Решение № 7815 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 887/2016 г.

Решение № 7815 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 887/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. А. О. срещу решение № 196 от 30.112015 г., постановено по административно дело № 240/2015 г. от Административен съд С., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против заповед № 293/7.03.2014 г. на Директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (ГДПБЗН). По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да отмени обжалваното от него заповед. Ответникът по касационната жалба - Директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" в представен отговор и чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. По жалбата на Ораков срещу заповедта на Директора на ГДПБЗН е образувано адм. дело № 76/2014 г. на АС С., като с постановеното решение № 96/2014 г. е отхвърлена жалбата му, като неоснователна. Съдът приема, че в случая са налице материалноправните предпоставки по чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерство на вътрешните работи (отм.) (ЗМВР) предвиждащ, че служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 9838/25.09.2015 г. по адм. дело № 12568/2014 г. тричленен състав на ВАС, Пето отделение решението на АС С. е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд за събиране на доказателства по повод наведените в жалбата на Ораков твърдения за постановяване на заповедта в нарушение на забраната за дискриминация по признак "възраст". При новото разглеждане на делото АС С. отново приема, че не са налице основания за отмяна на заповедта по чл. 146 АПК. По наведените доводи за дискриминация приема, че в хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР органът не е обвързан с нормативно въведено задължение за да извършва подбор между държавните служители, придобили право на пенсия по чл. 69, ал. 6 КСО и въз основа на това извежда извод за неоснователността им. По делото не е спорно, че Ораков към момента на издаване на заповедта е отговарял на условията по чл. 69, ал. 6 КСО. От писмо рег. № РЯ-ПБ-1721/26.05.2014 г. на Началника на ОУПБЗ - С. се установява, че още 19 служители в това управление са имали 27 години осигурителен стаж към 7.03.2014 г., от които 2/3 действително изслужени в системата на МВР. Към момента на издаване на заповедта прекратяването на служебните правоотношения при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване е могло да бъде осъществено, както по искане на служителя, така и по инициатива на органа, както е в конкретния случай. Обстоятелството, че в случая предложението за това е изготвено от Началника на ОУПБЗН - С., а заповедта е издадена от Директора на ГДПБЗН не води до извод, че в случая заповедта не е издадена по инициатива на орган. Действаща към момента на прекратяване на правоотношението разпоредба на чл. 69 КСО е тази в редакцията ДВ бр. 53/2014 г., като ал. 6, т. 2 предвижда, че служителите в ГДПБЗН на МВР придобиват право на пенсия, независимо от възрастта при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени в системата на гражданска защита. При безспорно установеното наличие на 19 служители отговарящи на това условия, от които 9 по-възрастни от Ораков настоящият състав намира, че заповедта е постановен в нарушение на принципите на законност (чл. 4, ал. 3 АПК), съразмерност (чл. 6 АПК), истинност (чл. 7 АПК) и на равенство (чл. 8 АПК). В случая законодателят, отчитайки спецификата и тежестта на изпълняваната работа от служителите при осигуряване на пожарна безопасност и защита на населението са предвидили възможност за пенсионирането им при навършване на общ осигурителен стаж от 27 години, от които 2/3-ти в тази дейност. При това се дава възможност за назначаване на такива длъжности на нови служители, с което се цели осигуряване на възможност за пълноценното й изпълнение предвид нейната специфика. При това органът при преценката си да упражни по своя инициатива тази възможност е следвало да упражни същата без да вреди на законните интереси на други лица, по разумен начини, добросъвестно и справедливо, като с акта не следва да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото, като се отчетат действителните факти от значение за случая и в пределите на оперативната си самостоятелност, при еднакви условия да третират сходните случаи еднакво. Без съмнение принципът за равенство, прогласен в разпоредбата на чл. 8, ал. 2 АПК е въведен от законодателя в унисон с предвидената в чл. 4 от Закона за защита от дискриминация забрана за неравно третиране по посочените в признаци. Спазването му в конкретния случай не е свързано с извършване на подбор, а със задължението на административния орган в пределите на оперативната му самостоятелност да третира еднакво сходните случаи, при наличие на еднакви условия. Ето защо в случая правилно е прието от съда, че за издаване на заповед за прекратяване на служебно правоотношение със служител в МВР в хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР органът не е задължен да извършва подбор, а единствено да прецени дали са налице условията на чл. 69 КСО, но във всички случаи при упражняването на това си същият е следвало да се съобрази си с цитираните по-горе законови разпоредби, което в конкретния случай не е сторено, тъй като органът е проявил инициатива за прекратяване на служебното правоотношение единствено по отношение на Ораков, макар още 19 служителя в същата служба да са отговаряли на законовите изисквания. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и неговата цел. Следва да бъде постановено ново, с което обжалваната от Ораков заповед бъде отменена като постановена при неправилно приложение на закона. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение