Решение № 14907 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2628/2013 г.

Решение № 14907 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2628/2013 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет - Костенец чрез председателя Йордан Николов Здравков, против решение № 1067 от 21.12.2012 г., постановено от Административен съд - София област по адм. дело № 757/2012 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдебното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон - § 4, ал. 1 във връзка с § 3 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване (ЗСН) и чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Твърди се, че съдът не е преценил правилно наведените факти, при което е направил необосновани правни изводи за приложимостта на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите (ЗК). Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответната страна - Софийска окръжна прокуратура, не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - "Вита Синд" ООД, гр. София не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената жалба. Счита, че решението на административен съд - София област е правилно и обосновано. При постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 от АПК, които да налагат отмяната му. Поради което и решението с което е обявен оспорения индивидуален административен акт за нищожен е правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение № 1067/21.12.2012 г. е прогласена нищожността на решение № 38 от 14.06.2007 г., взето по протокол № 6/14.06.2007 г. на Общински съвет - Костенец, в частта му с която: "1. Община Костенец отдава под наем имот публична общинска собственост- язовир от 25,956 дка. в местността "Орехчето", имот 466 по плана за земеразделяне на с. Костенец, 2. Водния обект да се отдаде под наем след провеждане на търг с тайно наддаване, при следните условия: първоначална годишна наемна цена- 259,56 лв., срок за ползване на водния обект- 5 години, водния обект да се ползва за напояване и/или риборазвъждане и/или развитие на спортен риболов. 3. Възлага на Кмета на община Костенец организира и проведе търга и да сключи договор за наем със спечелилия участник. " За да постанови посочения резултат, съдът е приел, че язовирът е актуван като публична общинска собственост (по делото е представен АПОС № 1102/30.05.2000 г., който има удостоверителен характер и представлява годно доказателствено средство относно статута и правото на собственост на индивидуализирания в него обект), като предвид липсата на данни да е предназначен за напояване или да представлява елемент от напоителна система на територия на сдружение за напояване, с оглед на което обстоятелство не са приложими разпоредбите на § 3 и § 4 от ПЗР ЗСН, а в случая е следвало да намерят приложение чл. 19, т. 4, б. "в" от Закона за водите (ЗВ) и чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите, респективно имотът не може да се отдава под наем по реда на Закона за общинската собственост. Първоинстанционният съд е изложил съображенията си относно хипотезата на § 4, ал. 1 ПЗР ЗСН, която визира предоставянето на ползването на имота по реда на ЗОС, едва след съгласуване с надзорния орган, каквото не е установено по делото. Обсъдено е приложението на чл. 14, ал. 7 ЗОбС, посочена като правно основание за издаване на акта на ОбС, при което е съобразено, че тя изрично изключва от режима на обектите, публична общинска собственост, които могат да се отдават под наем по посочения ред, тези подлежащи на концесиониране съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗК. При тези данни е осъществена обоснована и правилна преценка за нищожността на оспореното решение на ОбС - Костенец, доколкото процесният язовир изобщо не е могъл да бъде обект, предоставян под наем по реда на Закона за общинската собственост. Обоснован е изводът, че решението на Общинския съвет предмет на делото има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, поради което подадения протест от прокурор в Софийска окръжна прокуратура е процесуално допустим. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 АПК, прокурорът следи за спазване на законосъобразността на административния процес и предприема действия за отмяната на незаконосъобразни административни и съдебни актове. Обжалваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Административен съд - София област точно е тълкувал и приложил разпоредбите на Закона за концесиите (ЗК), който е специален по отношение на Закона за общинската собственост. В тази връзка правилно е взето предвид, че от представените по делото доказателства не се установява язовирът да попада в кръга на обектите по § 3 ПЗР на Закона за сдруженията за напояване, само в който случай и при условие, че към момента на влизане на този закон в сила няма сключен договор по § 3, ал. 2, до предявяване на искане по реда на § 3, ал. 3, може да бъде отдаден под наем по реда на чл. 12, ал. 4 ЗОС, след съгласуване с надзорния орган, съобразно § 4, ал. 1 ПЗР ЗСН. След като по делото безспорно е установено, че процесният язовир е публична общинска собственост и липсват данни да е включен в имуществото на търговско дружество или на сдружение за напояване, което изключва приложението на § 4, ал. 1 вр. § 3 ПЗР ЗСН, то в случая е относимо правилото на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите, че обекти, имоти или части от имоти - публична общинска собственост се предоставят на концесия по реда на този закон. Както правилно е отбелязано и в обжалваното решение, правилото на чл. 14, ал. 7 от ЗОС изрично изключва от обектите, които могат да бъдат отдавани под наем по реда на ЗОС, подлежащите на концесиониране обекти, в кръга на които попада и процесния с оглед неприложимостта на § 4 ПЗР ЗСН. Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая е налице такова съществено нарушение на материалния закон, което обуславя извод за нищожността на приетия от ОбС - Костенец административен акт. Съдебното решение не страда от наведените от касатора пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,