Решение № 14096 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9306/2020 г.

Решение № 14096 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9306/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 215 Закон за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба от Д. Кирилова от [населено място] против Решение № 188/24.06.2020 г. постановено по адм. д. № 877/2019 г. по описа на Административен съд-Враца. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на закона, на съдопроизводствени правила и необосновано-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че с двете решения на ОЕСУТ към Община Враца на които е разгледано искането на касационната жалбоподателка са постановени отказа, но на различни основания, което прави неясна волята на административния орган. Освен това не е посочено конкретно на какви изисквания оценката за съответствие не отговаря на ПУП, още повече че в заповедта за одобряване на ПУП не е посочено какво трябва да бъде отстоянието към дъното на имота. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се отмени и оспорения административен акт. В с. з. касационната жалбоподателка не се явява и не се представлява. Постъпил е писмен отговор, в който поддържа изцяло оплакванията по касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за евентуална прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответната страна-Главният архитект на Община Враца не се явява и не се представлява в с. з. Представя писмен отговор по касационната жалба, в който оспорва изцяло основателността на същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законовия преклузивен срок, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Враца е отхвърлил жалбата на Д. Кирилова от [населено място] против Заповед № 2052/22.11.2019 г., изменена със Заповед № 2075/29.11.2019 г. за поправка на ЯФГ, издадено от Главния архитект на Община Враца за отказ за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж на обект "Склад за авточасти", находящ се в ПИ 12259.724.112, м. "Гладно поле" в землището на гр. Враца. За да постанови своя акт Административен съд-Враца е приел, че постановения отказ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържа необходимите реквизити. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да са ограничили правото на защита на адресата. Същия е постановен и в съответствие с материалния закон. По същество съдът е приел, че инвестиционния проект не е съобразен с предвижданията на ПУП за имота, както изискват разпоредбите на чл. 25 ЗУТ и чл. 75, ал. 1 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт. Направените от съда правни изводи се споделят от настоящата касационна инстанция като обосновани и законосъобразни. Правилно е установено в случая, че отказът за одобряване на инвестиционния проект е постановен законосъобразно, тъй като не съответства на предвижданията на Подробния устройствен план и правилата и нормите за застрояване, което е в съответствие с разпоредбите на чл. 146 ЗУТ във вр. с чл. 142, ал. 5, т. 1 ЗУТ. Установено е по безспорен начин, че за процесния поземлен имот, находящ се в землището на гр. Враца, местността "Гладно поле", със Заповед № 1611/30.09.2014 г. на Кмета на Община Враца е одобрен подробен устройствен план-план за регулация и застрояване/ПУП-ПР3/за промяна предназначението на поземлен имот № 12259.724.112 от земеделска земя в урегулиран поземлен имот. Тази заповед е влязла в сила и е произвела своето правно действие-обстоятелство което не се оспорва. Съгласно предвижданията на ПУП застрояването следва да се извърши до ограничителните линии за застрояване, отразени с червена пунктирна линия, съгласно графичната част от плана. Съгласно чл. 25 ЗУТ застрояването в урегулирани поземлени имоти се определя с външни и вътрешни линии на застрояването, до които според предвижданията на подробния устройствен план могат да се разполагат /ограничителни линии/или по които задължително/задължителни линии/ се разполагат сградите в приземното им ниво. При ограничителните линии застрояването може да се разположи или да отстъпи от тях, съгласно чл. 48, ал. 2, т. 1 б"е" от Наредба № 8/2001 за обема и съдържанието на устройствените планове. Т. е. може сградата може да се разположи навътре в имота, а не към съответната регулационна линия. Ограничителните линии определят обема, в който застрояването може да се разположи т. е. те очертават максималните предели на строителството. Конкретното разположение на строежите в случая се определя с инвестиционния проект съгласно чл. 114, ал. 1, т. 3 ЗУТ, но това следва да бъде в съответствие с действащия устройствен план. В конкретния случай е безспорно, че в предложения за одобряване инвестиционен проект това изискване не е спазено, тъй като разполагането на процесната сграда е предвидено извън ограничителните линии на застрояване в посока на регулационната линия в дъното на имота. Тези установявания, които не са опровергани от жалбоподателката са достатъчни за да се приеме че е налице несъответствие на инвестиционните намерения с предвижданията на действащия подробен устройствен план и е достатъчно условие както правилно е приел съдът да бъде постановен и потвърден отказът за одобряване на инвестиционния проект, така както е бил заявен. Дали ПУП-ПРЗ на имота съответства на изискванията на чл. 35 ЗУТ не подлежи на преценка в настоящото производство, тъй като както се посочи по-горе заповедта за одобряването му е влязла в сила. Неоснователно е възражението на касационната жалбоподателка, че са налице две решения на ОЕСУТ към Община Враца, с които не е приета оценката за съответствие, но на различни основания. Оспорената пред съда Заповед на Гл. архитект на Община Враца е издадена на основание решение на ОЕСУТ към Община Враца от 21.11.2019 г., с което не е приета оценката за съответствие на инвестиционния проект с предвижданията на ПУП, като е конкретизирано че е налице недопустимо отстояние между предвидената сграда и регулационната линия в дъното на парцела, което следва да бъде най-малко 5 метра, а според проекта е три метра. В оспорения административен акт няма позоваване на соченото от касационната жалбоподателка решение на ОЕСУТ към Община Враца от 11.09.2018 г., поради което не може да се приеме че има неясното относно волята на административния орган. С оглед на изложеното настоящата инстанция счита че обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение