Решение № 9687 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3266/2019 г.

Решение № 9687 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3266/2019 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Д. Гота, [гражданство], подадена чрез пълномощник, против решение № 1053 от 10.01.2019 г. постановено по адм. дело № 864/2018 г. на Административен съд -Хасково, с което съдът е отхвърлил жалбата на чужденеца срещу заповед № ОЧ-187/02.09.2018 г. на началника на ГПУ-Свиленград, издадена в условия на заместване, с която чужденецът е принудително настанен в СДВНЧ до отпадане на пречките за връщането му и организиране извеждането му от страната, но за не повече от шест месеца. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че е отпаднала необходимостта от настаняване в СДВНЧ, поради което иска отмяна на решението. Ответникът началникът на ГПУ- Свиленград не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е обсъдил отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и правилно е установил релевантната за спора фактическа обстановка. Установил е, че изложените факти в докладна записка УРИ 453 бр-23148/02.09.2018 г. от началник в 01 група на ГКПП - Капитан Андреево не са оборени в процеса. Безспорно е, че на 01.09.2018 г. на ГКПП- Капитан Андреево на влизане в страната е проверен автобус марка "Ман", в който е открито укрило се лице от мъжки пол, без документи за самоличност. Лицето е задържано със заповед за полицейско задържане № 4536 зз-162/01.09.2018 г. и идентифицирано като Д. Гота. Със заповед № 04-186/02.09.2018 г. на началника на ГПУ-Свиленград на Д. Гота, [гражданство], е приложена принудителна административна мярка "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 04-187/02.09.2018 г. лицето е принудително настанено в СДВНЧ с оглед организиране извеждането му от страната в изпълнение на принудителната мярка, за срок до отпадане пречките за изпълнението, но не по-дълъг от 6 месеца. При така установеното съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Обосновал е извод, че чужденецът има опасност да се укрие, съгласно дефиницията на § 1, т. 4 в ДР ЗЧРБ. Приел е, че актът е съответен с целта на закона - да се организира принудителното отвеждане на чужденеца и да се подготви връщането му в страната по произход, страна на транзитно преминаване или трета страна съгласно чл. 15, ал. 1 от Директива 2008/115 от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни. Обосновал е извод, че тъй като заповедта за връщане в страната по произход не е влязла в сила, е изпълнена и специалната цел на закона за временното задържане на чужденеца. Решението е правилно. Съответен на доказателствата по делото и закона е първоинстанционният извод, че мярката по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ има за цел да обезпечи изпълнението на мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ. В настоящия случай е безспорно установено, че по отношение на чужденеца е приложена ПАМ "връщане до страната по произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". Налице са и останалите, регламентирани в закона, предпоставки. Фактическите констатации на органа обосновават извод, че има реална опасност чужденецът да се опита да осуети изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ. Не са представени никакви доказателства, че мароканският гражданин има трайно установени връзки в страната, няма данни негови близки да пребивават на територията на Република България на законно основание. Няма доказателства, че лицето има постоянен адрес в страната и средства, с които да се издържа. Липсват данни да е сезирал Държавната агенция за бежанците към момента на постановяване на съдебното решение. В касационното производство пълномощникът на чужденеца също не е представил никакви доказателства в тази насока. Наведените в касационната жалба твърдения за евентуалната възможност чужденеца да организира легалното пребиваване в страната и пребиваването на територията на Република България на негови близки /без да се сочат конкретни имена/ са голословни. С разпоредбата на чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО са регламентирани две хипотези, в които е допустимо задържане и то, ако не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, а именно: когато е налице опасност от укриване, или когато засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането. В рамките на проверката за законосъобразност на оспорената заповед съдът е съобразил изпълнението на обективните критерии на закона за издаване на административния акт. Правилно е приел, че има опасност чужденецът да се отклони от изпълнението на мярката. Този извод е съответен на поведението на чужденеца при влизане в страната, както и от поведението му в хода на първоинстанционното производство. първоинстанционният съд е правил многократни опити да установи къде се намира лицето. Чужденецът е демонстрирал намерение за преминаване в други държави, използвайки страната ни като транзитен пункт, от което следва, че има голяма вероятност да се укрие. Ето защо и налагането на по-лека принудителна мярка би била неефективна. Съдът правилно е посочил, че е възможно извеждането на мароканския гражданин от страната след приключване на съдебното производство по обжалване на заповедта за прилагане на ПАМ с влязъл в сила съдебен акт. Неоснователно е касационното възражение, че на мароканския гражданин не е предоставена възможност за обяснения и становища при принудителното му настаняване. Последното е обезпечителна мярка за изпълнение на издадена заповед за прилагане на ПАМ, поради което органът не е задължен да изисква обясненията му при издаване на заповедта. Чужденецът е осъществил правото си на защита чрез съдебното обжалване на акта, където е могъл да обори по надлежния ред всички основания за принудителното си задържане в СДВНЧ. Настоящият съдебен състав споделя правните изводи на първоинстанционния съд досежно осъществяването на елементите на фактическия състав на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ и съответствието на административния акт с чл. 15, § 1 Директива 2008/115/ЕО. При липсата на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не се претендират. Воден от горното, Върховният административен съд