Решение № 5328 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10050/2014 г.

Решение № 5328 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10050/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Снежанка Неделкова Борисова, чрез процесуалния й представител, срещу съдебно решение № 398 от 30.07.2014 г. постановено по адм. дело № 326 по описа за 2014 г. на Административен съд (АС) - Пазарджик. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че съдът не е обсъдил поотделно и в съвкупност, заедно с всички доказателства, изложените от жалбоподателя възражения за незаконосъобразност на заповедта. Дадените от лицата обяснения в хода на административното производство не са приподписани от административния орган съгласно изискването на чл. 44, ал. 2, изр. 2 от АПК, поради което не са събрани редовно и съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК нямат сила пред съда. В нарушение на чл. 44, ал. 4 от АПК не е разяснено на лицата, че при оспорване на административния акт могат да бъдат разпитани като свидетели. От показанията на свидетелката Ангелова, дадени в хода на съдебното производство, става ясно, че мъжът й е зареждал с гориво автомобила на жалбоподателката веднъж месечно и то не като заплащане на услуга, а като разделяне на разходите за гориво. Съдът не е обсъдил показанията на свидетелката Борисова, която е категорична, че внучето й въобще не е превозвано от жалбоподателката и въобще не й е заплащано под каквато и да било форма. Свидетелят Радиловски няма непосредствени възприятия. Дефиницията в § 1, т. 26 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) за "таксиметрови превози" не е осъществена, а именно - не е изпълнено изискването водачът да държи в готовност своето превозно средство, за да изпълни по поръчка на клиента определен маршрут. Фактите, които са безспорни са извършване на превоз на пътници по маршрута Гелеменово - Ивайло и обратно, за който е заплащано определена сума за всеки от пътуващите. Самият превоз е бил извършван по предварителна уговорка между родителите на превозваните деца и водачът на автомобила и няма характер на извършена таксиметрова услуга, за която възложителят заплаща определена стойност, а на услуга между приятели, което са покривали себестойността на самия превоз (гориво, амортизация на МПС). Клиентите не са намирани инцидентно. Родителите са организирали превоза поради обективна невъзможност за алтернативен превоз и липсата на друга възможност децата им да се ползват от правото да посещават детско заведение. Оспорената заповед няма адресат. Законът изисква адресат на ПАМ да е собственикът на автомобила. В случая заповедта е връчена на водача, който е извършвал нерегламентиран превоз, но той е различен от собственика на автомобила. Собственикът не е уведомен за приложената ПАМ, което е грубо нарушение на процедурата по прилагането й. Прави искане решението да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което жалбата да бъде уважена. Ответникът - Директорът на Регионална дирекция "Автомобилна инспекция" (РД "АА") - Пазарджик не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на първоинстанционното решение, алтернативно - за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Снежанка Неделкова Борисова против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № РД-14-727 от 08.04.2014 г. на директора на РД "АА" - Пазарджик. За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна, че на 07.04.2014 г. е извършена проверка от РД "АА" - Пазарджик, при която е установено, че Снежанка Неделкова Борисова, като водач на лек автомобил "Рено Еспейс", с регистрационен номер РА 0568 ВА, собственост на Красимир Антонов Борисов, извършва нерегламентиран таксиметров превоз на девет броя деца, срещу сумата от 2, 00 лева, без МПС-то да е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 180888 от 07.04.2014 г., в който са отразени посочените обстоятелства. Със заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-727 от 08.04.2014 г. на директора на РД "АА" - Пазарджик, на основание чл. 107, ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и ЗАвтП, е постановено спиране от движение за срок от 6 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер РА 0568 ВА и отнемане на свидетелство за регистрация част II № 003224299 на лек автомобил "Рено Еспейс", собственост на Красимир Антонов Борисов. В административната преписка се съдържа писмено обяснение, в което Снежанка Неделкова Борисова собственоръчно е написала, че е извършвала превоз на деца до детската градина, по желание на техните родители, които са на работа. Посочила е, че за тази услуга всеки от родителите е сипвал гориво по 2, 00 лева на ден. Взети са писмени обяснения от Елена Тодорова Борисова и Павлина Стоянова Ангелова - родители на две от превозваните деца. От обяснението на Павлина Стоянова Ангелова се установява, че Снежанка Борисова е вземала по 2, 00 лева на ден за бензин или 40, 00 лева на месец, за да превозва децата до детската градина в с. Ивайло. От обясненията на втория родител - Елена Тодорова Борисова също се установява, че за услугата - превоз на детето й до детската градина е заплащала по 2, 00 лева за период от 10 дни. Съдът е приел, че установените в административното производство факти се потвърждават от показанията на свидетелите Найден Георгиев Радиловски - главен специалист инспектор в РД "АА" и Димитър Игнатов Лазаров - полицай в Районно управление "Полиция". Изложил е, че в показанията си родителите, дали писмени обяснения в административното и разпитани като свидетели в първоинстанционното производство, твърдят, че действително децата са превозвани до съседното село от жалбоподателката, поради това, че в с. Гелеменово няма детска градина и организиран превоз от общината и са заплащали под някаква форма за услугата, но не са давали пари всеки ден, а са сипвали веднъж в месеца бензин за стойността от 40, 00 лева. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в нея са изложени фактически и правни основания, относими към фактическия състав на наложената ПАМ, като при издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че са изпълнени и материално правните предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, тъй като по делото е установено, че Снежанка Неделкова Борисова, като водач на лек автомобил, е извършвала обществен превоз на деца до детската градина в с. Ивайло, по желание на техните родители. Изложил е, че от собственоръчно написаните от нея писмени обяснения и свидетелските показания се установява, че услугата за таксиметров превоз е извършвана възмездно срещу заплащане - за по 2, 00 лева на ден или 40, 00 лева на месец на дете или срещу гориво на стойност от 40, 00 лева, без лекият автомобил да е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Решението е правилно. За да прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП е необходимо да е осъществено административно нарушение - извършване на обществен превоз на пътници или товари с пътно превозно средство, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Съгласно легалната дефиниция на понятието "обществен превоз" посочена в § 1, т. 3 от ДР на ЗАвтП, той представлява дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не. Превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се различава от "превоз на пътници за собствена сметка" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАвтП, който представлява превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел. Следователно, за да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвтП за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз. В настоящия случай първоинстанционният съд правилно е приел, че от съвкупната преценка на съдържащите се по делото доказателства, се установява извършването от касационния жалбоподател на обществен превоз на пътници срещу заплащане. Съдържащите се в административната преписка писмени обяснения от пътниците в автомобила действително не са дадени по съответния процесуален ред установен в чл. 44, ал. 2 от АПК и в този смисъл възраженията изложени в касационната жалба са основателни. Пътниците в автомобила са трети неучастващи в производството лица, не са адресати на акта, нито се засягат от него, поради което установяваните от родителите на превозваните деца факти и обстоятелства е следвало да бъдат снети по реда на чл. 44 от АПК, като бъдат приподписани от административния орган или неговия служител. Приетите за установени факти, които са релевантни за спорното право, обаче се установяват от останалите анализирани от първоинстанционния съд доказателства и доказателствени средства, между които са обясненията на водача Борисова, показанията на свидетелите Ангелова и Лазаров, както и писмените доказателства, събрани в хода на административното производство, включително съставения по отношение на водача АУАН. В обяснението дадено пред административния орган водачът на автомобила Борисова изрично е заявила, че превозва децата до детската градина по желание на родителите им, за което всеки от родителите си сипва гориво по 2, 00 лева на ден. Обяснението представлява частен свидетелстващ документ, с която се установяват неизгодни за жалбоподателя факти и то има силата на извънсъдебно признание. Поради това доказателствената стойност на документа правилно е била преценена от съда, който е взел предвид изложените в него обстоятелства при постановяване на решението си. Възмездното извършване на услугата - чрез заплащане по 2, 00 лева на ден (40, 00 лева месечно) или чрез зареждане на гориво на същата стойност се установява и от показанията на свидетелите Ангелова и Лазаров. Следователно не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в какъвто смисъл са твърденията на касатора, тъй като изпълнението на предпоставките по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП за прилагане на ПАМ е доказано с други надлежни доказателствени средства. Неоснователно е наведеното в касационната жалба възражение за неправилност на решението, предвид необсъждане на показанията на свидетелката Борисова. Обстоятелството, че в хода на съдебното производство Борисова е дала противоположни показания на тези дадени в обяснението й пред административния орган не води до различни от установените от съда правни изводи. Противно на изложеното в жалбата, свидетелските показания не са категорични, а противоречиви. В началото на показанията си свидетелката заявява, че "детето, което е превозвано й е внуче", а в последствие твърди, че "Снежана никога не е водила детето на детска градина". Дори обаче да се приеме, че внукът на свидетелката не е бил превозван от Борисова, не може да се направи извод, че услугата не е извършвана от нея по отношение на други деца, в какъвто смисъл са и дадените от свидетелката показания. Ирелевантно за законосъобразността на ПАМ е обстоятелството дали между родителите на превозваните деца и водача е постигната уговорка превозното възнаграждение да се заплаща в лева или в равностойността им в гориво. Договорът за превоз на пътници е двустранен, възмезден и неформален, поради което заплащането на услугата чрез зареждане на гориво, не води до извод, че не е извършен превоз на пътници по смисъла на ЗАвтП. След като има постигнато съгласие по предмета на договора, а уговореното превозно възнаграждение е заплащано, тезата за липса на допуснато закононарушение, като основание за прилагане на ПАМ, е несъстоятелна. Съгласно чл. 106а, ал. 2, т. 4, изр. второ от ЗАвтП, разходите във връзка с домуването на превозното средство на определения платен охраняем паркинг са за сметка на водача, извършил превоза, като превозното средство се задържа до заплащането на тези разходи. В съответствие с посочената разпоредба, с процесната заповед, разходите за домуването на лекия автомобил "Рено Еспейс", с регистрационен номер РА 0568 ВА са възложени на водача - Борисова. Тоест - заповедта поражда за нея конкретни задължения за заплащане на разходи, независимо че не е собственик на лекия автомобил. Посоченото обуславя самостоятелен правен интерес на Борисова от оспорване заповедта за прилагане на ПАМ и води до неоснователност на възражението на представителя на Върховната административна прокуратура за недопустимост на първоинстанционното производство. Именно предвид изложеното по-горе неоснователно се явява и направеното с касационната жалба възражение за липса на адресат на заповедта за прилагане на ПАМ. Процесната ПАМ е свързана с конкретното превозно средство, с което се осъществява обществен превоз на пътници. Връчването (или невръчването) на заповедта на собственика на автомобила не е елемент от административнопроизводствените правила по издаването й, съответно - не съставлява основание за отмяната й на посоченото основание. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,