Решение № 14681 от 28.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11515/2017 г.

Решение № 14681 от 28.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11515/2017 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Евромилк 2012" ЕООД представлявано от Ю. Х., [населено място], общ. [община], обл. [област], [улица], срещу решение № 57 от 20.07.2017 г., постановено по адм. дело № 65/2017 г. по описа на Административен съд – Търговище. В касационната жалба се твърди неправилност на постановеното решение, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се отмени обжалваното уведомително писмо в оспорената му част, съобразно посоченото в жалбата, както и да се върне преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, със срок за това. Ответникът – Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт Станкова, с писмено възражение твърди, че постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, издадено при спазване на материалния закон и процесуални правила. При изложени съображения счита подадената жалба за допустима, но неоснователна по своята същност. Поради което моли касационната жалба да се отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави искане в случай, че разноските са за сметка на ответника, да се определи адвокатско възнаграждение в минимален размер. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд - Търговище е образувано по жалба на настоящия касатор против Уведомително писмо с изх. № 01-2600/1579 от 27.03.2017 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014, за финансово подпомагане по СЕПП, в частта за направените намаления и за СЕПП на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие"). При извършеното от страна на административния съд, фактическо установяване прието, че на 27.09.2015 г. е издадено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. с изх. № 02-250-2600/5307 от същата дата на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" /стр. 19 и 23 от приобщено дело № 201/2015 по описа на АС - Търговище/. С решение № 12882/29.11.2016 г. по адм. д. № 4407/2016 г. на ВАС, е оставено в сила решение № 26/07.03.2016 г. по адм. д. № 201/2015 на АС. Търговище. В процесното решение съдът е кредитирал изготвената и приета СТЕ, по приобщеното към доказателствения материал адм. д. № 201/2015 г. по описа на АС-Търговище. Като в процесното решение, съда е обсъдил установеното от експерта и е заключил, че като цяло СТЕ потвърждава констатациите на административния орган, без осем БЗС, в които е налице различен резултат от този на ДФ "Земеделие". След установеното от фактическа страна, съдът е приел, че жалбата е допустима, но разгледана по същество е приел за неоснователна. В решението си е приел, че съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, функциите на Разплащателната агенция (РА) се изпълняват от ДФ "Земеделие". Изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на РА, с правомощия да организира и ръководи дейността на агенцията и да я представлява. Установил е, че в оспореният акт се съдържат правни и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. На следващо място е посочено, че административния акт е издаден в писмена форма като мотивите за издаването му се съдържат в инкорпорираните в самият акт и като приложения към него таблици с допълнения, в които подробно е описано съдържанието на съответните колони. На следващо място административния съд е приел, че отказът да бъдат оторизирани суми по СЕПП за заявените площи, е основан на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, във вр. с чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП, тъй като кандидатът заявил площ, която не стопанисва и попада извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г. Текстът е включен именно в поясненията към колона 5 на таблицата от стр. 2 и 3 на административния акт. Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 от ЗПЗП, разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато: кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40, ал. 3, както и в случаите, в които за заявените за подпомагане площи са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. От събраните по доказателства, в това число СТЕ /от приобщеното към доказателствения материал дело/, съдът е достигнал до извода, че по отношение на осем БЗС, следва да бъде редуцирана недопустимата площ. Като за всяко БЗС, съдът е посочил конкретната площ. Поради което съдът е приел, че установената площ покриваща изискването за минимален размер на стопанството в парцел, в ха се равнява на 165, 34 ха, а наддекларираната - 6, 08 ха, което в проценти е 3, 68 ха - при процентно отношение на недопустимата площ към установената в рамките над 3% над 2 ха и до 20% санкционираната площ е равна на удвоения размер на наддекларираната такава -12, 16 ха. Приспаднато от установената площ наддекларираната се равнява на 153, 18 ха. На следващо място съдът е установил, че от таблица 2, стр. 8 от УП на 01.02.2017 г. е била изплатена сума в размер на 1060, 92 лв. по СЕПП. Съгласно чл. 40, ал. 4 от ЗПЗП действащ за кампания 2014 г., във вр. с чл. 78 от Регламент 1122/2009 г. ЕО на Комисията от 30.11.2009 г. коефициентът на редукция изразен в проценти в случая 4, 47 е наложен върху изчислената сума на бенефициентите по СЕПП. Поради което съдът е кредитирал доводите на ответната страна изложени в писмени бележки, че посочената ставка в лева под таблица № 5 е приспадане от предполагаемата сума за получаване. Сумата е наложена веднъж видно от колона 10 на таблица № 5 и е в по-голям размер, защото и одобрената площ е по-голяма от първоначалната. Така постановеното съдебно решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционното съдебно решение е постановено при липса на мотиви. Съдът се е задоволил да изложи само законовата уредба по спора, представляваща част от мотивите на административния орган за постановяне на отказ да бъдат оторизирани суми по СЕПП за заявените площи, както и на установеното от вещото лице по приобщена СТЕ по адм. д. 201/2015 г. по описа на АС-Търговище, но съдът не е изложил собствени мотиви по отношение приетите от него за безспорни доказани факти и обстоятелства. Съдебното решение следва да съдържа две взаимообвързани части - мотиви и диспозитив. Мотивите представляват писмени съображения на съда, обхващащи преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, въз основа на които е стигнал до своето решение, въз основа на които е обосновал крайния си извод, изведен в диспозитива на решението. Мотивите са отправна точка за преценка на законосъобразността и правилността на констатациите и изводите на съда, предвид което са от съществено значение за съдебния акт. Липсата на мотиви съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което касационната инстанция не може да отстрани и което е основание за отмяна на решението по реда на чл. 221, ал. 2 от АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Не само пълната липса на мотиви, но и частичната такава, когато се отнася до съществените за решаване на делото въпроси, представлява нарушение на съдопроизводствените правила, на нормите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 от АПК. Липсата на мотиви по отношение на материалната законосъобразност на уведомителното писмо на ДФЗ, които съдът е длъжен да развие при служебната проверка за законосъобразност на акта по реда на чл. 146 и чл. 168 от АПК, води до невъзможност касационната инстанция да провери правилността на обжалваното решение. Съдът не е обсъдил в решението си наведените доводи на дружеството по отношение на противоречие между постановеното съдебно решение № 12882 от 29.11.2016 г. по адм. д. № 4407/2016 г. на ВАС, с което е оставено в сила решение № 26 от 07.03.2016 г. по адм. д. № 201/2015 г. на АС-Търговище и обжалваното уведомителното писмо. Административно дело № 65/2017 г. по описа на Административен съд -Търговище е разгледано в едно единствено съдебно заседание. На 27.06.2017 г., видно от протокола от проведено открито заседание, съдът е приел и приложил като писмени доказателства, документите представени с жалбата и с административната преписка, както и адм. дело № 201/2015 г., ведно с приложените писмени доказателства по делото, както и адм. дело № 4407/2016 г. на ВАС. Наред с това съдът е кредитирал изготвената и приета от съда СТЕ (съдебно-технически експертизи), по приобщеното към доказателствения материал адм. д. № 201/2015 г. по описа на АС-Търговище. В постановеното по делото съдебно решение съдът се е позовал изцяло на Съдебно-техническа експертиза, приета по приобщеното адм. д. № 201/2015 на АС-Търговище. Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че са нарушени основни принципи на съдебния процес, а именно на гласност и непосредственост. За да изгради правните си изводи на базата на закона и установените обстоятелства, съдът е следвало да изслуша непосредствено вещото лице, което пред него да потвърди своята експертиза, още по-вече, че заключението на вещото лице е гласно доказателствено средство, а не писмено такова. Непосредственото впечатление и възможността съдът също да задава въпроси на вещите лица освен страните, безспорно допринася за пълното изясняване на спора от фактическа страна и формиране на вътрешното убеждение на съда и е способ за разкриване на обективната истина – също основно начало в процеса. Непосредствеността при събирането на относими към предмета на спора доказателства не може да бъде пренебрегната за сметка на процесуалната икономия. Релевантния за спора въпрос следва да бъде изяснен от съда със събрани по конкретното дело доказателства, а не съдът да се позовава на доказателства, събирани по друго дело в частност съдебно – техническата експертиза. В тази връзка е и решение № 14734 от 08.11.2013 г. по адм. д. № 4485/2013 г. на Върховният административен съд на Република България – Четвърто отделение. По така изложените съображения, обжалваното решение се явява неправилно, поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. То следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение