Решение № 7291 от 4.7.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Министерство на вътрешните работи, чрез юрисконсулт Р. Михайлова, срещу Решение 125 от 13.10.2022 г., постановено по адм. дело 71/2022 г. по описа на Административен съд/АС/ - Търговище с доводи за неговата недопустимост, алтернативно - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че неправилно искът е предявен по отношение на Министерство на вътрешните работи, а е следвало да бъде насочен срещу юридическото лице по чл.2, ал.2 от Закона за министерство на вътрешните работи/ЗМВР/- т.е. срещу Главна дирекция Гранична полиция /ГДГП/ или евентуално срещу Областна дирекция на МВР Търговище. На следващо място се твърди, че исковата претенция относно размера на платената сума за наем е недоказана, тъй като първоинстанционният съд не се е произнесъл по направеното от касатора доказателствено искане служебно да изиска от Община Гулянци справка деклариран ли е наемът от наемодателката на ищеца и каква е стойността му. Недоказана е и претенцията на ищеца за присъдената му сама за гориво, тъй като от касовите бележки не се установявало, че е пътувал до работното му място всяка седмица и че същите са за това МПС, с което се е придвижвал, защото касовите бележки не са поименни и липсва регистрационен номер на МПС. Иска се отмяната на обжалваното решение и отхвърляне на исковата претенция. В съдебно заседание касаторът се представлява от юриск. Михайлова, която поддържа жалбата. Няма доказателствени искания. Моли съда да прекрати производството по делото спрямо Министерство на вътрешните работи, алтернативно - да отмени първоинстанционното съдебно решение като неправилно. Прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение. Ответната страна С. Ганчев, в писмено становище, чрез адв. Моренов оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за адвокатски хонорар по представен списък на същите. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, намира същата за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Търговище е уважил предявения от С. Ганчев иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е осъдил Министерство на вътрешните работи да му заплати сума в размер на 1256.88 лв., представляваща закупено гориво през периода от 06.07.2021 г. до 25.03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 28.04.2022 г., като отхвърля иска до пълния му размер от 1717,59 лв. като неоснователен, а му заплати сума в размер на 1200 лв., представляваща заплатен наем за квартира през периода от 06.07.2021 г. до 25.03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 28.04.2022 г., както и е осъдил МВР да заплати на Ганчев сумата 375,50 лв., представляваща разноски за адвокатска защита съразмерно уважената част от иска, и 10 лв. държавна такса. С решението АС - Търговище е отхвърлил иска на С. Ганчев за заплащане на сума в размер на 204 лв., представляваща еднократно обслужване на автомобил, както и сумата в размер на 194,17 лв., представляваща разход за закупено униформено облекло, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска и инфлационен индекс в размер на 349,46 лв. върху общата сума от 3 235,76 лв., като неоснователни. Решението в частта му, в която е отхвърлен искът, е влязло в сила, като необжалвано. За да постанови този резултат съдът е приел, че ищецът се е справил с доказателствената тежест и е установил по безспорен и категоричен начин, наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на фактическия състав на приложимата правна норма чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по отношение на иска за гориво и наем. В резултат на това е приел исковата претенция за гориво за частично доказана, а тази за наем за доказана, както по основание, така и по размер/частично по отношение на иска за гориво/ и е постановил своя акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно като ответник е конституирано Министерство на вътрешните работи, тъй като издател на административния акт, който е отменен като незаконосъобразен и във връзка с който се претендират имуществени вреди, а именно - Заповед 8121К-8462/02.07.2021 г., е Министърът на вътрешните работи. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и въз основа на това е направил верни правни изводи за частична основателност на исковата претенция. При разглеждане на съдебния спор съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на обжалваното решение. Неоснователно е възражението, че АС - Търговище е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като служебно не е изискал от Община Гулянци информация относно това деклариран ли е наемът от наемодателката на ищеца и какъв е неговият размер. Ирелевантно за настоящия спор е обстоятелството за евентуалното деклариране или не на заплатения наем. Ищецът е доказал заплащането на наем със съответните разписки за получена сума, които кореспондират с приетия по делото договор за наем и анекс към него. Тези разписки не са оспорени от ответника - МВР и са приети като писмени доказателства по делото. По отношение на довода на касатора за недоказаност на претендираните разходи за гориво, същият е неоснователен. Ноторно известно е, че касовите бележки за гориво не съдържат информация относно лицето, което е закупило същото, както и относно МПС. Въз основа на представените касови бележки за гориво и разписки за получени суми за наем е изготвено заключението по допуснатата съдебно икономическа експертиза/СИЕ/. Изрично процесуалният представител в нарочно писмено становище е заявил, че не оспорва експертизата и няма доказателствени искания. Съдът е приел СИЕ като компетентно изготвена и неоспорена от страните. Приложен е правилно материалният закон по отношение претенцията за имуществени вреди. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон ЗОДОВ, следва да са налице предвидените от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от закона предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред, издаден от държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 2. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 4. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая, както правилно е приел съдът, са налице посочените в нормата на материалния закон кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата. Въз основа на установената фактическа обстановка от съда е изведен единствено възможният и правилен извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди по приложимия закон, в приетия от съда размер. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменена Заповед 8121К-8462/02.07.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилни са изводите за основателност на исковата претенция в частта й досежно присъждане на обезщетение за имуществени вреди за наем и гориво, като определените размери са съобразени с действително понесените неблагоприятни последици от отменения акт. Сочените от ищеца имуществени вреди са в пряка и непосредствена причинна връзка с отменената, като незаконосъобразна заповед на Министъра на вътрешните работи. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице наведените от касатора отменителни основания. АС - Търговище е приложил правилно закона, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 375 лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, Пето отделение