Решение № 3911 от 7.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10010/2014 г.

Решение № 3911 от 7.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10010/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ем Джи Солюшънс" ООД против решение № 4046/18.06.2014 г., постановено по административно дело № 11996/2013 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължение по декларация № 16/13.08.2013 г., издаден от старши инспектор в отдел "Местни данъци и такси" - "Сердика" при Столична община, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Столична община. Касаторът оспорва решението, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон по подробно изложени в жалбата съображения. Иска се да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Ответникът - директорът на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Столична община, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на "Ем Джи Солюшънс" ООД срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 16/13.08.2013 г., издаден от старши инспектор в отдел "Местни данъци и такси" - "Сердика" при Столична община, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Столична община. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е счел, че обжалваният АУЗД е издаден от компетентен орган по чл. 9б ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), при спазване на изискването за форма, както и че определеното задължение е съобразено с нормите на ЗМДТ. Съдът е приел за неоснователно възражението на касаторката, че всяко задължено лице може само да си избира съд за съхранение на битови отпадъци, без да се съобразява с предварително определените от Общинския съвет. Изложил е съображения, че с Решение № 81 от 27.12.2011 г. на Столичен общински съвет за приемане и одобряване за 2012 г. на план-сметка за дейността по събиране, използване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битови отпадъци и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване; размер на такса битови отпадъци /ТБО/ за жилищни и нежилищни имоти на предприятия и граждани е определен размерът на ТБО, както и видовете съдове с конкретно посочен обем за съхранение на БО. Цитираното решение на Общинския съвет е влязло в сила и следователно касаторът е следвало да декларира съд, с обем посочен в решението. Като не е сторил това, той не е поправил нередовностите на декларацията по чл. 23 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община /НОАМТЦУПСО или Наредбата/, с оглед на което законосъобразно административният орган е определил ТБО по общия ред като е приложил метода по чл. 22, т. 3 от наредбата. Така мотивиран съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и въз основана нея е извел правилни и законосъобразни изводи. Съгласно § 1, т. 9 от ДР на ЗМДТ "Съдове за битови отпадъци" са контейнери, кофи, кошчета на обществени места, в които се изхвърлят битови отпадъци, както и полиетиленови чувалчета за разделно събиране. Според чл. 22 от наредбата такса за битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятията се определя: 1. според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и честотата на сметоизвозване; 2. чрез пряко договаряне; 3. пропорционално в промили. По делото не е спорно, че през процесния период СО е осъществявала услугите, за които се заплаща ТБО, както и че процесният имот е нежилищен и е собственост на търговско дружество, следователно дължимата ТБО подлежи на определяне по един от методите, закрепени в чл. 22 от наредбата. Спорен е въпросът кой от закрепените методи в чл. 22 от наредбата е приложим при определяне на размера на дължимата ТБО и в частност дали лицето може да декларира съд за съхранение на битови отпадъци, различен от определените с решението на общинския съвет. Правилно съдът е приел, че задължените лица не могат сами да си избират съд за съхранение на БО, без да се съобразяват с предварително определените от общинския съвет. Задължените лица, ако желаят да им се определи ТБО според вида на съда за БО и честотата на сметоизвозване, са обвързани от определените съдове от общинския съвет. Съдовете за съхранение на БО са определени с Решение № 81 от 27.12.2011 г. на Столичен общински съвет за приемане и одобряване за 2012 г. на план-сметка за дейностите по събиране, извозване, обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване; размер на такса битови отпадъци за жилищни и нежилищни имоти на предприятия и граждани. В същото решение е определен размерът на таксата за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване по чл. 23, ал. 4 от наредбата - 3,4 промила. Както правилно е приел и административният съд цитираното решение представлява общ административен акт, който е влязъл в сила и е задължителен за неговите адресати. В случай, че е считал решението на Общинския съвет за незаконосъобразно касаторът е могъл да го обжалва. Действително жалбоподателят е подал жалба срещу решението в частта относно определените съдове за БО, но производството по делото е прекратено с определение № 830 от 17.02.2014 г. по адм. дело № 11279/2013 г. по описа на АССГ, влязло в сила на 18.03.2014 г. Видно от мотивите на цитираното определение производството е прекратено на основание чл. 158, ал. 3 от АПК поради неотстраняване на нередовности на жалбата в определения срок. Недопустимо е в настоящото съдебно производство да се преценява инцидентно законосъобразността на влязъл в сила административен акт. При това положение жалбоподателят е следвало в декларацията си да посочи съд само измежду определените от общинския съвет и като не е сторил това, административният орган правилно не е взел предвид подадената декларация по чл. 23 от наредбата и е пристъпил към определяне на размера на ТБО по общия ред като е приложил метода по чл. 22, т. 3 от наредбата. Обстоятелството, че първоначалната декларация по чл. 23, ал. 1 от Наредбата е подадена преди приемане на решение № 81/27.12.2011 г. не влияе върху законосъобразността на обжалвания акт. Това е така, тъй като на касатора е дадена възможност след приемане на решение № 81/27.12.2011 г. да коригира декларацията си като я съобрази с приетото от общинския съвет решение. Въпреки дадената възможност касаторът не е коригирал подадената декларация, с оглед на което законосъобразно административният орган е определил ТБО не съобразно количеството битови отпадъци, а пропорционално в промили, предвид разпоредбата на чл. 22, т. 3 от Наредбата. Предвид изложеното постановеното от Административен съд - София град решение е валидно, допустимо и правилно, не страда от визираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение