Решение № 3713 от 8.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9034/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на В. Ж. В. срещу решение 1449 от 17.07.2024 г. по адм.д. 114/2024 г. по описа на Административен съд Добрич, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу решение с рег. 265000-604/13.02.2024 г. на началника на РУ Генерал Тошево при ОД на МВР Добрич, с което е отнето разрешението му за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие за ловни цели РНУСОБ 20190472531, валидно до 26.08.2024 г. Счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага доводи, че от фактическа страна органът се е мотивирал с двете визирани в чл. 58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ предпоставки - повдигнато на 04.08.2023г. обвинение и наложено наказание лишаване от свобода, за които не е посочил конкретни данни и такива не се съдържат по преписката.Административният орган не се снабдил с необходимите документи, удостоверяващи образуването на наказателно производство и повдигнато обвинение и/или постановена осъдителна присъда по отношение на В. В.. В съдебното производство не са ангажирани доказателства, които да доказват твърдяното в представените от административния орган писма, повдигнато обвинение и осъждане, мотивирали издаването на административния акт. В преписката липсват официални документи за удостоверяване на сочените в административния акт факти, оригинали и/или заверени преписи на документи от компетентните власти в Република Сърбия /документ за привличане на обвиняем, документ за образувано наказателно производство, присъда, справка, писмо. След служебно изискана от съда информация от Дирекция Международно оперативно сътрудничество при МВР, а именно - заверени преписи от всички писмени документи във връзка с информация за повдигнато обвинение и/или за влязла в сила присъда от компетентната съдебна институция в Република Сърбия по отношение на В. Ж. В. /с превод на български език/ от ДМОС са изпратени два броя писма /Писмо с per. В- 16955/15.08.2023г. с УРИ 6212р-17890/15.08.2023г. по описа на ДМОС и писмо с per. В-25974/11.12.2023г. с УРИ 6212р-27590/11.12.2023г. по описа на ДМОС/, изпратени от ДМОС до ОДМВР - Добрич. Видно от изисканата от съда официална справка от Върховна Прокуратура на Република България, към дата 30.04.2024г., по отношение на лицето няма информация за постановена присъда спрямо него от Република Сърбия.видно от приложената към преписката електронна справка за съдимост на В. от 18.01.2024г., след реабилитацията му по право от 23.02.2015г. не е осъждан. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че административният орган се е позовал на настъпването на обстоятелствата по чл.58 ал.1 т.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, когато лицето е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него има обвинение за такова престъпление наличието на повдигнато обвинение и налагането на наказание лишаване от свобода въз основа на това обвинение. Приел, че от представените по делото доказателства (писма на Дирекция Международно оперативно сътрудничество на Министерството на вътрешните работи от 15.08.2023 г. и от 11.12.2023 г.) се установява, че жалбоподателят В. Ж. В. е бил осъден за умишлено престъпление от общ характер в Република Сърбия. В писмото от 15.08.2023 г. е посочено извършеното престъпление по чл.243 ал.5 от Наказателния кодекс на Република Сърбия (фалшифициране и злоупотреба с разплащателни карти скиминг). В писмото от 11.12.2023 г. е даден превод на чл.243 ал.5 от Наказателния кодекс на Република Сърбия, гласящ, че който придобие фалшива платежна карта с намерение да я използва като истинска или придобие данни с намерение да ги използва за създаването на фалшива платежна карта, се наказва с глоба или лишаване от свобода до три години; в същото писмо изрично е отразено, че в резултат на повдигнатите обвинения на 04.08.2023 г. на В. Ж. В. е наложено наказание лишаване от свобода. Българският аналог на тази разпоредба е чл.249 от Наказателния кодекс; според ал.1 от него който използва платежен инструмент или данни от платежен инструмент без съгласието на титуляра, ако деянието не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и с глоба до двойния размер на получената сума; ал.2 гласи, че който използва платежен инструмент, издаден в Република България или в чужбина, без да има покритие за сумата, за която е използван инструментът, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба до двойния размер на получената сума; съгласно ал.3 който изготвя, монтира или използва техническо средство, за да придобие информация за съдържанието на платежен инструмент, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години и с глоба до двойния размер на получената сума; според ал.4 същото наказание се налага и на лице, което съхранява или предоставя другиму информацията по ал.3. От посочените разпоредби става ясно, че се касае за осъждането за умишлено престъпление от общ характер, като видът и размерът на наложеното наказание нямат значение. Следователно при наличието на законовите предпоставки с издадения акт законосъобразно е отнето разрешението за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие за ловни цели, валидно до 26.08.2024 г. Решението е правилно. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него има обвинение за такова престъпление; за български граждани тези обстоятелства се проверяват служебно. Съгласно чл.155 ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия при настъпване на някое от обстоятелствата по чл.58 ал.1 т.2 8 или при отпадане на основателната причина по чл.58 ал.1 т.10 издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението. С писмо рег. В-16955/15.08.2023 г. Дирекция Международно оперативно сътрудничество на Министерството на вътрешните работи е уведомила директора на ОДМВР Добрич, че е получена информация за задържани от сръбските полицейски власти български граждани във връзка със скиминг. Уведомен е, че в ДМОС е постъпила грама от Посолството на РБ в гр. Белград, РСърбия, съдържаща данни за задържани от сръбските полицейски власти български граждани. Според представените данни Окръжния затвор в гр. Белград е информирал, че са задържани български граждани, вкл. В. Ж. В., които са били задържани на 03.08.2023 г. като им е била наложена мярка за неотклонение "задържане под стража" за срок от 30 дни заради извършено престъпление по л. 243, ал.5, във връзка с чл.33 от НК на РСърбия фалшифициране и злоупотреба с разплащателни карти "скиминг". С писмо рег. В-25974/11.12.2023 г.. Дирекция "Международно оперативно сътрудничество" е уведомила директора на ОДМВР във връзка с водената кореспонденция относно лицето В. Ж. В., роден на [дата]., задържан в Сърбия и искане сръбските власти да предоставят информация относно задържането му, че в ДМОС е получен отговор от задграничния представител на МВР в РСърбия, от който става видно, че сръбските власти отговарят следното : "Лицата обект на предишната кореспонденция по случая, в това число В. Ж. В., роден на [дата]., са били задържани на 03.08.2023 г. на основание извършено престъпление, изпълняващо състава на чл. 243, Глава V, а именно фалшифициране и злоупотреба с платежни карти". В резултат на повдигнатите обвинения, на 04.08.2023 г. от страна на Първи Окръжен съд на лицата е наложено наказание лишаване от свобода /срок не е посочен, б.а./" Задграничният представител на МВР в РСърбия приложил превод на чл. 243, Глава V от НК на РСърбия. Получено е по делото писмо от ПРБ, че за българския гражданин В. Ж. В. в отдел международен" при ВП няма постъпила ивформация от РСърбия за постановета там присъда и няма заведена преписка по случая. Представените книжа - писмо рег 25974/11.12.2023 г. на МВР -ДМОС не е постъпвало в отдел "Международен" при ВП. Следва да се има предвид, че жалбоподателят не твърди, че не е осъждан, а че по преписката не са представени достатъчно доказателства за това. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ предвижда, че за български граждани тези обстоятелства / че лицето е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него има обвинение за такова престъпление/ се проверяват служебно. В случая е извършена служебна проверка при която са установени тези обстоятелства, поради което за целите на процесното административно производство по отнемане на оръжието не е необходимо да се представят официални документи за осъждането на лицето. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение