъденото лице, с определение № 45/26.03.2007 г. на БРС, по НОХД № 67/2007 г., наказание - една година лишаване от свобода. Присъдата е била предмет на въззивна проверка по ВНОХД № 32/2009 г. на Окръжен съд - Видин, финализирала с решение на 12.03.2009 г., с което е потвърден първоинстанционния съдебен акт. Искането на осъдения А. е допустимо за разглеждане в лимитираното от процесуалноправните разпоредби на чл. 419-426, гл. ХХХIII НПК извънредно съдебно производство. Същото обаче преценено в контекста на предложената аргументация и подкрепящите я доказателства за възобновяване на наказателно дело № 179/2008 г. на Районен съд - Белоградчик и отмяна на постановената присъда или ревизия в санкционната й част, е неоснователно. ВКС не констатира визираното от процесуалния представител на осъденото лице нарушение на материалния закон. В рамките на установената и доказателствено обезпечена фактология съдебните инстанции правилно са приели, че инкриминираното поведение на С. А. се субсумира от обективна и субективна страна от престъпния състав на чл. 151, ал. 1 НК. Съдържимите се в очертаната правна норма признаци визират умишлено съвкупление с лице, ненавършило 14-години /извън обсега на криминализираните в чл. 152 НК хипотези на изнасилване/, на каквато дейност сочи конкретиката по настоящото дело. На 23.04.2008 година вечерта, след предварителна уговорка осъденият се срещнал с 12-годишната К. В. пред заведение в с. М., завел я в дома на своята сестра и осъществил полов акт с малолетната, при изискуемите се интелектуални и волеви характеристики на предвидената форма на вина. В контекста на изложеното предявените с депозираното искане възражения за недоказаност на субективните измерения на престъпление по чл. 151, ал. 1 НК, поради незнанието на извършителя А., че пострадалата не е навършила 14-години, са необосновани. Същите са били обект на задълбочена преценка в съобразителната част на обявената от първостепенния съд и потвърдена от Видински ОС присъда, обсъдени са подробно и в детайли, компетентно и с проявен юридически усет. Акцентираните обстоятелства относно местоживеенето на С. А. и К. Витанова в малко по численост на населението село - М., дългогодишното им познанство и поддържаните помежду им близки приятелски отношения предпоставят категорично заключение за предварително формирани и проектирани в съзнанието на автора на престъпното посегателство представи досежно възрастта на жертвата. Очертаната позиция обуславя вътрешно убеждение за липса на касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК и мотивира настоящия състав да остави без уважение предявените от защитата на А. искания за отмяна на обжалвания съдебен акт и оправдаване на осъденото лице, по реда на възобновяването. При извънредната съдебна проверка касационният съд не установи основателност и на релевираните оплаквания за несправедливост на наказателно- правните санкционни последици, индициращи на процесуална нужда от упражняване правомощията по чл. 354, ал. 2, т. 1, вр.чл. 348, ал. 1, т. 3 и ал. 5, т. 1 НПК. Определеното при условията на чл. 55 НК наказание - осем месеца лишаване от свобода е съответно на степента на обществена опасност на престъплението и личността на осъдения А., и съобразено с предявените от чл. 36 НК изисквания за индивидуална и генерална превенция. При диференциране на наказателната отговорност Белоградчишки РС и ОС - Видин са обсъдили и оценили тежестта на инкриминираното деяние, съблюдавайки спецификата на неправомерните действия и тяхната насоченост по отношение на половата неприкосновеност и полов морал на подрастващите. Наложената наказателна санкция съдебните инстанции са аргументирали и с наличните фактически данни за извършителя на престъплението, като са отдали необходимото значение на младежката възраст на С. А. и на съдебното му минало /предходно осъждане по НОХД № 67/2007 г. за престъпление по чл. 195 НК/. Обликът на инкриминираната престъпна дейност и коментираните факти за личността на осъдения не обосновават редуциране на индивидуализираното наказание - лишаване от свобода и изменение на атакувания съдебен акт в санкционната му част, в претендираната от защитата на осъдения А. посока. По изложените съображения настоящият състав намира, че искането на осъденото лице за отмяна на влязлата в сила присъда от 20.01.2009 г. на Белоградчишки районен съд или ревизия на същата чрез намаляване на определената наказателна санкция - лишаване от свобода, в съответствие с установения нормативен регламент в чл. 425, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение