Решение № 7315 от 16.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2619/2018 г.

Решение № 7315 от 16.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2619/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Бургас, против решение № 2110/7.12.2017 г., постановено по адм. дело № 2565/2017 г. по описа на Административен съд Бургас/АС-Бургас/. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Съображения излага в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът – С. Петров, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в отговор на касационната жалба и писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество, е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 769 з-68/10.08.2017 г. на ВПД началник на сектор ПП при ОДМВР-Бургас, с която на С. Петров е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо и чл. 204, т. 4 от ЗМВР. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила, материалния закон, на принципите и целите на закона. Правилно съдът е счел, че заповедта е издадена от компетентен орган съобразно нормите на чл. 204, т. 4 от ЗМВР, в предписаната от закона писмена форма, при спазване разпоредбата на чл. 210 от ЗМВР. Не се споделят изводите на съда за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на оспорения акт. Решението на АС-Бургас в тази му част е противоречиво и необосновано. Съдът е приел, че е допуснато нарушение на чл. 16 от Инструкция № 8121 з-740 от 27.04.2015 г., изразено в неиздаване от ДНО на заповед в писмен вид по утвърден образец, не изпращане на нейно копие в дирекция ЧР-МВР и незапознаване на служителя Петров с нея, а същевременно е посочил, че това не ограничава правото на защита на жалбоподателя Петров. В процесния случай дисциплинарно производство е образувано по реда на чл. 205, ал. 1 ЗМВР с разпореждане при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение, обективирани в молба рег. № 251000-12052/2017 г. от И. Маринов, при което неиздаването на заповед по реда на чл. 16 от Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, не е нарушение от категорията на съществените доколкото не противоречи на правилата, установени в чл. 205, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. В процесния случай на С. Петров е наложено дисциплинарно наказание по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР / за дисциплинарно нарушение по чл. 198-202 ЗМВР/, в който случай съобразно разпоредбата на чл. 208 ЗМВР дисциплинарното производство започва без издаване на нарочна заповед. Необосновани са и заключенията на съда за противоречия на оспорената заповед с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че служителят е осъществил описаното в заповедта и в изготвената справка рег. № 769 р-7629/31.07.2017 г. дисциплинарно нарушение, изразено чрез бездействие, а именно: на 23.05.2017 г. като длъжностно лице от състав в наряд- автопатрул за осъществяване на пътен контрол за времето от 07. 00 ч. до 19. 00 ч. на тази дата, при обследване на ПТП, настъпило около 11. 00 ч. между л. а. Опел с рег. [рег. номер на МПС] с водач И. Маринов и л. а Хюндай, с рег. [рег. номер на МПС] - водачът на който е напуснал мястото на произшествието: 1. не е установил л. а., който е напуснал произшествието, като не е извършил справка за собственост чрез дежурния диспечер в сектор ПП при ОДМВР Бургас на коректно предоставения му от И. Маринов регистрационен номер А0676 МВ, и не е предприел действия за издирване на водача и собственик на МПС по този номер; 2 оспорващия в качеството си на старши на наряда не е отразил никакви данни за посетеното ПТП в работната станция за отдалечен достъп/РОСД/ и в ежедневната форма на отчет. С бездействието си служителя е нарушил чл. 98, ал. 1, т. 6 от Инструкция № 8121 з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение/ в приложимата редакция/ – да установи другия участник в ПТП, както и чл. 80, ал. 2, т. 20 вр. чл. 99, т. 5 и т. 8 от Инструкцията -да състави АУАН на виновния водач и необходимите документи за застрахователно събитие. Нарушени са изискванията на чл. 75, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 77 от цитираната Инструкция. Макар служителя да е нарушил множество разпоредби от цитираната Инструкция, касае се за едно деяние и съответно едно извършено нарушение. Противно на развитите съображения от административния съд не е спорно по делото, че наказаното лице при извършване на вмененото му нарушение е било старши на наряда, а това обстоятелство се установява и от приетите по делото доказателства- ежедневна форма на отчет. Не се споделят изводите на съда за липса на бездействие от страна на Петров, тъй като същия бил извършвал действия по установяване на втория участник в ПТП. Както се отбеляза по-горе бездействието е изразено конкретно в непроверяване на предоставения коректен номер на автомобил от участника в ПТП Маринов, което бездействие безспорно се установява от събраните по делото доказателства разгледани в съвкупност, включително от показанията в с. з. на 16.10.2017 г. на свидетеля И. Трифонов, сочещи на факта на получаване от страна на наказаното лице на бележка от Маринов, съдържаща коректния номер на автомобила-напуснал местопроизшествието. Причината, поради която служителите не са проверили номера, изписан на тази бележка/представена по делото като доказателство - неоспорено от страните/ е неотносима към факта на извършеното нарушение. Въведените с Инструкция № 8121 з-749 от 20.10.2014 г. правила са част от служебните задължения на служителя/ и съгл. съответната дл. характеристика/, при което неспазването им правилно е определено от наказващия орган като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание. Тези факти обосновават заключението, че служителят виновно не е изпълнил задълженията си по цитираните разпоредби, с което е осъществил състава на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР - неизпълнение на служебни задължения или на заповеди. Това нарушение законосъобразно е квалифицирано по посочения текст от административния орган, и същия е наложил дисциплинарно наказание "порицание" в предвидения минимален размер по чл. 200, ал. 2 ЗМВР. Жалбоподателят не е представил доказателства, опровергаващи установената в административното производство фактическа обстановка. Не се кредитират изложените мотиви от първоинстанционния съд за допуснато нарушение по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР-наложеното наказание съответства на извършеното нарушение и след като е определено в минимално предвидения срок от шест месеца, т. е. изцяло в полза на наказаното лице, не е необходимо органа да излага пространни съображения относно определянето му. Неправилно е заключението на първоинстанционния съд за нарушаване принципа за безпристрастност по чл. 10, ал. 2 от АПК. Не се установява поставената върху началната страница на справка рег. № 769 р-7629/31.07.2017 г. резолюция със съдържание "за налагане на порицание" с дата 19.07.2017 г. /но след датата на изготвянето й-22.06.2017 г./ да е довела до определени действия, водещи да нарушаване принципа на безпристрастност от някое от лицата, участващи в дисциплинарното разследване. Ако такива съмнения са били налице, то не е имало пречка някое от заинтересованите лица- в случая лицето по отношение на което се води дисциплинарното разследване, да поиска заинтересованото от изхода му дл. лице /участвало в производството/, или имащо с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие, да бъде отведено, но това в процесния случай не е сторено. Незаконосъобразен е изводът на съда, че оспореният административен акт несъответства на целта на закона. Не се установява от доказателствата приети по делото, оспореният административен акт да е издаден с цел, различна от целите на непосредствените нормативни актове, в приложение на които същия е издаден. С издаване на оспорената заповед, постановена в дисциплинарното производство се постига предвиденият от законодателя резултат – възпитателно и превантивно въздействие върху държавния служител за спазване на служебната дисциплина От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона. Обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено, и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК жалбата срещу оспорената заповед се отхвърли като неоснователна. Разноски в настоящото производство не са претендирани от касатора, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,