Решение № 7330 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1202/2017 г.

ВАСПетчленен състав12.06.2017 г.докладчик Жанета Петрова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 13565/13.12.2016 г. по адм. дело № 7719/2016 г. по описа на Върховния административен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване

Мотиви

Решение № 7330 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1202/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Жанета Петрова Министърът на здравеопазването е подал касационна жалба срещу решение № 13565/13.12.2016 г. по адм. дело № 7719/2016 г. по описа на Върховния административен съд, с което са отменени разпоредбите на чл. 7, ал. 7, т. 6 относно израза "оригинал или заверено копие", чл. 8, ал. 1, т. 1 относно израза "оригинал на направление", чл. 9, ал. 1 относно израза "легализиран превод", чл. 10, ал. 1, т. 3 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, чл. 14, ал. 2 относно израза "рецептурна бланка", чл. 15, ал. 2 и ал. 3, чл. 16, ал. 2 относно израза "рецептурна бланка", чл. 21, ал. 1 относно израза "легализиран превод на български език", чл. 22, ал. 2, чл. 25, ал. 1, чл. 26, ал. 4, чл. 28, ал. 1, т. 8, ал. 2 и ал. 3, чл. 29, ал. 1 и ал. 2, чл. 31, ал. 4, чл. 35, ал. 1, чл. 37, ал. 1 относно израза "легализиран превод на български език"и чл. 42, ал. 3 от Наредба № 5 от 21.03.2014 г. за условията и реда за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, издадена от министъра на здравеопазването ( обн. ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г., доп., бр. 82 от 3.10.2014 г.). Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли оспорването срещу нормативния акт. О. С. "Център за защита правата в здравеопазването" със седалище и адрес на управление С. е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Петчленният състав на Върховния административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е основателна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалбата на Сдружение "Център за защита правата в здравеопазването" със седалище и адрес на управление С. срещу разпоредбите на чл. 7, ал. 7, т. 6 относно израза "оригинал или заверено копие", чл. 8, ал. 1, т. 1 относно израза "оригинал на направление", чл. 9, ал. 1 относно израза "легализиран превод", чл. 10, ал. 1, т. 3 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, чл. 14, ал. 2 относно израза "рецептурна бланка", чл. 15, ал. 2 и ал. 3, чл. 16, ал. 2 относно израза "рецептурна бланка", чл. 21, ал. 1 относно израза "легализиран превод на български език", чл. 22, ал. 2, чл. 25, ал. 1, чл. 26, ал. 4, чл. 28, ал. 1, т. 8, ал. 2 и ал. 3, чл. 29, ал. 1 и ал. 2, чл. 31, ал. 4, чл. 35, ал. 1, чл. 37, ал. 1 относно израза "легализиран превод на български език"и чл. 42, ал. 3 от Наредба № 5 от 21 март 2014 г. за условията и реда за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, издадена от министъра на здравеопазването. Наредба № 5 от 21.03.2014 г. за условията и реда за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване (обн. ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г.), е издадена от министъра на здравеопазването, на основание чл. 80е, ал. 4, чл. 80ж, ал. 1 и чл. 80з, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване и чл. 221, ал. 5 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, в изпълнение на задължението за въвеждане на изискванията на Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 2011 г. за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване (ОВ, L 88, 4.04.2011 г.). Във връзка с проверката за спазване на административнопроизводствените правила за приемането на наредбата първоинстанционният съд установил, че на 03.02.2014 г. заместник-министърът на здравеопазването представил на министъра на здравеопазването доклад относно изготвения проект на наредба. На 04.02.2014 г. проектът на наредбата бил публикуван на интернет- страницата на Министерство на здравеопазването. По делото не били представени доказателства, че заедно с проекта на наредбата са били публикувани мотиви, съответно доклад. На 07.02.2014 г. е поискано становище по проекта от управителя на НЗОК, изпълнителния директор на ИАТ, директора на ЦФЛД и директора на ЦФАР. След обсъждането им, постъпилите становища били изпратени на министъра на здравеопазването. С решение по точка 2 по протокол № 4, прието на заседание на ръководството на Министерството на здравеопазването на 20.03.2014 г., предложеният проект на наредбата бил приет. Наредбата била обнародвана в Д. вестник, брой 28 от 28 март 2014 г. От правна страна съдът приел, че Наредба № 5 от 21 март 2014 г. за условията и реда за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване е нормативен административен акт, издаден от министъра на здравеопазването в изпълнение на законовата делегация по чл. 80е, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване, според който условията и редът за упражняване правото на трансгранично здравно обслужване се определят с наредба на министъра на здравеопазването. В хода на процедурата по приемането на подзаконовия нормативен акт било допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, записани в чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове, в редакцията преди изменението, извършено с Д. вестник, бр. 34 от 2016 г., в сила от 4.11.2016 г. Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗНА, преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта го публикува на интернет-страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Тричленният състав на Върховния административен съд отбелязал, че на интернет-страницата на Министерството на здравеопазването не били публикувани мотиви, съответно доклад, които да позволят на всички заинтересовани лица да си изяснят правните и фактически основания, обуславящи приемането на акта, което да им позволи с информирано решение да изразят адекватно и компетентно становище по него. В отговор на довода на ответника, че внесеният от заместник-министъра на здравеопазването доклад, изпратен на министъра на здравеопазването, има предназначението на мотиви, съдът посочил, че докладът не покрива в цялост изискванията за мотиви на акта, изброени в чл. 28, ал. 2 ЗНА, тъй като в него не били отразени финансовите средства, необходими за прилагане на новата уредба, очакваните резултати от прилагането и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. С аргумент, че допуснатото процесуално нарушение води до невъзможност за проверка на съответствието на подзаконовия нормативен акт със законовите разпоредби, съдът отменил чл. 7, ал. 7, т. 6 относно израза "оригинал или заверено копие", чл. 8, ал. 1, т. 1 относно израза "оригинал на направление", чл. 9, ал. 1 относно израза "легализиран превод", чл. 10, ал. 1, т. 3 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, чл. 14, ал. 2 относно израза "рецептурна бланка", чл. 15, ал. 2 и ал. 3, чл. 16, ал. 2 относно израза "рецептурна бланка", чл. 21, ал. 1 относно израза "легализиран превод на български език", чл. 22, ал. 2, чл. 25, ал. 1, чл. 26, ал. 4, чл. 28, ал. 1, т. 8, ал. 2 и ал. 3, чл. 29, ал. 1 и ал. 2, чл. 31, ал. 4, чл. 35, ал. 1, чл. 37, ал. 1 относно израза "легализиран превод на български език" и чл. 42, ал. 3 от Наредба № 5 от 21.03.2014 г. за условията и реда за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване. Касационната инстанция намира, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд противоречи на материалния закон. Не може да се сподели направения извод, че непубликуването на доклада на заместник-министъра на здравеопазването до министъра на здравеопазването, който съдържа мотивите за издаване на подзаконовия нормативен акт, представлява основание за неговата отмяна. Допуснатото от административния орган нарушение не може да се определи като съществено. Неоповестяването на мотивите за издаването на наредбата, особено като се вземе предвид, че с нея се въвеждат изискванията на Директива 2011/24/ЕС, което е отбелязано изрично в § 2 на допълнителните разпоредби, не би могло да доведе до възпрепятстване правото на заинтересованите граждани и организации да представят информирано становище и да направят предложения по нейното съдържание. От основно значение за обществения интерес е предварителното оповестяване не толкова на причините за приемането на нормативния акт, а на неговите разпоредби, с които компетентният орган предвижда да уреди обществените отношения в дадена област. Неточна е и преценката на съда, че мотивите, изложени в доклада на заместник-министъра на здравеопазването, не включват изложение на всички, предвидени в закона, обстоятелства. В доклада е направена препратка към правото на Европейския съюз, което се въвежда с наредбата, и е уточнено, че заплащането на здравните услуги ще се извършва през бюджетите на Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса. Що се отнася до обсъждането на очакваните резултати от прилагането на подзаконовия нормативен акт, то не се налага, при положение, че набелязването на мерки за изпълнение на европейската директива, с каквато цел се издава акта, е задължително (чл. 7а ЗНА). Поради това касационната инстанция приема, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд е неправилно и следва да се отмени. Тъй като съдът не е обсъдил оплакванията на подателя на първоинстанционната жалба относно несъответствието на акта с разпоредби от по-висок ранг, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, делото не може да се реши по същество, а следва да се върне за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК петчленният състав на Върховния административен съд

Цитирани разпоредби

1