Решение № 8790 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1580/2017 г.

Решение № 8790 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1580/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Р. К. и Я. И. К. чрез техния пълномощник срещу решение № 2215/22.11.2016 г. по адм. д . № 3196/2015 г. на Административен съд П.. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендират от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-началникът на РО "Национален строителен контрол" П. при РДНСК-ЮЦР чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу заповед № ДК-19-Пд-03/25.11.2015 г., издадена от началника на РО "НСК" П., с която на основание чл. 178, ал. 5 от ЗУТ е "забранен достъпа и ползването на строеж "Преустройство на тавански складови помещения /стаи/ на кота 17.40 м. в жилище-дневна, трапезария и спални помещения, като две тераси са обединени в една, върху която е монтиран дървен двускатен навес, на кота +20.20 м. е преустроено подпокривното пространство и са обособени спални помещения с баня и тоалетна, обособена е нова открита тераса на това ниво, като двете нива са свързани функционално в вита вътрешна стълба." Разпоредено е прекъсване на енергоснабдяването и водоподаването. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: По делото не е спорно между страните, че се касае за строеж по смисъла на закона. За издаването на процесната заповед трябва да са налице следните предпоставки: 1. Строеж, който да подлежи на приемане, а такива съгласно чл. 137, ал. 1 от ЗУТ са всички строежи от първа до пета категория включително, 2. Строежът да се ползва към датата на съставяне на констативния акт и 3. строежът да не е въведен в експлоатация, въз основа на издадено от ДНСК разрешение за ползване - за строежите от първа до трета категория и удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж - за строежите от четвърта и пета категория - чл. 177, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ. В случая тези предпоставки са налице. Решението е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От данните по делото, от назначената и приета по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че преустроените в жилище тавански помещения /стаи и складови помещения/ представляван строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, като същият е трета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, като същият не е въведен в експлоатация по надлежния ред. За категорията на строежа в случая релевантна е височината на сградата, а съгласно чл. 16 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони застрояване с голяма височина е застрояване над 15 . В случая се касае за преустройство на кота + 17, 40 и кота + 20, 20, което е жилищна сграда с високо застрояване по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "в" по смисъла на ЗУТ и е трета категория. Поради това оспорената заповед е издадена от компетентен орган, а твърденията в касационната жалба за нищожност на заповедта в разглеждания аспект са неоснователни. Безспорно е обстоятелството, че таванските помещения се ползват за жилищни нужди след преустройството, извършено от касаторите, без това жилище да е въведено в експлоатация след фактическата промяна на предназначението му. Касаторите са ползуватели на преустроеното в жилище чрез промяна предназначението на таванските помещения и извършители на промяната на предназначението, като те са собственици на складовите помещения, в които е извършено преустройството. Това е достатъчно основание за издаване на заповед за забрана за ползването и достъпа на невъведения в експлоатация по законноустановения ред строеж. Хипотезисът на приложимата правна норма- чл. 178, ал. 5 ЗУТ изисква липса на въвеждане на обекта в експлоатация по законовия за това ред и установяване ползването на невъведения в експлоатация обект. Въвеждане на обекта не е установено, но е установено ползването му, поради което диспозицията на нормата изисква органът да забрани ползването на обекта като невъведен в експлоатация по изискуемия се ред. Фактът на ползването на строежа, без да е въведен в експлоатация по нормативно установения ред, е безспорен. Поради това, като е приел, че релевантните за издаване на административен акт със съдържание като оспорения факти са осъществени, административният орган е издал съответен на материалните норми акт. Крайният извод на съда за валидност и законосъобразност на атакувания административен акт е съответен на материалния закон. При постановяване на съдебното решение съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като съответно на материалния и процесуалния закон следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,