Решение № 11102 от 5.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационната жалба на Кмета на Столична Община, гр. София, [улица], представляван по пълномощно от Е. Савов - главен юрисконсулт в Столична Община, Дирекция Общински приходи, срещу Решение 5497/29.09.2021 г., постановено по адм. д. 8233/2020 г., по описа на АССГ, с което по жалбата на МКТРЕЙДИНГ" ЕАД, [ЕИК], е отменен Ревизионен Акт /РА/ СФР20- РД77-29/13.04.2020 г., съставен от Е. Костадинов на длъжност началник на отдел Ревизии и събиране на вземания", възложил ревизията и М. Симеонова на длъжност главен инспектор - ръководител на ревизията, потвърден с Решение СОА20-РД28-20/03.07.2020 г. на Кмета на Столична община, с който са установени задължения за ДНИ и ТБО за периода 01.01.14 г. до 31.12.18 г., ведно с начислените лихви. Въведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3, АПК, Искането до съда е за отмяна на решението и за отхвърляне на жалбата срещу оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - МКТРЕЙДИНГ" ЕАД, чрез адв. Жеков, оспорва основателността й в писмен отговор и иска присъждане на деловодните разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е била законосъобразността на Ревизионен Акт СФР20-РД77-29/13.04.2020 г., съставен от Е. Костадинов на длъжност началник на отдел Ревизии и събиране на вземания", възложил ревизията и М. Симеонова на длъжност главен инспектор - ръководител на ревизията, потвърден с Решение СОА20-РД28-20/03.07.2020 г. на Кмета на Столична община, с което на ревизираното дружество МКТРЕЙДИНГ" ЕАД са установени задължения по вид, основание и в размер: общо на 75 343,66 лева (седемдесет и пет хиляди триста четиридесет и три лв. и 66 ст.) в т.ч. за данък недвижими имоти (ДНИ) - 12 225.93 лв., за лихви ДНИ - 3 241.59 лв., за такса битови отпадъци (ТБО) - 46 643.18 лв., за лихви ТБО в размер на - 13 232.96 лв. Според Административен съд София-град процесният РА е издаден от компетентен орган, но при съществени нарушения на административно-производствените правила и в нарушение на материалния закон. Прието е, че отказът на ревизиращите служители да вземат предвид реалната стойност на имота при извършване на облагането, е незаконосъобразен, тъй като обезценяването на имота е своевременно установено и заявено. Посочено е, че в случая е налице счетоводен пропуск, който ревизиращите служители са били длъжни да констатират и коригират. Изложени са мотиви, че след като отчетната стойност, в размер на 2 173 493, 27 лв. за ревизирания период, е определена в нарушение на закона, на основание императивната разпоредба на чл. 21, ал. 4 от ЗМДТ (ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.20 г.) ревизиращите служители са били длъжни служебно да определят данъчна оценка, в съответствие със закона, отчитайки действителната пазарна стойност на имотите. Неизпълнението на това законово изискване, представлява непреодолим порок на ревизионната процедура. Подобни разсъждения са изложение и по отношение на определената с процесния РА ТБО. По делото е назначена и изслушана оценителна експертиза, която първоинстанционният съд е кредитирал, установяваща, че действителната пазарна цена на процесните имоти за ревизираните периоди е повече от трикратно по-ниска от стойността, въз основа на която е извършено облагането по процесния РА. Въз основа на тази цена експертизата е установила по-нисък размер на дължимите задължения. По изложените съображения първоинстанционният съд е отменил изцяло обжалвания ревизионен акт. Решението е валидно и допустимо, но е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Когато установява размера на местния данък и такса битови отпадъци компетентният орган действа в условията на обвързана компетентност. Когато органът действа в условията на обвързана компетентност и съдът извършва контрол за законосъобразност на акта му той, ако отмени акта, е длъжен да реши въпроса по същество. Това правомощие на съда изрично е регламентирано в чл. 160, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), приложим и по отношение на данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци с оглед на чл. 4, ал. 1 ЗМДТ. Само в специфичните хипотези на чл. 160, ал. 3 ДОПК съдът може да върне преписката на органа за ново произнасяне. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, във вр. с чл. 144, ал. 1, във вр. с чл. 160, ал. 1 ДОПК съдът решава делото по същество. Това означава, че когато установи частична недължимост на публичното задължение, съдът, след като констатира недължимостта, следва сам да определи каква част се дължи, съответно размера и основанието на задълженията. Задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци не зависят от дискреционната преценка на органа, техните елементи са установени в закона, в актове на общинския съвет и на кмета, които са публично оповестени. Този характер на задълженията за данък върху недвижимите имоти и за таксата за битови отпадъци е и причината органът по приходите, в случая с акта по чл. 118 ал.1 от ДОПК, да не определя задълженията, а да ги установява. Затова, когато установи допуснато от органа нарушение на материалния закон, съдът следва да реши спора по същество, т. е. да определи задължено лице ли е жалбоподателят и ако да, какъв е размерът на задължението. По делото е налична цялата информация за релевантните факти и данни, нужни за определяне на данъчната оценка на имота и за определяне на размера на данъка и на таксата. Първоинстанционният съд е кредитирал заключението на приетата по делото експертиза, без да изложи мотиви приема ли изчислените от нея намалени размери за ДНИ и ТБО. В случая първоинстанционният съд неправилно не е приложил нормата на чл.160, ал.1 от ДОПК, съгласно която съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата. Съдът е следвало да реши делото по същество, като измени ревизионния акт в една част, а по отношение на ТБО евентуално да го отмени с оглед преценката му за липса на доказателства, че услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и почистване на териториите за обществено ползване се предоставят. Първостепенният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на решението му и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав - чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, при което спорът следва да бъде доизяснен от фактическа страна, като съдът се произнесе по размера на установените задължения съобразно събраните по делото доказателства. По изложените съображения решението на Административен съд София-град следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд при съобразяване с дадените по реда на чл. 224 АПК указания. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение