Решение № 8926 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6186/2016 г.

Решение № 8926 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6186/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с § 8 от ПЗР на АПК. Образувано е по касационна жалба от А. А. А., подадена чрез адв. И. И. - АК-В., против решение № 45/1.04.2016 г. по адм. д. № 35/2016 г. на Административен съд - Я.. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Възразява, че диспозитивът на решението не е ясен и не съдържа произнасяне по издадения впоследствие изричен отказ по молбата за издаване на удостоверение за наследници. Съдът не е указал на страните доказателствената тежест и не е събрал доказателства за изясняване на спора. Оспорва изводите на съда, които не съответстват на събраните доказателства. Иска да бъде отменено решението и претендира съдебно-деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - кметски наместник на кметство с. Л., обл. Я., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на първоинстанционния съд е правилно. Диспозитивът на решението е ясен и не буди съмнения. Съдът е взел предвид и постановения изричен отказ. Правилно съдът е формирал извод за законосъобразност на оспорения административен акт. При установената липса на данни в регистъра за смърт, унищожен при пожар, за лицето С. Т. Г., наследник на С. Г. Д., законосъобразно е отказал издаване на исканото удостоверение за наследници. За заинтересованите лица остава открит пътят за установяване на факти с правно значение по реда на чл. 542 и сл. ГПК. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството е образувано по жалба на А. А. А., подадена чрез адв. И. И., против мълчалив отказ на кметския наместник на с. Л., общ. С., обл. Я., да издаде удостоверение за наследници на С. Г. Д., починал на 5.09.1967 г. А. е посочила, че след смъртта на майка й К. Р. А., починала на 3.03.2015 г., тя се явява един от наследниците на С. Д.. С обжалваното решение, Административен съд - Я. е отхвърлили жалбата. Приел е, че видно от решението, с което е отказано издаването на удостоверение за наследници по искането на жалбоподателката А., след извършената проверка в регистрите на населението на с. Л. е установено, че няма данни за лицето С. Т. Г., което се потвърждава от приложената по делото разпечатка от извършената справка в НБД "Население". Видно от Служебна бележка изх. № 45/12.10.2015 г., издадена от кметския наместник на с. Р., през 1992 г., при пожар в кметството на селото, е бил унищожен регистърът за смърт от 1990 г. Искането за издаване на удостоверение за наследници на С. Г. Д. включва произнасяне и за наследниците на съпругата му С. Т. Г., за която е прието, че е починала на 31.07.1990 г. в с. Р., общ. С.. За да се издаде удостоверение за наследниците на С. Д., следва да бъдат установени наследниците на С. Т. Г.. Първата материалноправна предпоставка за издаване на исканото от жалбоподателката удостоверение за наследници е надлежен документ, установяващ и удостоверяващ смъртта на лицето, което е посочено като неин наследодател. Липсата на акт за смърт, като официален документ с доказателствена сила за отразените в него данни по смисъла на чл. 2, ал. 2 и чл. 34, ал. 2 от ЗГР, по аргумент от чл. 38, ал. 4 от ЗГР, задължава заинтересованото лице първо да установи правата си по съдебен ред. Решението е правилно. Съдът е изложил обосновани изводи при правилно приложение на материалния закон. От фактическа страна по делото е установено, че С. Г. Д., за когото е заявено искане за издаване на удостоверение за наследници, е починал на 5.09.1967 г., за което е съставен Акт за смърт № 3/6.09.1967 г. от Кметство, с. К.. На 4.01.2016 г. жалбоподателката А. депозира искане за издаване на удостоверение за наследници на С. Г. Д., бивш жител на с. Л., починал на 5.09.1967 г. В предвидения в чл. 57, ал. 2 от АПК 7-дневен срок, исканото удостоверение за наследници не било издадено, нито е бил постановен изричен отказ и на 11.02.2016 г. А. е депозирала жалба до съда срещу мълчалив отказ за издаване на удостоверение за наследници. Впоследствие административният орган е постановил Решение № 13/11.02.2016 г., с което на основание чл. 24, ал. 1 от ЗГР е постановил изричен отказ да издаде удостоверение за наследници на С. Д.. В мотивите към решението е посочено, че след извършена проверка в регистрите на населението на с. Л. е установено, че няма данни за лицето С. Т. - жителка на с. Р., община Тунджа, обл. Я., която се явява съпруга на наследодателя и е основен негов наследник. Съдът правилно е приел, че издаването на удостоверение за наследници представлява административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за администрацията, а процедурата по издаването на такова удостоверение е уредена в Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ и в Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението /Наредбата/. Касационната инстанция споделя изводите на съда, че отказът да се издаде удостоверение за наследници по искането на А. А. А., е законосъобразен. В случая този извод се отнася както до мълчаливия отказ, така и до последвалия го изричен отказ, на основание чл. 58, ал. 3 АПК, съгласно който когато по административен или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна. Обосновани са изводите на съда, че за издаване на удостоверение за наследници от общинската администрация, следва да бъде представен акт за смърт на съответното лице, чиито наследници се търсят. Категорична е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, че удостоверение за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт. Видно от данните по делото, за наследодателя С. Г. Д. е съставен акт за смърт и неговите наследници могат да бъдат установени. Но данните за съпругата му С. Т. Г., която се явява негов наследник, не могат да бъдат проверени поради представената по делото служебна бележка от Кметско наместничество с. Р., общ. "Тунджа", че поради пожар регистърът за смърт за 1990 г. е унищожен. При тези данни, при правилно приложение на материалния закон, административният съд е приел, че жалбоподателката следва първо да установи кръга на наследниците на С. Т. Г. по реда на чл. 542 и сл. ГПК и след това да поиска издаване на удостоверение за наследниците на С. Г. Д.. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,