Решение № 5822 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11712/2008 г.

ВАСVII отделение03.05.2010 г.докладчик т Диана Добрева

Диспозитив

Отхвърля жалбата на "Кейбълтел" ЕАД гр. София срещу решение № 1168/17.07.2008 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за даване на задължителни указания на "Българската телекомуникационна компания" АД. Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Мотиви

Решение № 5822 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11712/2008 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 35, ал. 2 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Образувано е по жалба на "Кейбълтел" ЕАД гр. София срещу решение № 1168/17.07.2008 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС/комисията), с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за даване на задължителни указания на Българската телекомуникационна компания (БТК) на основание чл. 61, ал. 1 от ЗЕС. Иска се отмяната му с доводи за незаконосъобразност по чл. 146, т. 3 - т. 5 от АПК. Претендират се разноски. Ответникът КРС и заинтересованата страна "БТК" АД оспорват жалбата като неоснователна. За да се произнесе, Върховният административен съд съобрази следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок и от страна, която има правен интерес от съдебното оспорване. Започналото по искане на жалбоподателя административно производство по реда на Раздел VIII от Глава четвърта на ЗЕС, озаглавен "Решаване на спорове между предприятия", е приключило с неблагоприятно решение. Касае се за постановен от комисията отказ за даване на задължителни указания на БТК да осигури достъп от своята мрежа в гр. Лом до номерата на Кейбълтел в същия град посредством предоставяне на услугата "генериране на повикванията от мрежата на БТК към мрежата на Кейбълтел в двоен сегмент", като дружеството иска всички повиквания от мрежата на БТК към абонатите му в гр. Лом да преминават през точка на взаимно свързване на двоен сегмент в гр. София. Установява се от доказателствата по преписката, както и от изслушаните пред съда експертизи, че причината за отхвърляне на искането за терминиране на трафик по посочения начин, в основата си не е техническа. Структурата на мрежата на БТК позволява всяко едно повикване да бъде терминирано в произволна точка на взаимно свързване. Що се касае до принципите на маршрутизация, залегнали в приложимата подзаконова нормативна уредба (Наредба № 10 от 29.06.2004 г. (отм.), в типовото предложение на БТК, одобрено от регулатора и в двустранните й договори с другите оператори на далекосъобщителни мрежи, реално тези принципи не се спазват стриктно, което е видно от представените CDR-ри и експертните заключения. Посоченото обаче не дава основание КРС да уважи искането на Кейбълтел чрез създаване на задължение за БТК, което не е предвидено в договора за взаимно свързване, сключен между страните по спора. При условие, че БТК е изпълнила вмененото й от закона задължение за осъществяване на взаимното свързване, правилно комисията е мотивирала отказа си с конкретна разпоредба от договора, който не противоречи на типовото предложение и наредбата. Съгласно т. 2.1.1.4 от същия, повикванията при двоен сегмент са повиквания, преминаващи от една Регионална точка на взаимно свързване към потребител, обслужван от локална централа, която е свързана към Регионална точка на взаимно свързване в различна Административна област. Видно от дефинициите в сключения договор, административната област е административно-териториална единица по смисъла на Закона за административно-териториалното устройство на Република България. Това означава, че повиквания/разговори, които са между абонати на различни мрежи в рамките на едно населено място (в случая гр. Лом), не се обслужват от точка на взаимно свързване на двоен сегмент, каквото е искането на Кейбълтел, а в метро сегмент, което обслужване предвижда и типовото предложение. Следователно, единствено самите спорещи страни биха могли да съгласуват помежду си нещо различно от вече договореното и в случая не е в правомощията на КРС да дава задължителни указания на която и да е от тях, при положение, че клаузите на договора за взаимно свързване са в съответствие с приложимата уредба. Предвид изложеното не се констатират сочените основания за отмяна на оспореното решение на КРС и жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. При този изход на делото искането за присъждане на разноски в полза на Кейбълтел не подлежи на уважаване, а такова искане от ответника и заинтересованата страна не е направено. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,

Цитирани разпоредби

1