Решение № 14374 от 19.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7069/2020 г.

Решение № 14374 от 19.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7069/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "М. - Б. Кикьов", чрез адв. Тенчев, срещу решение № 865 от 26.05.2020 г., постановено по адм. дело № 3973/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлено искането за прогласяване на нищожност на Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 260/6.02.2015 г., издаден от главен инспектор в отдел "Събиране и контрол" на Дирекция "МДТ" при Община Пловдив, с който за 2013 г. и 2014 г. на ЕТ "М. - Б. Кикьов" са установени задължения за данък върху недвижимите имот (ДНИ) в общ размер на 7 197, ЗЗ лв., ведно със законна лихва в размер на 685, 99 лв. и за такса битови отпадъци (ТБО) в общо размер на 15 386, 74 лв., ведно със законна лихва в размер на 1 466, 29 лв., потвърден с Решение № 54/15.11.2019 г. на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив. Касационният жалбоподател сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Твърди, че са налице основания за прогласяване на нищожност на обжалвания АУЗД като излага съображения, че същият е издаден от некомпетентен орган. Оспорва и решението в частта за разноските като счита, че неправилно съдът не е приложил нормата на чл. 24 от НЗПП. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено и да бъде постановено решение по съществото на спора, с което да бъде прогласена нищожност на АУЗД. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът - директорът на дирекция "Местни данъци и такси" при община Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Димитрова изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че процесният АУЗД № 260/06.02.2015 г. е издаден на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 - 5 и чл. 9б ЗМДТ, в хода на проверка по подадени декларации по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ с вх. № 70/31.01.2001 г. и с вх. № 1111/10.05.2011 г. и по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ с вх. № 1609015734/30.06.2010 г. Проверката е извършена с цел установяване задължения за ДНИ и ТБО на ЕТ "М. - Б. Кикьов" и обхваща периода от 1.01.2013 г. до 31.12.2014 г. Съдът е констатирал, че актът е връчен на едноличния търговец на 24.02.2015 г., не е обжалван, съответно е влязъл в законна сила на 11.03.2015 г. АУЗД е обжалван от Кикьов през 2019 г. (на 25.06.2019 г.) пред Административен съд - Пловдив, с искане същият да бъде прогласен за нищожен. В тази връзка е образувано адм. дело № 1869/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив, приключило с постановяване на Определение № 1434/15.07.2019 г., с което жалбата на Б. Кикьов в качеството му на ЕТ с фирма "М. - Б. Кикьов", против АУЗД № 260 от 6.02.2015 г., издаден от А. Ванчев на длъжност главен инспектор в Отдел "Събиране и Контрол" на Дирекция "МДТ" при Община Пловдив, е изпратена по подведомственост на Директора на Дирекция "МДТ" при Община Пловдив. В тази връзка Директорът на Дирекция "МДТ" при Община Пловдив е постановил Решение № 54/15.11.2019 г., с което спорният АУЗД № 260/06.02.2015 г. е потвърден. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган, а направените възражения за нищожност на акта, са приети за неоснователни. След анализ на относимите разпоредби административният съд е посочил, че именно в правомощията на служителите на общинската администрация, имащи правата и задълженията на органи по приходите, е да издават актове по чл. 107 ДОПК, а компетентността на органа, издал настоящия АУЗД, се установява от Заповед № 31/31.08.2007 г. и от Заповед № 090 А-833/27.04.2009 г., издадени от кмета на община Пловдив. Посочено е още, че останалите доводи на ЕТ касаят касаят унищожаемостта на оспорения акт, които няма как да бъда разгледани, доколкото АУЗД № 260/6.02.2015 г. е влязъл в законна сила на 11.03.2015 г. Постановеното решение е правилно. Основният довод на касатора за прогласяване нищожността на обжалвания АУЗД касае липсата на компетентност на органа, издал процесния АУЗД № 260/6.02.2015 г. Съгласно правната доктрина незаконосъобразността има две проявни форми - нищожност и унищожаемост, като разграничаването им е с оглед степента на порока, засягащ административния акт, последиците от проявяването му и способите за тяхното преодоляване. Нищожността се отнася до валидността на административното волеизявление. При нищожните актове допуснатата незаконосъобразност предпоставя толкова тежко, радикално и нетърпимо нарушение на законността, че същите са лишени от правно действие и не могат да породят целените правни последици. Поради изначалното наличие на такива сериозни недостатъци, водещи до недействителност на волята на органа, се приема, че нищожният акт никога не е съществувал в правната действителност. Ето защо в административното право е въведен принципът, че всеки може да се позове на нищожността на акта във всеки един момент, а искане за обявяване на един акт за нищожен може да се подава без ограничения във времето /арг. чл. 149, ал. 5 АПК/. В конкретния случай правилно решаващият съд е приел че обжалваният акт е издаден в писмена форма и от компетентно лице. Според чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като съгласно чл. 4, ал. 3 от с. з., в производствата по ал. 1 служителите имат правата и задълженията на органи по приходите, като се определят със заповед на кмета на общината /чл. 4, ал. 4 ЗМДТ/. По делото е представена заповед № 090 А-833/27.04.2009 г., на кмета на община Пловдив, с която на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА и чл. 4, ал. 3 и ал. 4 ЗМДТ са определени служители на общинската администрация с права и задължения на органи по приходите, сред които и издателят на оспорения АУЗД, в качеството му на главен инспектор в отдел "Събиране и контрол" на Дирекция "МДТ" при Община Пловдив, като са налице и данни че лицето е назначено на съответната длъжност – "главен инспектор" с ранг IV-ти младши. Поради това правилен е изводът на първоинстанционния съд, че АУЗД е издаден от компетентен орган. АУЗД е изготвен в писмена форма и притежава нормативно изискуемите реквизити - съдържа мотиви и разпоредителна част, основания за издаването му, както и необходимите индивидуализиращи белези на издателя и данъчния субект и подпис на издателя. В същия са посочени както фактическите, така и правните основания за неговото издаване. Не се спори, че към момента на издаването на акта са били налице невнесени в срок задължения за ДНИ и ТБО, както и че не е извършвана ревизия за установяване на въпросните задължения. При това положение са били налице материалноправните предпоставки за издаване на АУЗД, визирани в чл. 107, ал. 3 ДОПК, а именно - наличие на неплатени задължения, чийто размер се установява въз основа на подадена от задълженото лице декларация и липса на извършена ревизия. Правилно съдът се е ограничил до обсъждане на основанията, касаещи направеното искане за прогласяване на нищожност, доколкото останалите доводи на ЕТ касаят унищожаемостта на оспорения акт, които няма как да бъда разгледани, доколкото АУЗД № 260/6.02.2015 г. е влязъл в законна сила на 11.03.2015 г. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Ето защо, обосновано и в съответствие с правилата на чл. 161, ал. 1, изр. трето ДОПК първоинстанционният съд е приел, че следва да се приложи имено тази разпоредба, която гласи, че на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в Наредба № 1/9.07.2004 г. В случая делото е с материален интерес, в общ размер на 24 736, 35 лв. Разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от посочената Наредба предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес, възнаграждението, при интерес от 10 000 до 100 000 лв., е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. В случая съдът е присъдил 1 272 лв., т. е. колкото е законоустановеният минимум. Налице е специална разпоредба по отношение на разноските, уредена в чл. 161 ДОПК, поради което в конкретния случай не намира приложение нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК. Предвид изложеното, като е отхвърлил искането за прогласяване на нищожност на АУЗД № 260/6.02.2015 г., с който за 2013 г. и 2014 г. на ЕТ "М. - Б. Кикьов" са установени задължения за ДНИ в ТБО, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния изход на делото, заявеното от процесуалния представител на директора на дирекция "Местни данъци и такси" при община Пловдив искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Б. Кикьов, в качеството му на ЕТ "М. - Б. Кикьов", следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на община Пловдив сумата от 1 272 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,