Решение № 232 от 18.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 862/2012 г.

ВКСII търговско отделение18.12.2012 г.докладчик т Росица Ковачева

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Д. С. - ЕТ с фирма "А. - В. С." - в несъстоятелност - [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на Решение от 13.11.2009 г. по гр. д. № 37 725/2008 г. на СРС, 54 с. ОСЪЖДА В. Д. С. - ЕТ с фирма "А. - В. С." - в несъстоятелност - [населено място] да плати на [фирма] - [населено място] 200 лв. - разноски за настоящото производството - юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 232 от 18.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 862/2012 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Росица Ковачева Производството е образувано по молба на В. Д. С. - ЕТ с фирма "А. - 64 - В. С." - в несъстоятелност - [населено място] за отмяна на влязло в сила Решение от 13.11.2009 г. по гр. д. № 37 725/2008 г. на СРС, 54 с., с което е осъдена да плати на [фирма] - [населено място]: 23 156.72 лв. - II и III вноска по Договор от 18.02.2008 г., 2957.21 лв. - наемна цена на 2 бунгала за м. юни, юли и август 2008 г., 3473.51 лв. - договорна неустойка и 1391.69 лв. - обезщетение за забавено плащане. Молител- ката излага, че се е снабдила с писмени доказателства от съществено значение за делото: Договор за концесия № D-000356 за услуга за морски плаж "Къмпинг Юг", [община], което изключва възможността тя да е страна - концесионер - по договора с ищеца по делото, както и възможността ищецът да е концесионер, какъвто по Договора за концесия е [фирма]. Като сочи, че ищецът я заблудил и е възложил изпълнението на концесионния договор с нейни средства и се е обогатил за нейна сметка и че е нищожен процесният договор, иска да се уважи молбата за отмяна. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] - [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва същата, като недопустима поради липса на активна легитимация у ищцата - [фирма] - в несъстоятелност има назначен временен синдик. Поддържа, че молбата за отмяна е просрочена, като подадена след срока по чл. 305, ал. 1 ГПК, както и че молителката е подала предшестваща молба за отмяна, върната й като просрочена. Ответникът по молбата оспорва същата и по същество, като поддържа, че предмет на делото са неизпълнени задължения, произтичащи от Договор от 18.02.2008 г. за изпълнение на дейности на обект: част от крайбрежна плажна ивица - морски плаж "Къмпинг юг", в който е посочено, че поетите задължения са свързани с Договор за концесия от 16.02.2007 г. за част от крайбрежна плажна ивица - морски плаж "къмпинг Юг", сключен между МРРБ и [фирма] - [населено място], и че с процесния договор изпълнителят поема задължение да извършва посочените дейности на обект: част от крайбрежна плажна ивица - морски плаж "къмпинг Юг", който е предоставен на концесия на [фирма] - [населено място] с Решение на МС № 919/29.12.2006 г. Затова възразява, че Договор за концесия, на който молителката основава искането за отмяна, и който не представя, не е ново писмено доказателство по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с молбата за отмяна и като провери данните по делото, приема следното: С Решение от 13.11.2009 г. по гр. д. № 37 725/2008 г. на СРС, 54 с., постановено на основание чл. 239 ГПК, В. Д. С. - ЕТ с фирма "А. - В. С. " - [населено място] е осъдена да плати на [фирма] - [населено място]: 23 156.72 лв. - II и III вноска по Договор от 18.02.2008 г., 2957.21 лв. - наемна цена на 2 бунгала за м. юни, юли и август 2008 г., 3473.51 лв. - договорна неустойка и 1391.69 лв. - обезщетение за забавено плащане. Подадената на 27.01.2010 г. молба по чл. 240 ГПК за отмяна на така постановеното неприсъствено решение, е върната, като просрочена с Разпореждане от 2.02.2010 г. по гр. д. № 37 725/2008 г. на СРС, 54 с. Сега подадената срещу решението молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е допустима, като подадена в срок. Молбата е основана освен на писмени доказателства, приложени на л. 63, л. 65, л. 66, л. 67, л. 69, л. 76, л. 78 и л. 79 от ч. гр. д. № 5722/2012 г. на СГС, съставени през 2008 г., удостоверяващи извършени плащания от молителката, които очевидно са й били известни от датата на съставянето им, още и на Договор за концесия № D-000356 за услуга за морски плаж "Къмпинг Юг", (посочен в молбата за отмяна), за което писмено доказателство молителката поддържа, че се е снабдила непосредствено преди подаване на молбата за отмяна, а ответникът по молбата не установява друга дата. Молбата за отмяна е неоснователна. Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно. В случая това не е налице. Писмените доказателства, приложени на л. 63, л. 65, л. 66, л. 67, л. 69, л. 76, л. 78 и л. 79 от ч. гр. д. № 5722/2012 г. на СГС, съставени през 2008 г., удостоверяващи извършени от молителката плащания, не са нови писмени доказателства от съществено значение за делото - съществували са по време на разглеждане на делото и преди постановяване на решението, чиято отмяна молителката иска и не може да се приеме, че тя не е могла своевременно да се снабди с тях. Договор за концесия № D-000356 за услуга за морски плаж "Къмпинг Юг" (посочен в молбата за отмяна, но не представен от молителката) не съставлява ново писмено доказателство от съществено значение за делото, тъй като този договор е посочен в сключения от страните по делото Договор от 18.02.2008 г., който договор е основан на договора за концесия. Ако молителката е била лишена от достъп до документи, задържани от ответника по молбата, установяващи твърдяно от нея обстоятелство, същата е могла да се снабди с копие от Договора за концесия, сключен между други неучастващи по делото лица, по реда на чл. 192 ГПК или на основание издадено й съдебно удостоверение. Поради изложеното молбата за отмяна е неоснователна. Молителката следва да плати на ответника по молбата 200 лв. - разноски по делото - юрисконсултско възнаграждение. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение,

Цитирани разпоредби

2