Решение № 9942 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2144/2017 г.

Решение № 9942 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2144/2017 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Директора на Областна дирекция на МВР - В. против решение № 5/16.01.2017 г., постановено по адм. дело № 263/2016 г. на Административен съд - В., с което е отменена негова заповед рег. № 368з-1983/02.11.2016 г. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Й. Б. Ц. от град Б., не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административен съд С. - В. е била заповед рег. № 368з-1983/02.11.2016 г. на директора на Областна дирекция на МВР - В., с която на Й. Б. Ц., изпълняващ длъжността полицай в група "Охранителна полиция", на Районно управление Б. при ОДМВР - В. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от десет месеца, за извършено нарушение, изразяващо се в това, че на 14.10.2016 около 00.35 часа в района на град Б., пред сградата на РУ, при извършена внезапна проверка на носенето на служебни карти и лични знаци от служителите по време на дежурства, по време на изпълнение на служебните си задължения, Ц. не е бил закачил с безопасна игла служебната си карта, както и не е представил полицейски знак и служебна карта. Административнонаказващият орган /АНО/ е приел, че с посочените действия Ц. е нарушил разпоредбите на чл. 22, ал. 1, и ал. 5 от Инструкция № 8121з-782/02.07.2015 г. за определяне вида, условията и реда за издаване и ползване на служебните карти в МВР, както и чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Инструкция№ 8121з-988/17.08.2015 г. за вида на личния знак, за условията и реда за ползването му и реда за носене на индивидуален идентификационен номер от служителите на МВР. Посочените нарушения са квалифицирани като такива по чл. 194, ал. 2, т. 4, и чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗМВР на служителя на МВР е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от десет месеца". Първоинстанционният съд е обсъдил така приетите по делото доказателства, като е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, а именно нарушено е императивното правило на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, съгласно което дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Приети са също така и допуснати нарушения на материалния закон, като посочените нарушения са основание за незаконосъобразност на оспорената пред АС В. заповед, поради което тя е отменена. Касационната инстанация намира така постановеното решение за неправилно. Съдът не е обсъдил всички представени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради което е направил необосновани правни изводи. При издаване на оспорената заповед не е допуснато нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Разпоредбата на цитирания текст задължава дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. Смисълът на нормата е да осигури възможност на полицейския служител да даде обяснения по фактите, да направи възражения и евентуално да представи доказателства в подкрепа на своята теза. В случая тези изисквания са изпълнени. С. Ц. е представил писмени обяснения относно дисциплинарното нарушение, за което по-късно му е наложено наказание, на 20.10.2016 г., преди изготвянето на обобщената справка. Изискванията за приемане на обяснения и за изслушване не са кумулативни, поради което представянето на сведения относно констатираното нарушение е достатъчно да обоснове извода, че изискванията на закона са изпълнени и правото на служителя на защита не е накърнено. Нещо повече, служителят на МВР е запознат със заповедта за образуване на административното производство на 20.10.2016 г., от съдържанието на която е видно какви нарушения са му вменени и по повод на тях е дал писмените си обяснения. Ц. е запознат и с резултатите от извършената проверка, които се съдържат в изготвената справка, с която е запознат на 27.10.2016 г. При запознаването със справката, изрично е отразено, че държавния служител има право да даде допълнителни обяснения в срок от 24 часа, от което свое право тай не се е възползвал. Следователно първоначално дадените обяснения са възприети от дисциплинарно-наказващия орган преди налагане на наказанието, с което е изпълнена разпоредбата от административния орган, а съображенията на първоинстанционния съд в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Налице е разлика в административното производство по налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", и при останалите по-леки наказания по ЗМВР. Единствено при налагането на наказание "уволнение" се назначава Дисциплинарен съвет и дадените пред него писмени или гласни обяснения, не могат да бъдат възприети като такива, дадени пред АНО. При останалите наказания такова изискване не е налице, поради което АНО не е длъжен повторно да изпълнява задължението си по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, още повече при липса на дадени допълнителни обяснения. Заповедта е издадена при спазване на сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която дисциплинарното наказание се налага не по - късно от два месеца от откриване на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му. Дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, е обосновано с представените към административната преписка писмени доказателства. В конкретния случай нарушението е извършено на 14.10.2016 г., преписката е депозирана при ДНО на 31.10.2016 г., а заповедта е издадена на 02.11.2016 г. Поради това настоящият съдебен състав приема, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до нейната отмяна. Неправилни са и правните изводи на първоинстанционния съд за допуснати нарушения на материалния закон при издаването на оспорената пред него заповед. Нарушенията на служебните си задължения, които са вменени на Ц. квалифицирани като неизпълнение на служебните задължения и са подведени като такива по чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР и се изразяват в: 1. Неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на Министъра на вътрешните работи, Заместник - министрите и Главния секретар на МВР, и на преките ръководители; 2. Неизпълнение на служебните задължения; 3. Неспазване на служебните правомощия и 4. Неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушението, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР. Действително в случая погрешно е посочена като нарушение разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 4 вместо т. 1 от ЗМВР, но от всички доказателства е видно, че фактическите обстоятелства по преписката сочат именно за нарушение по т. 1 от текста. Освен това достатъчно е посочването като правно основание на разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗМВР /неизпълнение на разпоредбите за съхраняване, опазване и използване на служебни: оръжие; взривни вещества; боеприпаси; имущество; картотеки или служебни карти, полицейски знаци или документи", която също съответства на извършеното нарушение. Касационната инстанция намира за неправилни и съображенията на АС В. за нарушаване от дисциплинарно наказващия орган на разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, като е приложил същата формално. Съгласно сочената законова разпоредба при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат пред вид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Наказанието "порицание" се налага за срок от 6 месеца до една година, като определения от АНО срок от 10 месеца е под максималния размер и съответства на извършените няколко нарушения на разпоредби на две инструкции относно правилата за ползване на служебните карти и за личните знаци и идентификационни номера. С оглед на изложеното настоящата инстанция намира, че атакуваната заповед е постановена от компетентен орган, при спазване на установената форма. При постановяването на административния акт не са били нарушени административнопроизводствените правила, същият е бил издаден в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Оспореното решение се явява неправилно и следва да се отмени, и делото следва да бъде решено па същество, с оглед наличието на всички доказателства по преписката, изясняващи фактическите обстоятелства, които сочат на законосъобразност на оспорената заповед. Поради това следва да се отхвърли жалбата на Й. Б. Ц. срещу заповед рег. № 368з-1983/02.11.2016 г. С касационната жалба е направено искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуалния представител на касатора, каквото искане е направено и пред първата инстанция. Поради това в полза на касатора следва да бъдат присъдени 200 лева разноски по делото /по 100 лева за една инстанция/, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение