Решение № 165 от 16.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 196/2012 г.

Решение № 165 от 16.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 196/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Образувано е по молба на [фирма] със седалище [населено място], за отмяна на влязло в сила решение от 10.02.2011 г. по гр. д. № 46365/2010 г. на Софийски районен съд, 62 състав. Уважен е бил иск срещу настоящия молител, след като за насроченото открито заседание същият, юридическо лице, е приет за редовно призован съгласно чл. 50, ал. 2 ГПК. Молителят претендират отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, тъй като в качеството си на ответник не е бил редовно уведомен за делото Неправилно е приложен процесуалния закон, предвид данните от върнатото в цялост съобщение от 15.11.2010 г. Страната е била лишена от възможност да участват в процеса, приключил в едно заседание. Ответникът по молбата И. Г. М. я оспорва. Съдът е постановил неприсъствено решение, отмяна по този ред не е допустима. Като взе предвид изложеното в молбата, Върховният касационен съд приема от правна страна следното: Молбата е допустима и постъпила в срок, считано от установеното узнаване на постановеното решение Същото е влязло в сила на 24.02.2011 г., молителят е узнал за него в следствие на получена показа за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително производство. Решението не е постановено по реда на чл. 239 ГПК, тъй като нито ищецът е искал това, нито съдът се е позовал на нормата. По същество молбата е основателна На молителя е изпратено веднъж съобщение за постъпилата искова молба, на адреса по неговата регистрация, който не е променян. Съобщението от 15.11.2010 г. е върнато с отбелязване, че там е имало служител, който е отказал да съдейства и "връчването е затруднено, като" адресатът не го откривам". Доводите на молителя за накърнени процесуални правила, гарантиращи защита в процеса, са основателни предвид данните по делото. При съдържанието на върнатото в цялост съобщение, районният съдия не е имал основание да приеме адреса за напуснат, съответно да приложи чл. 50, ал. 2 ГПК, а е следвало да спази предписанието и реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, съответно да постанови залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1. Допуснато е процесуално нарушение, лишило страната от възможност за участие и изразяващо се в неправилното позоваване на чл. 50, ал. 2 от ГПК, без да бъде надлежно установено основание за прилагане на визираната разпоредба. При допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, които обезпечават участие на страните в съдебно производство, по което е постановено неблагоприятно за тях решение, налице е поддържаното в молбата отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, същата следва да бъде уважена. Решението на Софийски районен съд следва да бъде отменено и делото върнато на същия районен съд за разглеждане от друг състав. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.