Решение № 2684 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7787/2011 г.

Решение № 2684 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7787/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Ауто - Мони" ЕООД, гр. София, чрез процесуалния му представител - адв. Груев, против Решение № 1853/19.04.2011 г. по адм. дело № 1582/2010 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. На основание чл. 628, вр. с чл. 629, ал. 3 от ГПК, с касационната жалба е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз /СЕС/. Ответникът - Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП-София, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а искането за преюдициално запитване намира за неоснователно, предвид постановеното решение на СЕС по дело С-203/10, по тълкуване на чл. 311, § 1, чл. 314 и чл. 32 0 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. При разглеждането й по същество установи: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Ауто - Мони" ЕООД, против РА № 2000902568/25.08.2009 г. на ТД на НАП-София, потвърден частично с Решение № 1477/26.10.2009 г. на Директора на Д"ОУИ"-София при ЦУ на НАП, с който е отказано право на възстановяване на данъчен кредит за осъществени ВОП на МПС втора употреба, по част от доставките / по таблица 4.1.1 от рев. доклад/, при които автомобилите са налични на склад, а за други такова право е признато, но към момента на последващата им реализация, на основание чл. 151, ал. 4 от ЗДДС. За доставките, по таблица 4.1.2 от същия доклад, с РА е прието, че не представляват ВОП, поради което съставените от РЛ протоколи по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС и извършено самоначисляване на ДДС не му дават право на възстановяване на данъчен кредит. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че предмет на оспорване са установените задължения по доставките посочени само в таблица 4.1.2 от РД, но същевременно отчитайки направеното с жалбата до Директора на Д"ОУИ"- София искане от оспорващия за възстановяване на ДДС по съставените без основание 19 бр. протоколи по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС и писмо от 09.09.2009 г. на ТД на НАП-София, офис "Люлин" за анулирането им, е счел, че не е налице оспорване на РА в тази му част, а е налице искане за прихващане и възстановяване по реда на чл. 128 от ДОПК, която е друга процедура, приключваща с АПВ. С тези мотиви, поради неоспорване на РА в посочената му част, е отхвърлил жалбата срещу него, като неоснователна. Така постановеното решение е недопустимо. Липсва произнасяне по заявения с жалбата предмет на оспорване, а именно РА № 2000902568/25.08.2009 г. на ТД на НАП-София, потвърден частично с Решение от 26.10.2009 г. на директора на Д"ОУИ"-София, в частта му, с която е отказано право на възстановяване на данъчен кредит /ДК/ за осъществени ВОП на МПС втора употреба по доставките, обективирани в Таблица 4.1.1 от РД, към момента на начисляване на ДДС и съставяне на протоколи по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС - за една част от тях, а за други, поради наличието им в склада на получателя, както и в частта му, с която е отказано право на възстановяване на ДК за декларирани ВОП на МПС втора употреба по доставките, обективирани в Таблица 4.1.2 от РД, поради това, че не са ВОП. От жалбата до съда, макар и непрецизна по съдържание, спрямо изискванията на чл. 145, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. с чл. 149, ал. 1 от ДОПК, може да се направи извод за предмета на обжалване, а именно посочените по-горе части от потвърдения РА, с които се засяга материалното право на касатора по възстановяване на ДК за осъществени ВОП на леки автомобили, втора употреба. Съдът е следвало да прояви активност и въз основа на изложените в жалбата обстоятелства, а не въз основа на друга жалба, на която не е адресат, да извлече предмета на обжалване, а ако това е било невъзможно, е следвало да остави жалбата без движение като нередовна и да укаже на касатора да отстрани нередовността, като посочи какво обжалва, в кои части, за какви суми, на какво основание и пр. След като това не е направено се предполага, че за съда жалбата е била редовна, от което следва, че е бил длъжен да отговори на заявения с нея предмет на оспорване, а не на друг предполагаем от съда предмет, в случая искане за прихващане или възстановяване по чл. 128 и сл. от ДОПК. За настоящия състав, след запознаване с наведените в жалбата до първоинстанционния съд обстоятелства, е налице обжалване на РА, в посочените му по-горе части, на която жалба съдът е бил длъжен да отговори, като извърши проверка за законосъобразност, на всички основания по чл. 146 от АПК. В случая това не е направено, поради неправилно определения предмет на оспорване. При това положение и след като не е отговорено на заявения с жалбата предмет на оспорване, е налице недопустимо решение, което подлежи на обезсилване, като делото следва да бъде върнато на същия съд за първоначално, а не второ, разглеждане на жалбата от друг състав, съобразно определения с нея предмет. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение