Решение № 423 от 15.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7258/2014 г.

Решение № 423 от 15.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7258/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационната жалба на началник отдел "Местни приходи" при община Троян против решение по адм. д. № 303/2013 г. по описа на Административен съд - Ловеч. Иска отмяна на решението като материално незаконосъобразно и необосновано, защото по делото е установено, че "Търговия Троян" АД е собственик на имота за процесния период от време 2010-2012 г. и дължи данъци и такси. Прехвърлителната сделка е обявена за нищожна с влязло в сила решение на граждански съд, поради това прехвърлителят се явява собственик. Необосновани и материално незаконосъобразни са изводите на съда, че за хазната е без значение кой плаща. Когато субект плати чуждо задължение от свое име и за своя сметка, платеното е недължимо, неправилно съдът приема, че в основата на публичното задължение е само недвижимият имот като и игнорира субекта на правото на собственост. Неправилни са изводите на съда за последиците от решението на гражданския съд само занапред относно данъчното облагане и че плащането от страна на "Общински пазари" ЕООД поражда облигационни задължения между двете търговски дружества. Необосновано е прието, че има валидно плащане, защото към 23.08.2013 г. платените от "Общински пазари" ЕООД суми като данъци и такси за възстановени, върху акта за възстановяване и прихващане е недопустим косвен съдебен контрол. Задължението не е погасено и правните изводи за платено задължение от данъчно задължено лице, ползвател на имота са незаконосъобразни. Данъчно задължен субект е винаги собственикът на имота, предвид чл. 11 от ЗМДТ. Претендира разноски за настоящата съдебна инстанция. Ответната страна "Търговия Троян" АД, гр. Троян оспорва касационната жалба и иска оставяне в сила на решението. Спрямо данъчният орган действието на решението на гражданския съд е занапред, административният орган не може да преценява действителността на сделките. За целите на данъчното облагане е достатъчно подаването на декларация, правилно съдът приема, че е неприложим редът по чл. 107 от ДОПК. Претендира разноски за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, защото решението на първонстанционния съд е неправилно при материална незаконосъобразност и поради необоснованост. Нищожността на сделката между "Общински пазари" ЕООД и "Търговия Троян" АД, "Търговия Троян" има за последица доказана собственост на имотите за адресата на акта. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК намира същата за допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: С решение № 36/26.04.2014 г. по адм. д. № 303/2013 г. по описа на Административен съд - Ловеч е отменен като незаконосъобразен изцяло Акт за установяване на задължение по декларация № АУ 000316 от 23.08.2013 г., издаден от старши експерт, като орган по приходите в отдел "Местни приходи" при Община Троян, област Ловеч, потвърден с Решение № 0502-83 от 6.11.2013 г. на Началник отдел "Местни приходи" при Община Троян, област Ловеч, за имот в гр. Троян, ул. "Васил Левски" № 162, представляващ търговски обект и е осъдена община Троян да заплати на "Търговия Троян" АД, със седалище и адрес на управление гр. Троян, деловодни разноски за първа инстанция в размер на 300 /триста/ лева. За да постанови този резултат, съдът приема, че не е налице хипотезата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, защото задължението за данък недвижим имот и такса битови отпадъци за процесния период от време е изпълнено от "Общински пазари" ЕООД, погасено е и за целите на данъчното облагане задължението е дължимо платено. В основата на публичното задължение за ДНИ и ТБО стои обектът на облагане, за този обект е възникнало публично задължение по силата на закона, задължението е едно и то е платено от "Общински пазари" ЕООД, което се е считало за данъчно задължено лице. Съдът развива съображения, че обявяването на една сделка за нищожна няма за пряка правна последица промяна или заличаване на данъчно задължени лица, нито може да възстанови висящността или дължимостта на едно задължение, което вече е погасено чрез заплащане. Приел, че в процесния случай дружеството "Общински пазари" ЕООД е подало данъчна декларация и е представило валиден документ за собственост, поради което правилно са му определени задължения за местни данъци и такси за процесния имот през 2010, 2011 и 2012 г., а органът по приходите е следвало при подадената декларация от дружеството жалбоподател през 2013 г. и влязлото в сила съдебно решение на ЛОС да съобрази кой е собственик при последващото данъчно облагане на имота за в бъдеще, тъй като задълженията за минал период са вече погасени. Съдът приема, че няма разписани правомощия на органа по приходната администрация в хипотеза като настоящата да издава акт за прихващане или възстановяване и да възстанови сумите на "Общински пазари" ЕООД, защото размества несправедливо материални блага и засяга облигационни отношения между две търговски дружества, но не засяга общински бюджет. Задълженията са определени като обща сума, без да е посочен ред, по който са изчислени, няма релевантни мотиви. "Търговия Троян" АД би следвало да носи данъчно задължение за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за процесния имот за посочените в акта 2010, 2011 и 2012 г., ако то не беше платено и съответно погасено по силата на чл. 168, ал. 1 от ДОПК. Такса битови отпадъци се дължи от собственика, като освобождаване от задължение за плащане на ТБО може да има, само ако услугата не се използва и е подадена изрична декларация в този смисъл. Съдът приема, че в случая безспорно е установено, че услугата е била предоставяна и имотът е бил ползван, като без правно значение е фактът, че не собственикът, а трето лице е ползвало процесния имот, но приема, че оплакванията на собственика са основателни за периода 2010, 2011 и 2012 г., в който не е ползвал имота и в който същият е бил в патримониума на друг собственик. Ползвателят на имота е данъчно задължен субект, който е платил задълженията. За общината е без значение кой плаща публичното задължение. Съдът приема, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 18 от ЗМДТ, нарушил е разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ДОПК при определянето на данъчно задълженото лице и на задълженията, защото не е изложил мотиви в какво се изразява несъответствието в декларираните данни, както и защо е прието, че "Общински пазари" ЕООД следва да не се третира като данъчно задължено лице за процесния период. Административният орган не се е съобразил с действието на съдебно решение на общия съд и се произнесъл при неизяснена фактическа обстановка и при неравно третиране на данъчноправните субекти, което води до противоречие на издадения акт на материалноправни и процесуални разпоредби. Решението е материално незаконосъобразно в частта, в която съдът е отменил АУЗД № АУ 000316 от 23.08.2013 г., издаден от старши експерт, като орган по приходите в отдел "Местни приходи" при Община Троян, област Ловеч, за имот в гр. Троян, ул. "Васил Левски" № 162, за периода 2010 г., 2011 г. и 2012 г. за неплатен данък недвижими имоти и такса битови отпадъци общо в размер на 3371,44 лв. Решението е правилно в отменителната част относно начислени лихви общо в размер на 542,37 лв. Пред административния съд "Търговия Троян" АД е оспорил административния акт само по основание. Единственият довод е за недължимост на ДНИ и ТБО за минал период от време 2010-2012 г., тъй като би се получило повторно плащане на сумите и неоснователно обогатяване от община Троян. Установено е, че с влязло на 26.11.2012 г. в сила решение № 22 от 22.11.2010 г. по т. д. № 10 от 2010 г. на Окръжен съд - Ловеч, потвърдено с решение № 92/2012 г. на Апелативен съд - Велико Търново сключеният между "Търговия Троян" АД и "Общински пазари" ЕООД договор за продажба на имот в гр. Троян, ул. "Васил Левски" № 162 е обявен за нищожен на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. След влизане в сила на решението и въз основа на искане от "Общински пазари" ЕООД платените суми за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за процесния период от време са възстановени с акт за прихващане или възстановяване № 28/8.05.2013 г. издаден от главен експерт, отдел "Местни приходи" на основание чл. 129 от ДОПК. Съгласно чл. 11 от ЗМДТ данъчно задължените лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, а такса битови отпадъци, съгласно чл. 64 от ЗМДТ се заплаща от лицата по чл. 11 от ЗМДТ. Силата на пресъдено нещо е правна последица на съдебното решение. Решението на гражданския съд, с което на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД е признато за установено, че сделката от 9.02.2010 г. за продажба на имота е нищожна поради липса на съгласие, се зачита на основание чл. 297 от ГПК от съда, който го е постановил, от всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Зачитането на силата на пресъдено нещо (СПН) се състои в задължението на всеки държавен или общински орган да възприеме като свое скрепеното със сила на пресъдено нещо съдебно установяване и да изхожда от него в своята служебна дейност спрямо лицата, обвързани от СПН, като се откаже от всякакво преразглеждане и пререшаване на въпроса, разрешен със СПН, когато той обуславя отговор на въпрос, по който държавният или общински орган се произнася. При издаване на АУЗД на 23.08.2013 г. административният орган е зачел СПН на решението на гражданския съд, с което е установена нищожност на сделката от 9.02.2010 г. Решението по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД не е конститутивно, а е установително, т.е. с него не се създават занапред права и задължения, а се дава защита срещу една правна привидност създадена със сключване на нищожен договор, който заплашва интересите на страните по сделката. Поради това законосъобразно органът по приходите се е съобразил с правните последици от съдебното решение. Сделката между търговските дружества не е породила изначало вещноправен ефект, което налага извод, че собственик на имота и през процесния период 2010-2012 г. е "Търговия Троян" АД. Неправилни са правните изводи, че след като е имало плащане от купувача на имота на ДНИ и ТБО не е налице хипотезата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, защото е налице погасяване на публично задължение. Съдът от една страна приема, че не е предмет на изследване в настоящото съдебно производство законосъобразността на акта за прихващане и възстановяване, но посочва, че този административен акт нарушава основни принципи заложени в чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК за добросъвестност и право на защита. Видно от доказателствата по делото е извършено плащане от "Общински пазари" ЕООД и с влязъл в сила административен акт № 28/8.05.2013 г. сумите са му възстановени и следователно не е налице погасяване на ДНИ и ТБО за 2010-2012 г. След прогласяване нищожността на сделката, "Търговия Троян" АД отново е подало декларация за имота на 17.01.2013 г. (л. 15), към момента на издаване на АУЗД № АУ 000316 от 23.08.2013 г. ДНИ и ТБО за 2010-2012 г. не са платени, поради възстановяване на сумите на "Общински пазари" ЕООД и следователно е налице хипотезата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК. За дължимостта на данък върху недвижим имот е без значение кой фактически ползва имота. Само при учредено право на ползване, какъвто не е настоящият случай, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ ползвателят, а не собственикът дължи плащане на ДНИ. Разпоредбата на чл. 64 от ЗМДТ също вменява публично задължение за ТБО на лицата по чл. 11 от ЗМДТ. По делото е установено и първоинстанционният съд приема и обосновава, че услугите по чл. 62 от ЗМДТ реално са предоставяни. Липсата на мотиви към АУЗД относно отделните компоненти на ТБО не е основание за отмяна на административния акт по реда на ДОПК, защото съдът е длъжен да се произнесе по същество, предвид чл. 160, ал. 1 от ДОПК. В случая е изслушано вещо лице (л. 303), което в представената по делото експертиза е изчислило размера на дължимите ДНИ и ТБО, както следва: а/ ДНИ за 2010, 2011и 2012 г. общо в размер на 363,42 лв. главница, от които за 2010 г. - 19,66 лв., за 2011 г. - 172,32 лв. и за 2012 г. - 171,44 лв., б/ ТБО общо в размер на 3083,48 лв., от които за 2010 г. сумата от 172,02 лв., за 2011 г. сумата от 1459,47 лв. и за 2012 г. сумата от 1451,99 г., определени като размери и по компоненти въз основа на наредбите на ОбС Троян за съответния период представени по делото. Общо дължимата сума е 3446,9 лв., а в АУЗД № АУ000316/23.08.2013 г. е определена главница общо в размер на 3371,44 лв., т.е. по-малко от дължимото. Настоящата съдебна инстанция споделя извода, че не се лихви за забава определени в размер на 542,37 лв., защото не е налице виновно просрочие от страна на данъчно задълженото лице. Поради това в тази част отменителното решение на административния съд следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора следва да бъде отменено решението на първоинстанционния съд в частта, в която има характер на определение за разноските по делото, присъдени на търговското дружество, над уважената част от 41,57 лв., които касационната инстанция определя в този размер по компенсация (направени разноски от 300 лв., правен интерес 3913,81 лв., основателна жалба пред АС - Ловеч за сумата от 542,37 лв. представляващи начислени лихви). Касационният жалбоподател претендира присъждане на разноски в размер на 430 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за защита пред Върховния административен съд. Искането е основателно съобразно уважената част от касационната жалба (отменено отхвърлително решение срещу АУЗД за главница от 3371,44 лв.) и по компенсация следва да бъде уважено до размера от 387,64 лв. (триста осемдесет и седем лв. и шестдесет и четири ст.). За настоящата съдебна инстанция търговското дружество ответник по касационната жалба също претендира разноски в размер на 350 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, но предвид изхода от спора му се дължат по компенсация 48,50 лв., а община Троян следва да бъде осъдена да му ги заплати. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение