Решение № 6863 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15519/2008 г.

Решение № 6863 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15519/2008 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Добрина Петрова, в качеството й на процесуален представител на началника на митница Варна и директора на РМД - Варна, срещу решение № 1475 от 5.11.2008 г. по адм. дело № 35 по описа за 2008 г. на административния съд - Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - "Морения клуб" ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Стилиян Косев, пълномощник на Красимир Илиев Илиев, управител на дружеството, оспорва същата като неоснователна с възражение по реда на чл. 163, ал. 2, във връзка с чл. 228 от АПК. Заинтересуваната страна - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Варна е било ППСПДВ под № 55 от 10.09.2007 г. на началника на митница Варна, с което на основание чл. 211а от ЗМ и чл. 58, ал. 2 от ЗДДС (отм.) е определил на "Морения клуб" ЕООД допълнително задължение за мито в размер на 1 974.00 лв. и на ДДС в размер на 395.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 17.12.2006 г. Същото е обжалвано по административен ред като е постановено решение № Д-44-24-125 от 4.12.2007 г. на директора на РМД - Варна. От фактическа страна се установява, че е осъществен внос на стока - картони за плоски слоеве "крафтлайнер", а именно 22 рулона с размер 200/2100, количество 34 119 кг нето, износ от Руската федерация по ЕАД № 2007/4-256 от 16.12.2006 г., като декларатор и получател на стоката е дружеството с ограничена отговорност. Същата е декларирана с тарифен номер 4804 11 19 0, като тя е обмитена със ставка мито 0 %, съгласно митническата тарифа на РБългария за 2006 г. На основание чл. 74, т. 2 от ЗМ и чл. 155 и сл. от ППЗМ митническите органи са взели проби с цел уточняване на тарифния номер, които са изпратени до ЦМЛ. На база даденото заключение от нея е преценено митническото тарифиране на стоката, като е класирана с тарифен номер 4805 92 00 0, с полагаща се митническа ставка 9 %, в резултат на което са определени задължение за мито и допълнително задължение за ДДС, както и лихва за забава. По делото е изслушана съдебно-химическа експертиза, заключението по което е кредитирано от съда, като същото не е и оспорено. То е изготвено на базата на проба, представена от митница Варна, като експертът посочва, че визуално хартията е с машинна гладкост, без оцветяване, без покритие, с цвят естествен на влакнестия материал. Тя е с маса 205 г) кв. м., дебелина 0.375 мм, съпротивление на спукване 879 кРа, съдържание на пепел 0.95 %. Съответства на изискванията за минимална якост на спукване по Мюлен 637 кРа за крафтлайнер 200 г) кв. м, вписано в приложение 4 на митническата тарифа. Разяснено е, че крафтлайнерът се произвежда от 100 % химичен влакнест материал - основно сулфатна целулоза от иглолистна дървесина и целулоза и полуцелулоза от широколистна дървесина, без отпадъчна хартия. Изследваната проба по БДС 8658-71 съдържа 83 % целулозни влакна, получени по химичен метод от иглолистна дървесина и 17 % полуцелулоза от широколистна дървесина. Влакнестият състав, определен по ISO 9184/1-3 съгласно Наредба № 8 от 19.10.2004 г. на МФ е със съдържание 84 % целулозни влакна, получени по химичен метод от иглолистна дървесина и 16 % полуцелулоза от широколистна дървесина. Според експерта разликата се дължи на използването на различни коефициенти (тегловни фактори) при изчисляването по двата стандарта. Тези резултати потвърждават съответствието на изпитваната хартия с изискванията на митническата тарифа за най-малко 80 % тегловно съотношение от дървесни влакна, получени по сулфатен или натронов химичен способ, за да бъде считана хартията за крафтлайнер. В заключението е посочено, че това е хартия за гладките пластове на вълнообразния картон - крафтлайнер 200 г) кв. м и отговаря на код 4804 11 19 0 от митническата тарифа на РБългария за 2006 г. При тази фактическа страна по спора и след обсъждане на заключението по назначената съдебна експертиза, съдът е направил преценка за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Според него преценката за тарифното класиране следва да бъде направена според строго и изрично регламентираните правила. След промяната на Комбинираната номенклатура за 2005 г., приложими са допълнителните правила за тарифно класиране, определени с наредба № 8 от 19.10.2004 г. за допълнителните правила за тарифно класиране на стоки на МФ. Съгласно забележка 6 към глава 48 "Хартии и картони. . . " под крафтхартии и крафткартони се разбират хартии и картони, на които най-малко 80 % тегловно от общото влакнесто съдържание е съставено от влакна, получени по сулфатен или натронов химичен способ. Съгласно забележка 1 към подпозициите по смисъла на подпозиции № 4804 11 и 4804 19 за "крафтлайнер" се считат машинно гладките или едностранно машинно гладките хартии и картони, представени на роли, на които най-малко 80 % тегловно от общото влакнесто съдържание е съставено от дървесни влакна, получени по сулфатен или натронов химичен способ, с тегло на кв. м над 115 г и с минимална якост на спукване по Мюлен, равна на определени стойности или на техните линейно интерполирани или екстраполирани еквиваленти за всякакво друго тегло. Също така съдът се е обоснова с факта, че разграничителните критерии между позициите 4804 и 4805 са два - влакнесто съдържание и тегло и минимална якост на спукване по Мюлен, като за да се класира стоката в позиция 4804 двата определящи показателя следва да са налице едновременно. От двете заключения на ЦМЛ и приетата от съда се констатира, че няма спор по отношение на теглото на кв. м, а само по отношение на влакнестото съдържание - целулозни влакна, получени по химичен метод от иглолистна дървесина. Съгласно общите разпоредби на правилата за тарифно класиране с цел да се избегне несъпоставимостта на резултатите, получени при прилагане на различни методи за определяне на физичните свойства на хартиите и картоните е необходимо да се използват методите за изпитване на Международната стандартизационна организация (ISO), като изрично е предвидено влакнестото съдържание на хартиите е да се изследва ISO 9184. Според експертизата на ЦМЛ съдържанието на целулозни влакна, получени по химичен способ от иглолистна дървесина, изчислено по методите на цит. стандарт е 70 %, а според съдебната експертиза е 83 % по БДС и 84 % поISO 9184. Съдът е приел, че с изслушването на съдебно-химическата експертиза са доказани твърденията на жалбоподателя с оглед оспорването на административния акт относно неправилното претарифиране на процесната стока. Аргументира се с показателите "външен вид", "маса на единица площ" и "влакнест състав", на които се е позовала експертизата на ЦМЛ, а е следвало да се позове и на показателя минимална якост на спукване по Мюлен, който заедно с теглото формира вторият основен показател за определяне на вида картон. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Касационното възражение е насочено към неправилно кредитиране на заключението по изслушаната съдебно-химична експертиза и необсъждането й с останалите събрани доказателства в административното производство. Същото е неоснователно доколкото то не е оспорено от процесуалния представител на касатора в проведеното производство, още повече че експертът по тази експертиза е работил по предоставена от него проба, съгласно приемо-предавателен протокол от 28.01.2008 г. Позоваването на останалите доказателства е налице, понеже съдът е обсъдил проведеното административно производство, а те представляват по естеството си част от административната преписка. Съдът е обсъдил и представеното от задълженото лице писмено доказателства, като е приел, че същото не може да бъде преценявано в спора, понеже тарифирането при износа на процесната стока се явява неотносимо към него. Не може да бъде споделен и аргументът за некредитиране на заключението поради "недостатъчност на пробата", което се явява задължение на митническата администрация за предоставяне на годна такава. Не може да бъде споделен и довода, че съдът се е позовал на експертизата в частта й, в която експертът се е произнесъл по правния спор, като е определил тарифният номер на процесната стока, съобразно действащите правни норми. Видно е от изложените по-горе съображения, че съдът е изложил правни изводи, които са негови и съответстват на фактическата страна по спора, с който е бил сезиран, още повече че са проведени още две съдебни производства по аналогични случаи на внос от същия търговец, за които са издадени отделни административни актове от същия административен орган. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Съдебни разноски не следва да се присъждат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение