Решение № 699 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12239/2012 г.

Решение № 699 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12239/2012 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Образувано е по касационна жалба на Румяна Тодорова Тодорова от гр. София срещу решение № 4318 от 24.07.2012 г., постановено по адм. дело № 10203/2011 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ). Касационната жалбоподателка поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че при постановяване на решението не са взети предвид представените от нея доказателства от значение за правилното решаване на спора. Сочи, че част от установените факти и обстоятелства не отговарят на действителността. Развива същите доводи за извършена спрямо нея дискриминация при упражняване правото на труд, изложени пред Комисията за защита от дискриминация и пред първоинстанционния съд, а именно: по-ниско заплащане за положения труд; налагане на принудително ползване на отпуск; неравни условия на труд, като липса на отопление на работното й място, лишаване от нов компютър, от Интернет и от преместване в бл. 21, където са настанени останалите служители и има отопление; неосигуряване на възможност да продължи работа по нейна тематика и принуждаването й да работи ниско квалифициран труд по тематики на други ст. н. с. в новосформираната секция; отказ за достъп до информация. Счита, че причина за дискриминационното й третиране е родствената й връзка с предходен ръководител на Института, в който работи, както и обстоятелствата, че е спечелила трудовоправен спор срещу настоящия ръководител на научното звено и че е самотна майка. Моли за отмяна на съдебното решение. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията) и Андон Радев Косев не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, намира същата за неоснователна. С атакуваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Румяна Тодорова Тодорова срещу решение № 172/06.10.2011 г. на КЗД, постановено по адм. преписка № 240/2010 г., с което е прието за установено на основание чл. 65, т. 5 ЗЗДискр., че Андон Радев Косев - директор на Института по биофизика и биомедицинско инженерство (ИБФБМИ) към Българската академия на науките, не е осъществил дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. по признак "лично положение" спрямо жалбоподателката и е оставена без уважение жалбата й с вх. № 44-00-3600/17.11.2010 г. За да постанови този резултат, първоинстанционният съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Според съда установените в административното производство факти се подкрепят от доказателствения материал, поради което са приети като доказани и съответстващи на обективната истина. По съществото на спора решаващият съд е приел, че КЗД е приложила правилно материалния закон, като е установила липса на дискриминационно третиране от страна на директора на ИБФБМИ спрямо Румяна Тодорова. По делото няма спор, че жалбоподателката е постъпила на работа в Института по биофизика (ИБФ) към БАН през 1994 г. Трудовото й правоотношение е прекратено през 2000 г. от тогавашния директор на Института чл. кор. Борис Тенчов. С влязло в сила съдебно решение уволнението е отменено и Румяна Тодорова е възстановена на заеманата от нея длъжност. Безспорно е установено, че от възстановяването й на работа до сезирането на КЗД жалбоподателката е работила самостоятелно и не е желаела да участва в съвместна работа с нейните колеги въпреки многократните предложения за това от страна на директора на Института и ръководителя на секцията. При преместването на служители от бл. 108 в бл. 21 и с оглед нежеланието на Тодорова да работи заедно с останалите служители по проекти на научното звено, й е било предложено да ползва отпуск, през който да разговаря с научни работници и от други секции, за да се интегрира в колектива на Института. Според събраните доказателства за разработването на желаната от Тодорова тематика ИБФ (преустроен в ИБФБМИ), не е разполагал с необходимите условия за това, с оглед предмета на развиваната от него дейност, но такава възможност е съществувала в други научни звена при БАН, доколкото тематиката е по-пряко свързана с тяхната научно-изследователска област. Поради това е прието, че не е налице дискриминационно препятстване на работата на жалбоподателката. Констатирано е, че същата е използвала електрически отоплителен уред на работното й място в бл. 108, което прави и оплакването й за липса на отопление неоснователно. Междувременно служителката е била настанена в друга стая и й е бил предоставен нов компютър. Твърденията за наложен "принудителен отпуск" в края на 2009 г. са опровергани от доказателствата, видно от които и на основание приложимата редакция на чл. 173, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ), работодателят е имал право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуската си до края на календарната година, за която се полага, какъвто е била настоящата хипотеза. За недоказано е счетено оплакването за нарушаване на правото й на достъп до информация. По отношение на заплащането на Румяна Тодорова е прието, че не е налице неблагоприятно третиране от директора на Института, като е отчетено обстоятелството, че на служителката е било наложено дисциплинарно наказание "забележка" за неколкократните й отсъствия от работното място, което е взето предвид при атестацията й, както и че месечното й възнаграждение в размер на 233.50 лева е формирано по този начин, т. к. институтът е преминал на половин работно време с оглед на тежкото му финансово положение в определен период. Констатирано е, че основното месечно трудово възнаграждение на жалбоподателката е било 467 лева, като видно от щатното разписание, изготвено към 01.07.2010 г., и други служители са получавали месечна заплата под и около тази сума. Въз основа на събраните доказателства е установено, че предвид ограничената бюджетна субсидия на БАН и засилената роля на самофинансирането, е възникнала нужда да се формират научни колективи, които с общи усилия да печелят проекти, от които да се определя обема на финансовите средства на БАН, както и че критериите за атестиране на служителите във връзка с диференцирането на заплащането, определени от Общото събрание на БАН, са били еднакви за всички без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗдискр. Съдът е приел, че жалбоподателката нито в образуваното пред него съдебно производство, нито в производството пред КЗД е доказала факти, от които да може да се направи извод, че Андон Косев в качеството му на директор на ИБФБМИ, я е третирал по-неблагоприятно в сравнение с останалите служители в Института на основата на някой от защитените от закона признаци. За недоказани са счетени оплакванията й, че е била подложена на неравно третиране спрямо другите колеги, изразяващо се в съществени разлики в заплащането на труда, в невъзможност да работи по нейната тематика, липсата на равни условия на труд - компютър, отопление и Интернет, налагане на принудителен отпуск, както и укриване и отказ на информация. От събраните писмени доказателства и свидетелски показания съдът е наведен до извод, че Румяна Тодорова не е дискриминирана при упражняване на правото си на труд по признак "лично положение", поради което административният орган законосъобразно е приел, че поведението на ответника не може да се квалифицира като нарушение на ЗЗДискр. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция. Не са допуснати сочените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По делото са налице достатъчно и годни доказателства по смисъла на чл. 171, ал. 1 АПК, обуславящи постановения от съда правен резултат. Съдът се е произнесъл след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за предмета на делото. Неоснователно е оплакването на Тодорова за игнориране на част от ангажираните от нея доказателства пред КЗД. Съдът е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е формирал правните си изводи въз основа на целия доказателствен материал, който еднозначно и безпротиворечиво потвърждава твърденията на директора на ИБФБМИ, а не тези на касаторката. Съобразно разпоредбите на чл. 153 и чл. 159 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, съдът е събрал доказателства, които са относими към установяване на релевантните за спора факти. Целяната от касационната жалбоподателка промяна във фактическите установявания на административния съд в настоящата фаза на процеса е недопустима съгласно чл. 220 АПК. Във фазата на съдебното дирене в първоинстанционното производство оспорващата не е предявила доказателствени искания, а представените в касационното производство писмени доказателства не сочат на различни от установените от решаващия съд фактически обстоятелства. Оплакването й, че значителна част от изнесеното в свидетелските показания е невярно, не намира опора в материалите по делото. Показанията на разпитаните като свидетели лица са ценени при съобразяване с останалите доказателства и са кредитирани доколкото кореспондират на тях. Съдът е обсъдил обективно и изчерпателно фактите от значение за предмета на спора, както и доводите на страните. Решението е постановено след извършена цялостна служебна проверка на административния акт в изпълнение на изискването на чл. 168, ал. 1 АПК и в изискуемата съгласно чл. 172а АПК форма. Поради това касационната инстанция счита, че АССГ е спазил процесуалния закон при разглеждане на делото. Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Съдържащите се в касационната жалба оплаквания по същество преповтарят изложените пред първоинстанционния съд доводи, обсъдени подробно в решението. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната правна уредба съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт, като мотивите му се споделят изцяло от касационния състав. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Съгласно чл. 4, ал. 2 с. з. пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1 също се смята за дискриминация по силата на чл. 5 ЗЗДискр. Тормозът се определя от закона като всяко нежелано поведение на основата на защитените признаци, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда (§ 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр.). Освен общата забрана на дискриминацията, законът предвижда и специална защита от дискриминация при упражняване правото на труд. В тази връзка, нормите на чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. задължават работодателя да осигурява еднакви условия на труд без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 и равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. При всички случаи, за да е съставомерно деянието, неравното третиране следва да е обвързано, да е обусловено от защитен от закона признак. В този смисъл, освен различно третиране е необходимо да се докаже, че това третиране е извършено по някой от признаците, посочени в чл. 4 ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона, в случая - на личното положение на засегнатото лице. В контекста на приложимата правна уредба настоящият състав намира, че преценката на първоинстанционния съд за липса на упражнена спрямо Румяна Тодорова дискриминация от директора на ИБФБМИ към БАН е правилна. Установените фактически обстоятелства не дават основание да се приеме, че касаторката е третирана по-неблагоприятно въз основа на някой от защитените от закона признаци, нито че е тормозена от работодателя си или, че не са й осигурени равни условия на труд и възнаграждение в сравнение с останалите служители със същата научна степен. Оплакванията за принуждаването й да работи "нискоквалифициран труд" чрез участие в екип по проекти на други научни сътрудници и лишаването й от разработване на собствена тематика са неоснователни, както правилно е приел съдът. Видно от доказателствата по делото (доклади от ръководителя на секцията, в която работи Тодорова, протокол от заседание на секцията, доклади от други служители, както и изходящи от самата жалбоподателка молби), Румяна Тодорова е претендирала да работи самостоятелно и еднолично по нейна тематика и не е желаела да участва в екип с колегите си в колективно разработваните в секцията проекти. Според събраните доказателства желаната от Тодорова тематика не е част от задачите и програмните целите на ИБФ (ИБФБМИ), в който се извършва предимно експериментална изследователска работа, финансирана главно от спечелени проекти, нито съществуват условия в Института (съответна апаратура) за провеждане на изследвания по тематиката на жалбоподателката. Налице са данни за многократни опити от страна на директора на Института и на ръководителя на секцията за приобщаването й в колектива и в работата на секцията. Предвид желанието й да работи отделно и отказът да се интегрира в общата работа на секцията и да участва в приоритетните за звеното проекти, й е предоставена възможност да се включи в други секции, ако желае. Поради това съдът законосъобразно е приел, че не е налице препятстване на работата на Тодорова, както и че липсва дискриминационно третиране във връзка с естеството на работата й в Института. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че действията на работодателя при определяне на трудовото възнаграждение на Румяна Тодорова нямат дискриминационен характер. От щатното разписание на Института се установява, че и други нейни колеги със същата научна степен получават възнаграждение в размер като и около този на жалбоподателката. Наред с това, с оглед ограниченото бюджетно финансиране и необходимостта от осигуряване на други финансови източници (самофинансиране), е създадена система за диференцирано заплащане съобразно участието и приноса на служителите в изготвянето на общи проекти, от спечелването на които зависи обема на финансови средства, осигуряващи дейността на научната организация. Видно от заповед № 469/11.10.2010 г. на директора на ИБФБМИ, Институтът е преминал временно (за срок от три месеца) на намалено с 50 % работно време, поради което и заплатите за този период са съответно редуцирани на половин размер. При това положение не би могло да се приеме, че касаторката е третирана по-неблагоприятно на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. отколкото се третират другите научни работници при сравними сходни обстоятелства. Следва да се посочи, че частичното припокриване на функциите или на отделни елементи от правоотношението не означава еднаквост на труда по смисъла на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр., при което работодателят е длъжен да осигури еднакво възнаграждение. Обстоятелството, че научни работници, притежаващи еднаква научна степен и работещи в една и съща секция, получават различно възнаграждение, се обуславя от положения от тях труд, т. е. от значение за заплащането е реално извършваната работа, а не само фактът на заеманата длъжност. От доказателствата по делото е видно, че касаторката няма участие или принос в разработваните от екипите на Института проекти, демонстрира категорично нежелание да се включи в работата на колектива, няма и яснота какво точно е работила във връзка с индивидуалната й тематика, наложено й е дисциплинарно наказание. Съобразявайки всички тези обстоятелства, съдът правилно е приел, че определеното на Румяна Тодорова заплащане не е дискриминационно. Съответни на закона и на доказателствата са изводите на съда за липса на по-неблагоприятно третиране на Тодорова, изразяващо се в принудително налагане ползването на полагащия й се платен годишен отпуск. Съгласно действалата редакция на нормата на чл. 173, ал. 4 КТ, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага. Въз основа на цитираната разпоредба и писмо от 31.07.2009 г. на председателя на БАН, с писмо изх. № 572/30.10.2009 г. Румяна Тодорова е поканена от работодателя да ползва натрупаната от нея отпуска за предходни години. Като не е сторила това, на основание чл. 173, ал. 4 КТ със заповед № 310/10.11.2009 г. директорът на Института й е предоставил неизползвания отпуск. Предоставения й със заповед № 593/18.11.2010 г. на директора на ИБФБМИ отпуск е на същото основание и при осъществяване на същите условия, докато се реши проблема с работното място на служителката с оглед отказа й да участва в работата на конкретната секция. Действително, към този момент разпоредбата на ал. 4 на чл. 173, посочена в заповедта, вече е с друга редакция, а съдържанието й е пренесено в чл. 173, ал. 7 КТ. Неправилното цитиране в заповедта на правната норма за предоставяне на отпуска обаче е ирелевантно за настоящия спор, още повече, че сочи на допусната явна фактическа грешка. От изложеното следва, че предоставеният на Тодорова за ползване отпуск не е в нарушение на забраната за дискриминация. Решаващият съд правилно е приел, че работодателят не е поставил касационната жалбоподателка в неравнопоставено положение по отношение на условията на труд. От доказателствата по делото се установява, че преместването на служителите от бл. 108 в бл. 21 е продиктувано от икономически съображения. Установено е също, че касаторката е ползвала отоплителен уред в заеманото от нея помещение в бл. 21 до преместването й при останалите колеги, като е отчетено и желанието й да работи отделно. От материалите по делото е видно, че предоставените на служителите в Института компютри в по-голямата си част са закупени по проекти, в които са участвали съответните служители. Налице са данни и за последващо настаняване на Тодорова в друга стая и за предоставянето й на нов компютър. С оглед тези данни съдът е направил обоснован и законосъобразен извод, че правото на равно третиране при осигуряване на условията на труд на жалбоподателката, не е нарушено. Що се отнася до оплакването й за дискриминационен отказ за достъп до информация, включително относно трудовите възнаграждения, доказателства в тази насока изцяло липсват, поради което правилно това твърдение е счетено за недоказано. Доказателствата по делото в тяхната съвкупност водят на извод за липса действия, основани на признака "лично положение". Не е налице причинно-следствена връзка между поведението на работодателя и сочените от оспорващата обстоятелства - родствена връзка с предходен ръководител на Института, спечелен трудовоправен спор срещу научното звено, самотна майка. При това положение, като е приел, че отсъства нарушение на чл. 4, ал. 1 и ал. 2, чл. 5 във връзка с § 1, т. 1 от ДР, чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр., съдът е приложил правилно материалния закон. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират, поради което и не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,