Решение № 2726 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12999/2008 г.
ВАСI отделение26.02.2009 г.докладчик Милена Златкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 30.06.08 г. на Софийски градски съд, постановено по адм. д. № 3475/03 г. ОСЪЖДА СД "Солитрон - Петър Иванов и Георги Наков" - гр. София да заплати на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 688 лв. (шестстотин осемдесет и осем лева). Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2726 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12999/2008 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с § 4 от ПЗР на АПК във вр. с чл. 131 и следв. от Данъчния процесуален кодекс (ДПК), отм. във вр. с § 5, ал. 4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадената касационна жалба от СД "Солитрон - Петър Иванов и Георги Наков" - гр. София чрез пълномощника му адв. Емануилов срещу решение от 30.06.08 г. на Софийски градски съд, постановено по адм. д. № 3475/03 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 154/21.05.03 г., издаден от данъчен орган при ТДД "Големи данъкоплатци" - гр. София, потвърден с решение № 1505/5.08.03 г. на Директора на РДД-гр. София. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, в хода на ревизията са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се основно в това, че от ревизираното дружество е поискано да представи обобщена справка по представените вече от него счетоводни и търговски документи, каквото задължение ДЗЛ няма. Не са налице обстоятелства по чл. 109, ал. 1, т. 7 от ДПК . Неправилен е изводът на съда, че не са налице обективни пазарни предпоставки по смисъла на чл. 29, ал. 6 от ЗДДС , които да доведат до неприлагане на разпоредбата на чл. 29, ал. 5 от същия закон. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на СГС и да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени ДРА. Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП - чрез процесуалния си представител юрк. Гецова оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, както и приложението на материалния закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред СГС е бил ДРА № 154/21.05.03 г., издаден от данъчен орган при ТДД "Големи данъкоплатци" - гр. София, потвърден с решение № 1505/5.08.03 г. на Директора на РДД-гр. София. Данъчният орган е приел, че за ревизирания период 1.08.02 г. - 31.12.02 г. дружеството е извършвало продажби на вътрешния пазар с данъчна основа по-ниска от митническата облагаема стойност. На осн. чл. 29, ал. 5 от ЗДДС е определена нова данъчна основа и допълнително дължим ДДС в размер на 11 908. 98 лв. Като краен резултат с ДРА е възстановен по-малък размер ДДС от декларирания. За да отхвърли жалбата на СД "Солитрон - Петър Иванов и Георги Наков" - гр. София срещу ДРА, СГС е приел, че макар и обстойна съдебно-икономическата експертиза не доказва наличие на обективни пазарни предпоставки по смисъла на чл. 29, ал. 6, т. 1 от ЗДДС , поради които дружеството е продавало внесените продукти на цени по-ниски от данъчната основа при вноса. Затова на осн. чл. 29, ал. 5 от ЗДДС данъчният орган законосъобразно е доначислил ДДС. Така постановеното решение е правилно. 1. Неоснователно е възражението на ответника по касационната жалба за недопустимост на съдебното решение, поради просрочие на подадената до съда жалба. Не могат да бъдат споделени доводите на юрк. Гецова, че нормите на ДПК и на ДОПК относно мълчаливото потвърждаване на ревизионния акт са идентични. Според чл. 120, ал. 1 от ДПК , регионалният данъчен директор разглежда жалбата и се произнася с мотивирано решение в 45-дневен срок от получаването й, а според чл. 117, ал. 2 от ДПК , жалбата се подава чрез ТДД. В случая жалбата е подадена именно чрез ТДД и не са налице никакви данни за това кога е получена от РДД, за да се прецени дали неговото решение е в рамките на 45-дневния срок или не. От друга страна, тъй като жалбоподателят няма как да узнае кога е постъпила жалбата му при РДД и кога изтича срокът за произнасянето му, той не е наясно и с това има ли мълчаливо потвърждаване. Тази уредба се различава от нормите на ДОПК. Според чл. 155, ал. 1 от ДОПК, 45-дневният срок за произнасяне тече от постъпването на жалбата в ТД. 2. По доводите на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на ревизията и липсата на обстоятелства по чл. 109, ал. 1, т. 7 от ДПК . Съгласно чл. 86, ал. 1 от ДПК , по искане на ревизиращия орган лицата, представляващи ревизирания данъчен субект, дават писмени обяснения, изготвят декларации и справки. От ДЗЛ са поискани ЕАД за внесени стоки, които през ревизирания период са продадени и справка за вида на внесената стока, продуктов код, бройки, единична стойност, начислено ДДС от митническите органи. Установено е, че са представени ЕАД за внесени стоки през ревизирания период. Данъчният орган е приел, че исканата справка не е представена и не може да се установи има ли продадени през ревизирания период стоки, които са внесени с ЕАД преди този период. Самата митническа декларация не дава информация относно продуктовия код на стоката и единичната й стойност. Затова е поискано от ДЗЛ да изготви справка, в която да се посочи стоките по кои ЕАД с кои фактури са продадени, като тази информация следва да бъде обвързана и с кредитните ноти. Неоснователен е доводът на касатора, че данъчният орган няма право да изисква от ревизираното дружество такава справка, след като това е изрично посочено в чл. 86, ал. 1 от ДПК . Обстоятелството по чл. 109, ал. 1, т. 7 от ДПК е непредставяне на доказателства от значение за определяне на данъчните задължения в указания от ревизиращия данъчен орган срок. Установено е по делото, че данъчният орган е отказал да продължи първоначално определения срок. Не може да се приеме, че с това е допуснато съществено процесуално нарушение, след като дали ще продължи или не срока за представянето на доказателствата зависи от данъчния орган. Освен това, не се установява от данните по делото, непродължаването на срока да е довело да накърняване правата на ревизирания данъчен субект, след като макар и след срока поисканите доказателства (справки) са представени и същите са взети предвид от данъчния орган при определяне на данъчните задължения. Видно от констатациите на самия ДРА, според представените от дружеството справки, са установени продажби по изброените фактури под митническата облагаема стойност. Следва да се посочи също така, че вещото лице Симов не установява в своето заключение друг размер на данъчните задължения, различен от този, посочен в ДРА. 3. Основният спорен въпрос по делото е този, свързан с наличието на обективни пазарни предпоставки, които ревизираното лице трябва да докаже по безспорен начин, според чл. 29, ал. 6, т. 1 от ЗДДС , за да се изключи приложението на чл. 29, ал. 5 от същия закон. Според твърденията на касатора, СД не е свързано лице със своя доставчик и поради това неговите цени не могат да бъдат сравнявани с цените на независими търговци. Дружеството е единствен вносител на ИТ-оборудване от съответния клас на българския пазар. Друг вносител от неговия ранг и действащ при същите условия няма. Поради това неговите цени не могат да бъдат сравнени с цените на друг вносител. Производителите "Сиско" и "З Ком" са световни производители, които диктуват и определят условията на световния и регионалните пазари. Несъобразяването от страна на дистрибутора с техните изисквания би довело до елиминирането му от пазара. Намалението на цените следва от сключените с производителите анекси към договорите и касае вече внесени стоки. Представени са официални писма от производителите, които потвърждават намаляването на цените. Представени са и кредитните ноти. Обстоятелството, че след вноса на стоките по искане на производителите са намалени цените им, както и че извършените от ревизираното дружество продажби на цени по-ниски от данъчната основа при вноса е в изпълнение на подписаните анекси към договорите, не освобождава дружеството от задължението по чл. 29, ал. 5 от ЗДДС да начисли ДДС върху данъчна основа, която не може да бъде по-малка от данъчната основа при вноса. В случая касаторът е избрал да се съобрази с изискванията на производителите, за да запази положението си на техен единствен дистрибутор за страната, но неспазването на законовите изисквания от негова страна води до определянето на допълнителни данъчни задължения за него. Условията на сключените договори по принцип би следвало да не противоречат на законовите норми, а не обратното - тези условия да са основание за неприлагането на закона. От друга страна, самият факт, че продажбата на стоките под данъчната основа при вноса е наложена от производителите на стоките само по себе си е доказателство, че тази продажба не е обусловена от обективни пазарни предпоставки или условия на вътрешния пазар, които не позволяват стоката да се продава на толкова висока цена, каквато е митническата облагаема стойност. Според определението в чл. 20, т. 5 от ЗДДС , пазарната цена на стоката или услугата е сумата без ДДС, която би била платена за идентична стока или услуга по доставка при същите условия между лица, които не са свързани. В тази връзка, неоснователен е доводът на касатора, че тъй като той не е свързано лице с производителите на стоките, не могат да се приложат методите за определяне на пазарни цени. Според чл. 1.
от Наредба 5/99 г., с тази наредба се уреждат редът и начините за прилагане на методите за определяне на обичайните пазарни цени, когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, отличаващи се от условията между несвързани лица,или когато между лица са договорени или са им наложени особени условия и тези условия оказват влияние върху размера на печалбата и доходите им. Освен това, в чл. 20, т. 5 от ЗДДС е предвидена възможността пазарната цена да се определи и по всеки един друг разумен метод извън изброените в б. б. "а", "б" и "в". Правилно е посочено в мотивите на обжалваното съдебно решение, че жалбоподателят не е доказал в хода на съдебното производство, в т. ч. чрез съдебно-икономическата експертиза, че пазарните цени на стоките, продавани от него на вътрешния пазар са по-ниски от данъчната основа при вноса им. Разпоредбата на чл. 29, ал. 6, т. 1 от ЗДДС в редакцията на закона към ревизираните данъчни периоди изисква наличието на обективни пазарни предпоставки да бъде доказано по категоричен начин от данъчнозадълженото лице. Не може да бъде споделен доводът на касатора, че няма други стоки от същия вид, качество и със същите технически показатели като процесните, с които да се извърши сравнение. Ако пък се възприеме неговото твърдение, че тези стоки са уникални за българския пазар, поради търговската си марка и качеството си и че не се предлагат други от същия клас, както и че дистрибуторът е монополист, който диктува условията на пазара, то тогава следва извода, че той по никакъв начин не е бил притиснат от обективните пазарни условия да продава стоките на по-ниски цени от тези, на които ги е внесъл. С оглед на изложеното, решението на СГС, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника следва да се присъди на осн. чл. 130, ал. 4 от ДПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 688 лв.