Решение № 6107 от 8.6.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, чрез гл. юрк. Ненков срещу решение 4299 от 27.06.2022 г., постановено по адм. дело 1941 от 2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено решение Ж-689/11.12.2019 г. на председателя на КЕВР и преписката е върната на КЕВР за ново произнасяне съобразно дадените от съда задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. С отмененото решение на председателя на КЕВР на Електроразпределение Юг ЕАД са дадени указания да издаде на Енерго БР ЕООД гр. Раковски становище с посочени условия съгласно Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, глава пета, раздел II, отговарящи на нормативните изисквания на чл. 27 от ЗЕВИ за фотоволтаична електрическа централа /ФЕЦ/ Енерго БР 1, заявена за изграждане при условията на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ.

Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по същество, с което да отхвърли жалбата на Електроразпределение Юг ЕАД гр. Пловдив срещу решение Ж-689/11.12.2019 г. на председателя на Комисията. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател - КЕВР, се представлява от гл. юрк. Ненков, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно неправилност на атакувания съдебен акт.

Ответникът, Електроразпределение Юг ЕАД гр. Пловдив, редовно призован, не се представлява. В представен писмен отговор, оспорва касационната жалба и твърди неоснователност на същата, съответно правилност на съдебното решение. Претендира разноски.

Ответникът, Енерго БР ЕООД, не изпраща представител и не изразява становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност на оспореното с нея съдебно решение.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становищата на страните, извърши проверка на обжалваното решение на наведените в касационната жалба основания и извърши вменената му от разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и правилност на съдебния акт с оглед съответствието му на материалния закон, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба на Електроразпределение Юг ЕАД гр. Пловдив срещу решение Ж-689/11.12.2019 г. на председателя на КЕВР, с което на жалбоподателя са дадени следните задължителни указания:

1. В едномесечен срок да издаде становище с посочени в него условия за присъединяване съгласно Наредба 6, Глава пета, Раздел II, отговарящи на нормативните изисквания на чл. 27 от ЗЕВИ на Енерго БР ЕООД за ФЕЦ Енерго БР 3 до 30 kW, заявена за изграждане при условията на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ в УПИ X 2680, кв. 532 по плана на гр. Раковски, община Раковски.

2. В едноседмичен срок след приключване на дейностите по т.1, Електроразпределение Юг ЕАД да представи на Комисията доказателства за изпълнението им.

С обжалваното съдебно решение АССГ е отменил решение Ж-689/11.12.2019 г. на председателя на КЕВР и е върнал преписката на КЕВР за ново произнасяне съобразно дадените в съдебното решение задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

За да стигне до този правен резултат, АССГ е установил следното от фактическа страна:

Производството пред КЕВР е започнало по жалба на Енерго БР ЕООД гр. Раковски срещу прекратяване на процедура за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа Енерго БР с мощност до 30 kW, в УПИ X-2680, кв. 532 по плана на гр. Раковски, собственост на дружеството, към електроразпределителната мрежа с мотива, че изграденият в имота гараж допълващо застрояване не представлява сграда по смисъла на чл. 24, ал. 1 от ЗЕВИ.

В резултата на проведеното пред КЕВР административно производство във връзка с жалбата на Енерго БР ЕООД , административният орган е заключил, че са налице всички материалноправни предпоставки за издаване от страна на електроразпределителното дружество на становище за присъединяване на изградената ФЕЦ същата е с мощност до 30kW, недвижимият имот е в урбанизирана територия, в него е построен съгласно разрешение за строеж и въведен в експлоатация с Удостоверение 40/02.07.2019 г. Електроразпределителното дружество не било изпълнило задълженията си като мрежови оператор, произтичащи от ЗЕ, ЗЕВИ, Наредба 6 и притежаваната лицензия и не е издало становище за условията за присъединяване на заявената за изграждане ФЕЦ.

АССГ е стигнал до извода за незаконосъобразност на обжалваното пред него решение на КЕВР.

Анализирайки разпоредбите на чл. 23 и чл. 24 от ЗЕВИ, АССГ е съотнесъл двете като правило към изключение, т.е. чл. 24 от ЗЕВИ предвижда изключение от правилото, въведено с чл. 23 от същия закон относно изискванията за присъединяване на такива обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници и условията, на които същите следва да отговарят, за да бъдат присъединени към електропреносната мрежа.

Видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ, изискванията по чл. 23 от същия закон не се прилагат за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизираните територии. Според АССГ целта на това изключение е да се стимулира използването на електрическа енергия от собствени неголеми обекти за производство на електроенергия от възобновяеми източници за собствено потребление затова е предвидено изискването да е налице сграда в имота, а остатъчното количество произведена, но неизползвана електрическа енергия следва да се изкупи от оператора по предвидени в закона преференциални цени. Като е приел, че разпоредбата на чл. 24 от ЗЕВИ представлява изключение, т.е. стеснителна/извънредна хипотеза на общото правило, съдът е заключил, че същото не може да бъде тълкувано разширително в спора, с който е сезиран, включително и що се отнася до значението на понятието сграда, употребено от законодателя за целите на закона.

Административният съд е анализирал понятието сграда, уредено основно и детайлно в разпоредбите на ЗУТ. Както правилно е приел първоинстанционният съд, в ЗУТ липсва легална дефиниция за понятието, но значението му следва да се извлича от съдържанието на разпоредбите в закона. Съдът е изследвал последователно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗУТ, съгласно която застрояване представлява разполагането и изграждането на сгради и постройки, мрежи и съоръжения в поземлени имоти и е приел, че основателно законодателят е направил разграничение между понятията сграда и постройка, както и тази на чл. 41 от ЗУТ, съгласно която допълващото застрояване в урегулираните поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основаното застрояване.

С оглед гореизложеното, АССГ е стигнал до извода, че строежи по смисъла на ЗУТ са както сградите, така и постройките, а гаражът безспорно е постройка допълващо застрояване по смисъла на чл. 41 и сл. от ЗУТ, което обаче не го превръща в сграда по смисъла на същия закон /в частност чл. 42, ал. 2 и чл. 43, ал. 1 от ЗУТ, които ясно отграничават гаражите от сградите като понятия/. Същото разграничение се съдържа и в чл. 70 от Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.

Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло развитите от АССГ в мотивите на съдебния му акт доводи за отмяна на решение Ж-689/11.12.2019 г. на председателя на КЕВР и за връщане на преписката на КЕВР за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

Правилен е решаващият извод на АССГ за незаконосъобразност на обжалваното решение на КЕВР поради постановяването му в противоречие с материалния закон и с обявената от закона цел. Действително, както КЕВР е посочила в административния акт, ЗЕВИ има за цел да стимулира производството и потреблението на енергия, произведена от възобновяеми източници - чл. 2 от ЗЕВИ, като съгласно чл. 18, ал. 1 от същия закон, на производителите следва да бъде представен гарантиран достъп на енергия, произведена от възобновяеми източници. Обоснован е доводът на АССГ, че гарантиран достъп не следва да означава безусловен достъп и именно поради тази причина в глава четвърта, раздел втори на ЗЕВИ са уредени предпоставките за присъединяване на енергийни обекти за производство на електроенергия от възобновяеми източници. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗЕВИ операторите на разпределителните електрически мрежи ежегодно от 28 февруари представят на оператора на преносната мрежа предвижданите за едногодишен период електрически мощности, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване към разпределителните мрежи на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по райони на присъединяване и нива на напрежение. Разпоредбата на чл. 23 от ЗЕВИ определя реда, по който лицата, които искат да изградят обекти за производство на електроенергия от възобновяеми източници следва да процедират, като тази процедура е предвидена именно в изпълнение на целите на ЗЕВИ, по чл. 2 и чл. 18 с цел постигане на предвидимост и обективност и за да не се допуска дискриминация по отношение на всички желаещи да бъдат включени в електропреносната мрежа производители.

Въз основа на горното правилен е изводът на АССГ, че възприемането тезата на КЕВР, че операторът следва безусловно да присъедини всеки производител на електроенергия от възобновяеми източници, обсъдената регламентация в ЗЕВИ би била ненужна от една страна, а от друга присъединяването на всеки желаещ производител при условията на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ би било в противоречие с целта на закона, предвид нормите на чл. 22 и чл. 23 от ЗЕВИ.

Правилен е и решаващият извод на АССГ за това, че разпоредбата на чл. 24 от ЗЕВИ регламентира изключение от въведеното с чл. 23 от същия закон правило. Целта на това изключение е да се стимулира ползването на електроенергия от собствени неголеми обекти и съоръжения за производство на електроенергия от възобновяеми източници предимно за собствени нужди затова и законът предвижда задължението да е налице сграда в имота, като само остатъчното количество от произведената и неизползвана за собствени нужди електроенергия да се изкупи от оператора по предвидените в закона преференциални цени.

Изграждането на обекти за производство на електроенергия от възобновяеми източници с малка мощност, в урбанизирани територии налага извод, че основна част от произведената електроенергия ще се ползва за захранване на обектите, собственост на инвеститора, или за захранване на сгради, намиращи се в имотите, в които са разположени инсталациите и съоръженията , какъвто е смисълът, вложен в понятието сгради, използвано в ЗЕВИ.

Именно изложеното разбиране следва да се приеме за съответстващо на разпоредбите на приложимото право на ЕС. В т. 66 от преамбюла на Директива (ЕС) 2018/2001 от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на електроенергия от възобновяеми източници е посочено, че с увеличаване на значението на потреблението на електрическа енергия от възобновяеми източници се появява необходимостта от дефиниране на понятието потребител на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници и на съвместно действащи потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници и, не на последно място, се появява необходимостта от регулаторна рамка, която би дала права на потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници да произвеждат, консумират, акумулират и продават електрическа енергия, без да са изправени пред непропорционални административни тежести.

В тази връзка следва да се отбележи и съдържанието на определението за потребител на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници, въведено с чл. 2, т. 14 на Директива (ЕС) 2018/2001, съгласно което крайния потребител извършва дейност в свои помещения, разположени в определени граници, или когато това е разрешено от държава членка - в други помещения, който произвежда възобновяема електрическа енергия за собствено потребление и който може да съхранява или продава собствено произведената възобновяема електрическа енергия, при условие, че за небитовите потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници тези дейности не представляват основната им търговска и професионална дейност.

Настоящата съдебна инстанция споделя решаващия извод на АССГ, че разпоредбата на чл. 24 от ЗЕВИ, с оглед целта на закона, следва да се тълкува стеснително, а не разширително при дефиниране на понятието сграда. Както правилно е посочил административният съд, ЗУТ борави с две различни понятия: сграда и постройка, което недвусмислено предполага тяхното разграничаване. Гаражът не е сграда, а обслужваща постройка елемент на допълващото застрояване, което само по себе си предполага незначителен или никакъв разход на енергия при неговото ползване. Гаражът не представлява и предприятие по смисъла на т. 53 от преамбюла на (ЕС) Директива 2018/2001.

По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода от спора касационният жалбоподател КЕВР, няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да бъде уважено в претендирания размер.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,