Решение № 9786 от 17.10.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. Цветков, от гр.София, [жк], [адрес], чрез адв. Я. Апостолова срещу решение 6051 от 20.10.2022 г. постановено по адм. дело 2858 от 2022 г., по описа на Административен съд София- град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против заповед 8121 К-1069 от 01.03.2022 г. на министъра на вътрешните работи в частта по т. 2, с която на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, същия е временно е отстранен от заеманата от него длъжност - началник група Охрана на вододайни зони и съоръжения, Охрана на обекти в Софийска вода към отдел Охранителна полиция при СДВР, и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личен знак и оръжие. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са доводи, че решението е немотивирано, като в него не са изложени факти обстоятелства и мотиви за това как жалбоподателя би попречил в доказателствения процес на дисциплинарното производство. Моли за отмяна на оспорения съдебен акт и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, включително и за адвокатско възнаграждение, с оглед депозирания списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът Министърът на вътрешните работи, чрез юрк. Пиперкова, в писмено становище оспорва касационната жалба, като неоснователна. Счита, че постановеното решение е валидно допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение първоинстанционният съд е приел за установено, че със заповед 8121 К-1069 от 01.03.2022 г. на министъра на вътрешните работи, в частта с която на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР жалбоподателят временно е отстранен от заеманата от него длъжност началник група Охрана на вододайни зони и съоръжения, Охрана на обекти в Софийска вода към отдел Охранителна полиция при СДВР, и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личен знак и оръжие от датата на заповедта. Въз основа на представените по делото доказателства съдът е приел, че при извършена предварителна проверка в дирекция "Вътрешна сигурност" МВР, вх. 785500-7861/16.11.2021 г., по повод получен анонимен сигнал са изложени твърдения за извършване от страна на жалбоподателя на неправомерни действия. В хода на проверката е установено е, че са налице данни, че жалбоподателят е давал устни нареждания на други служители да извършват заличаване, поправки и дописване в ежедневните ведомости относно "фиктивното" явяване на работа на С. Цанов и В. Карамучев. Въз основа на това предложение е издадена и оспорената заповед - 8121 К-1069/1.3.2022 г. Прието е, че са налице данни за нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 3 ЗМВР, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2-ро ЗМВР, с предвидено налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Съдът е приел, че към датата на издаване на заповедта все още не е постъпило предложение за образуване на дисциплинарно производство. Същевременно са налице данни за дисциплинарно нарушение. В заповедта са изложени мотиви, че основната част от свидетелите, от които предстои да се снемат сведения за установяване на фактическата обстановка, са подчинени на жалбоподателя; от доказателствата се установява, че той използва служебното си положение на ръководител за натиск и въздействие върху подчинените за извършване на неправомерни действия. Същевременно, длъжността му позволява да използва информационните фондове на МВР за да се сдобива с лични данни на служители, имащи отношение към случая и би могло да влияе на взимането на сведения от тях. Въз основа на така приетата фактическа обстановка, на основание чл. 146 от АПК, АССГ е извършил проверка за законосъобразност на обжалваната пред него заповед. Установил е, че е издадена в предвидената от закона писмена форма, от компетентен административен орган, при спазване на изискванията за форма на индивидуалния административен акт, установени в чл. 59 от АПК и съдържа подробни мотиви и описание на фактическите основания за прилагане на разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР. Административният орган е доказал наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на приложимата хипотеза, уредена в чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР образувано е дисциплинарно производство на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, както и наличието на втората изискуема от закона предпоставка служебното положение на служителя да затруднява разкриването на обективната истина. При така установеното от фактическа и правна страна съдът е достигнал до крайния извод за неговата правилност, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за правния спор доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил правни изводи, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Съгласно чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. В случая обосновано и законосъобразно решаващият съд е приел, че административният орган се е справил с доказателствената тежест и е установил наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на приложимата материалноправна норма чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР наличие на образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и факта, че служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, инстанцията по същество е изяснила фактите и обстоятелствата от значение за налагане на дисциплинарното наказание "временно отстраняване от длъжност" и изземване на служебната му карта, личен знак и оръжие и е извела обосновани изводи за законосъобразност на процесната заповед в оспорената й част. Правилно е прието, че характерът на нарушението и обстоятелствата по извършването му сочат за наличие на основания за временно отстраняване от длъжност, тъй като заеманата ръководна длъжност предоставя възможност за използване на целия ресурс на СДВР за възпрепятстване и затрудняване разкриването на обективната истина. При това положение изводите на решаващия съд са обосновани и законосъобразни. Не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,