Решение № 15084 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5268/2018 г.

Решение № 15084 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5268/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 46, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС).

Образувано е по касационна жалба от кмета на Столична община - район "Красна поляна" срещу решение № 1301 от 28.02.2018 г., постановено по адм. дело № 3277/2017 г. по описа на Административния съд - София град, 50 състав, с което е:

1. обявена нищожността на Заповед № РКП17 – РД56 – 70 от 01.03.2017 г. на Кмета на СО – район "Красна поляна" в частта, с която е отменена заповед за настаняване № ЖН – 04 – 10 от 21.04.2008 г. за настаняване на К. И. и членовете на семейството (домакинството) му в общинско жилище – ап. [номер], вх. [номер], бл. [номер] на [улица], [населено място], състоящ се от стая, кухненски бокс и обслужващи помещение и

2. отменена Заповед № РКП17 – РД56 – 70 от 01.03.2017 г. на Кмета на СО – район "Красна поляна" в частта, с която е прекратено наемното правоотношение на К. И. и членовете на семейството (домакинството) му за общинско жилище – ап. [номер], вх. [номер], бл. [номер] на [улица], [населено място].

В касационната жалба се твърди на първо място недопустимост на оспореното решение като постановено по недопустима жалба. Представят се доказателства, че бл. [номер] на [улица]в [населено място] е премахнат въз основа на заповед на Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" на СО като застрашен от самосрутване и неподлежащ на поправяне и заздравяване. Поради премахването на блока твърди, че за жалбоподателя в първата инстанция не е налице вече правен интерес от оспорване на заповедта, тъй като обекта, за който е издадена не съществува. Алтернативно твърди неправилност на решението като постановено в противоречие със закона, тъй като са налице били основания за прекратяване на наемните правоотношения. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата.

Ответникът по касационната жалба К. И., чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение в частта, с която се оспорва отменителната част на решението, както и за правилност на решението в частта, с която е обявена за нищожна оспорената заповед относно отмяната на заповедта за настаняване.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

С оспореното решение АССГ в производство по чл. 46, ал. 5 от ЗОС е отменил частично и е обявил за нищожна в друга част по жалба на К. И. Заповед № РКП17 – РД56 – 70 от 01.03.2017 г. на Кмета на СО – район "Красна поляна", с която на основание чл. 46, ал. 2 от ЗОС и чл. 33, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (по – долу Наредбата), е отменена заповед за настаняване № ЖН – 04 – 10 от 21.04.2008 г. на Кмета на СО – район "Красна поляна" и е прекратен сключеният въз основа на нея договор за наем с К. И. и членовете на семейството (домакинството) му за общинско жилище – ап. [номер], вх. [номер], бл. [номер] на [улица], [населено място], състоящ се от стая, кухненски бокс и обслужващи помещение, поради неплащане на наемната цена и консумативите за жилището за повече от 6 месеца.

За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че макар издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, заповедта е постановена при съществени нарушения на административно производствените правила и основни принципи на административния процес. Приел е, че макар по делото да е установено и че между страните няма спор за наличието на множество неплатени за дълъг период от време от жалбоподателя задължения за наем, и сметки за консумативи на общинското жилище. Приел е обаче допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, тъй като на жалбоподателя не е дадена възможност допълнително да заплати дължимите задължения. Приел е и противоречие с разпоредбите на чл. 6 и чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Поради това е приел незаконосъобразност на заповедта в частта, с която са прекратени наемните правоотношения. В частта, с която е отменена заповедта за настаняване в общинско жилище на И. съдът е приел, че оспорената пред него заповед е нищожна, тъй като съобразно ЗОС компетентността на органа е строго регламентирана, а именно да прекрати наемните правоотношения, но не и да отмени настанителната заповед, която е вече влезнала в сила. Посочил е, че способите за отмяна на влезнал в сила административен акт са разписани в чл. 99 от АПК, включително с оглед сроковете, в които това може да бъде направено, като в настоящия случай тези условия не са налице. Поради това е приел, че в частта, с която е отменена заповедта за настаняване, оспорената пред АССГ заповед е нищожна, поради липса на компетентност на органа да отмени настанителната заповед.

Решението на АССГ е правилно, в частта, с която е прогласена за нищожна оспорената заповед в частта, с която е отменена настанителната заповед, и неправилно в частта, с която е отменена оспорената заповед досежно прекратените наемни правоотношения по следващите съображения.

На първо място неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на решение като постановено по недопустима жалба, поради отпаднал правен интерес свързан с премахване на блока – бл. [номер] на [улица]. Този факт би имал значение в производството по чл. 65 от ЗОС, но не и в производството по чл. 46 от ЗОС. Това е така, тъй като при установяване на липса на предпоставки за прекратяване на наемното правоотношение въпреки премахването на блока като застрашен от самосрутване, за административния орган би възникнало задължение съгласно чл. 46, ал. 3 от ЗОС за настаняване на наемателя на общинско жилище в друго такова във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗОС. Поради и това за жалбоподателя е бил и е налице правен интерес от оспорване на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, а възражението за недопустимост на пръвоинстанционното решение е неоснователно.

На второ място оспореното решение е правилно в частта, с която е прогласена за нищожна Заповед № РКП17 – РД56 – 70 от 01.03.2017 г. на Кмета на СО – район "Красна поляна" в частта, с която е отменена заповед за настаняване № ЖН – 04 – 10 от 21.04.2008 г. за настаняване на К. И.. Настоящата инстанция споделя изцяло изложените от АССГ мотиви в тази връзка, поради което решението в тази му част следва да бъде оставено в сила.

На трето място обаче оспореното решение в частта, с която е отменена Заповед № РКП17 – РД56 – 70 от 01.03.2017 г. на Кмета на СО – район "Красна поляна, в частта, с която е прекратено наемното правоотношение на К. И. е неправилно. Настоящият състав намира, че не са допуснати нарушения на административно производствените правила при издаване на оспорената заповед в тази й част, както и че същата е съответна на материалния закон. Най – напред видно от доказателствата по делото И. държи суми за наем за периода от 01.07.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер на 1056 лв. за наем и 235 лв. за вода за периода месец 09. 2012 г. до 31.12.2016 г., като тези задължения не се оспорват от същия. Следва да се посочи, че видно от доказателствата по делото жалбоподателят е знаел за своите задължения и не е предприел мерки за погасяването им, като не се касае за временно неплащане, а за такова продължило повече от 6 години. Следва да се посочи, че не е допуснато нарушение на административно производствените правила, тъй като всички възражения жалбоподателят е можел и е следвало да наведе и в съдебното производство, включително е имал възможност да направи частични плащания или да погаси задълженията си за наема на общинското жилището и в хода на съдебното производство, при което практиката на съда е при наличието на такива нови доказателства и обстоятелства да отменя съответно заповедта за прекратяване на наемното правоотношение. Въпреки това И. не е предприел такива действия относно дължимите от него суми за периода от 2010 г. до 2016 г. Следва да се посочи, че се касае за дългосрочни стари задължения, които са дължими на общината, поради използване на жилището в посочения период и изхода на спора е неотносим за дължимостта на тези суми. Поради това и при безспорно установените основания по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС и чл. 33, ал. 1, т. 1 от Наредбата на СО, правилно с оспорената заповед е прекратено наемното правоотношение на жалбоподателя.

Най – накрая настоящият касационен състав не споделя доводите на АССГ за постановяване на обжалваната заповед в противоречие с разпоредбата на чл. 6 и чл. 8 от ЕКЗПЧОС. На първо място относно чл. 6 делото е гледано в разумни срокове от безпристрастен съд. Защита по чл. 8 би могъл да търси собственик, носител на ограничено вещно право или наемател, който обаче е изряден спрямо наемодателя си и стриктно спазва установените нормативни разпоредби и клаузите на сключените договори. В конкретния случай това не е така и никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Чл. 8, ал. 1 от Конвенцията гарантира правото на жилище. Чл. 8, ал. 2 определя границите на допустима намеса на държавата в това право в изключение от общия принцип на ненамеса. В настоящия случай намесата при упражняване на това право е осъществена при условията на чл. 8, ал. 2 от Конвенцията - засягането е предвидено в закона, насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално, с оглед продължилия повече от 6 години период, през което жалбоподателят не изпълнява задълженията си по наемния договор, като не плаща наем и консумативи за жилището. Ето защо съображенията, че правомощията на органа са упражнени недобросъвестно и в нарушение на принципа за съразмерност, предвиден в чл. 6 от АПК, правата на жалбоподателя са засегнати в по - голяма степен от необходимото, също са неоснователни.

С оглед гореизложеното оспореното решение следва да бъде оставено в сила в частта, с която е прогласена за нищожна оспорената заповед досежно отмяната на настанителната заповед. В останалата част, с която е отменена заповедта в частта, с която е прекратено наемното правоотношение, решението на АССГ следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на К. И..

Предвид изхода на спора е неоснователно искането на ответника по касация за присъждане на разноски.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,