Решение № 16695 от 13.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10139/2013 г.

Решение № 16695 от 13.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10139/2013 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на областния управител на област с административен център Варна, подадена чрез пълномощника му, против решение № 2120 от 29.03.2013 г., постановено по адм. д. № 7609/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на областния управител срещу решение № 209 от 18.07.2012 г. на Комисията за защита от дискриминация. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания административен акт като незаконосъобразен - издаден в противоречие с материалноправните разпоредби. Ответникът Комисията за защита от дискриминация не изразява становище по жалбата. Ответникът Величко Георгиев Величков оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за основателна. За да се произнесе, първоинстанционният съд е възприел изцяло установената от административния орган фактическа обстановка. Приел е, че производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано по жалба с вх. № 44-00-2221 от 10.06.2011 г., подадена от Величко Георгиев Величков, с оплаквания за нарушено право на труд, с наведени фактически твърдения за това. Комисията е провела производството в съответствие с процесуалните изисквания на Закона за защита от дискриминация и е постановила оспореното от областния управител решение № 209 от 18.07.2012 г. С него органът е приел, че областният управител на област с административен център Варна, чрез издаване на заповед № 169/3.06.2011 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с Величко Величков на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а от КТ, е нарушил забраната за дискриминация, залегнала в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., като по отношение на лицето е допуснал осъществяване на пряка дискриминация по признак "лично положение". Страните не спорят по фактите, които са установени правилно както от комисията, така и от първоинстанционния съд. Спорът е по приложението на материалния закон. От данните по делото е видно, че Величко Величков е изпълнявал длъжността "изпълнител - охрана на специален обект на ОСС" при Областна администрация - Варна. Със заповед № 169/3.06.2011 г. трудовото правоотношение с него е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а от КТ - трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Заповедта е издадена в изпълнение на решение № 217 от 6.04.2011 г. на Министерския съвет за предприемане на мерки за оптимизиране на персонала, зает в държавната администрация. В изпълнение на този акт областният управител е изискал от директора на ТП на НОИ-Варна информация относно упражнено право на пенсия за 11 служители от областната администрация, включително и за Величко Величков. В отговор на това искане, с писмо от 27.04.2011 г. директорът на РУСО - Варна е отговорил, че всички, посочени в искането, служители са упражнили правото си на пенсия. В тази връзка на молителя Величков е връчено едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на 4.05.2011 г. С молба от същата дата лицето Петко Янчев Киров е сезирал областния управител с искане да бъде назначен на длъжността "охранител на специален обект" в Областна администрация - Варна. Съгласно трудов договор № 170 от 3.06.2011 г. (на същата дата е прекратено трудовото правоотношение с Величков), Петко Киров е назначен като титуляр на длъжността "изпълнител - охрана на специален обект на ОСС" към Областна администрация - Варна. В договора изрично е посочено - "пенсиониран". За да постанови оспореното решение, Комисията за защита от дискриминация е приела, че областният управител е проявил дискриминационно отношение спрямо Величко Величков по признак "лично положение". Посочила е, че областният управител е пристъпил формално към прекратяване на трудовото правоотношение с Величков, не е изпълнил указанията в решението на Министерския съвет и с назначаването на тази длъжност на друго лице, също пенсионер, е осъществил неравноправно третиране спрямо молителя в производството. Според КЗД, доколкото в някои обстоятелства възрастта е част от признака "лично положение", в настоящия случай било неминуемо, че по отношение на Величков са осъществени действия, квалифицирани като неблагоприятно третиране по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. Първоинстанционният съд, като е приел изцяло изводите на административиня орган, е отхвърлил жалбата на областния управител като неоснователна. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. Законът за защита от дискриминация има за цел установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Специалният закон забранява дискриминацията във всичките й форми, включително чрез нормативни актове. Ето защо неблагоприятно третиране по някой от защитените признаци, изпълващо законова норма, не се определя като дискриминация, ако самата норма не въвежда неравно третиране по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. Съгласно чл. 4, ал. 2 от този закон пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Следователно целта на закона е установяване и отстраняване на всяко неравностойно третиране според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма. Неправомерният диференциран подход към отделни лица трябва да е следствие от признак по чл. 4 от ЗЗДискр., т. е. не е достатъчно да се установи различно третиране на определени лица в конкретен случай, а е необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него. В конкретния случай, за да се произнесе, комисията е подложила на анализ релевантните обстоятелства във връзка с наведените от Величков фактически твърдения. Настоящият съдебен състав счита, че съвкупният анализ на доказателствата води до извод за отсъствие на неравностойно третиране по възприетия признак "лично положение" по отношение на молителя. КЗД е посочила този признак, без да изясни в какво се състои различното третиране на Величков при сравними сходни обстоятелства. както Комисията, така и съдът са приели, че възрастта се включва в съдържанието на защитения признак "лично положение". Тъй като в самото оплакване до комисията Величков не е навел никакви твърдения за проявено спрямо него дискриминационно поведение от страна на областния управител, изразяващо се в различно третиране спрямо останалите 10 човека, за които е изискана информация дали са упражнили правото си на пенсия, то законосъобразно КЗД е провела разследване само по наведените в жалбата оплаквания. Но установеното от органа фактическо положение по отношение на последващи действия на областния управител във връзка с назначаването на лицето Петко Киров, не води до правния извод за дискриминационно поведение спрямо Величко Величков и то - по признак "лично положение". Съгласно чл. 9 от ЗЗДискр., след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. Изводите на комисията, че в случая са установени обстоятелства в поведението на областния управител, определящи го като дискриминационно по възприетия признак "лично положение", е незаконосъобразен. Не са доказани факти, водещи до извод за наличие на пряка дискриминация, изразяваща се в по-неблагоприятно третиране на Величков при сравними сходни обстоятелства, поради което не е възникнало задължение за областния управител да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. Специалният Закон за защита от дискриминация урежда специфични обществени отношения, дефинирани в чл. 4. За да е налице нежелано поведение, следва да бъдат осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата правна норма както от обективна, така и от субективна страна. По делото не е изследвано различното третиране на Величков спрямо останалите субекти в еднаквостта на личното им положение - другите служители, които са упражнили правото си на пенсиониране и посочени в писмото на областния управител изх. № РД-11-3300-14 от 15.04.2011 г., тъй като самото лице не навежда такива твърдения в жалбата си до Комисията за защита от дискриминация. Данните от фактическа страна не установяват различно третиране на молителя и то - извършено съзнателно по някой от признаците по чл. 4 от ЗЗДискр. За да е налице пряка дискриминация по признак "лично положение" е необходимо да се установи, че Величков е третиран различно и причината за това е защитеният признак "лично положение". В мотивите на оспореното решение не е посочено в какво се изразява "личното положение" на лицето. Законодателят не е дал легално определение на защитения признак "лично положение". За разлика от други защитени признаци - пол, раса, религия, увреждане, възраст, семейно положение, които са присъщи на човека, защитеният признак "лично положение" няма еднозначно, изначално прието обективно съдържание. Това предполага и налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния обхват на закона и абсолютната забрана за пряка дискриминация. В случая не може да се приеме, че възрастта се включва като част от съдържанието на защитения признак "лично положение". Органът само твърди наличие на защитен признак "лично положение", без да посочва съдържанието му. Не може да се изведен заключение за наличие на дискриминационно отношение само въз основа на субективното становище на Величков, че не е следвало да бъде прекратявано трудовото му правоотношение на посоченото основание, след като впоследствие е назначено друго лице на тази длъжност, което също е придобило право на пенсия. Неустановяването на съдържанието на твърдения защитен признак (а и областният управител не признава значим за личността на Величков признак да е обусловил различно третиране) е основание да се приеме, че твърдяното дискриминационно нарушение не е доказано. Не всяко лошо третиране, а само такова, основано на защитен признак, е дискриминация. Само на него законодателят е дал засилената законова защита. Щом от доказателствата по делото не може да се направи обоснован извод за наличие на защитен признак, който да е основание за по-неблагоприятното третиране, то не може да се приеме, че действията на областния управител по отношение на Величков представляват пряка дискриминация. Дали при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е приложил правилно разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10а от КТ е компетентен да постанови съда, в производството по оспорване законността на уволнението. За дискриминационното производство е релевантно да се установи дали работодателят е приложил еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗД. Извън правото на касатора да прекрати едностранно трудовото правоотношение на ответната страна, за дискриминационното нарушение е необходимо да се провери еднаквостта при упражняването на това право. Комисията, за да обоснове извода си, е извършила сравнение с лицето Петко Киров, което към момента на прекратяване на правоотношение не е било в сравнимо сходно положение с Величков. Последващите действия на областния управител сочат единствено за изпълнението или не на задълженията му за оптимизиране на държавната администрация, но не изпълват съдържанието на понятието "неблагоприятно третиране" по признак "лично положение" спрямо Величков. Спрямо последния са настъпили обективните факти по чл. 328, ал. 1, т. 10а от КТ и работодателят е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение с него. Като е отхвърлил жалбата на областния управител на Варненска област, Административният съд София-град е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. При положение, че спорът е изяснен от фактическа страна, касационната инстанция следва да постанови друго, по същество, с което да отмени постановеното решение № 209 от 18.07.2012 г. на Комисията за защита от дискриминация. Воден от горното, върховният административен съд