Решение № 5805 от 3.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4873/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба на Я. Ю. А., гражданин на Сирия, чрез процесуален представител адв. Д. Радославова, против решение 10370 от 25.03.2025г., постановено по адм. дело 2893/2025г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед рег. 5364з-953/26.02.2025г., издадена от директора на дирекция "Миграция" МВР за продължаване срока с 6 месеца на "принудително настаняване на чужденец в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) при дирекция "Миграция", считано от 28.02.2025г. до отпадане на пречките по изпълнението на наложената спрямо него принудителна административна мярка, но не по-късно от 28.08.2025г.. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество за отмяна на заповедта и незабавно освобождаване на жалбоподателя от СДВНЧ. Ответната страна директор на Дирекция "Миграция"-МВР, чрез проц. представител юриск. Чорбаджийски, оспорва жалбата и иска оставяне в сила на обжалваното решение. Заключението на представителя на Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният администартивен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима-подадена серщу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема за изцяло законосъобразна оспорената заповед. Счита, че са налице условията по чл. 44, ал.8 ЗЧРБ за продължаване принудителното настаняване на чужденеца в СДВНЧ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил въз основа на събраните по делото доказателства всички правнозначими факти и е обосновал верни правни изводи, към които се препраща на основание чл. 221, ал.2 АПК. Обосновано е прието, че в случая са налице условията по чл. 44, ал.8 ЗЧРБ за продължаване на принудителното настаняване на жалбоподателя Я. Ю. А., доколкото са налице доказателства, че той категорично отказва да съдейства на компетентните органи за издаване на документ за самоличност във връзка с организиране изпълнението на Заповед 2284/ 23.08.2024г. на председателя на ДАНС за налагане на ПАМ "Експолсиране до Република Турция". От друга страна са налице данни, че жалбоподателят представлява заплаха за националната сигурност, съгласно чл. 10, ал.1,т.2 ЗЧРБ. Правилно с оглед липсата на документ за самоличност на жалбоподателя и липса на деклариран адрес е прието от съда, че е налице опасност от укриване на лицето или възпрепятстване изпълнението на заповедта за ПАМ. Правилно е прието и че по отношение на жалбоподателя не могат да се приложат други по-леки принудителни мерки по смисъла на чл. 15, парг. 1 от Директива ЕО 2008/115, тъй като не са изпълнени предпоставките по чл. 44, ал.5 ЗЧРБ, предвид липсата на доказателства за поемане на издръжката на лицето в Република България. Неоснователно и недоказани са твърденията в касационната жалба, че жалбоподателят има лични документи, адрес на който пребивава в страната и на който може да бъде установено и може да бъде намерено от властите, както и работа, на която е работил законно и може да продължи на работи след освобождаването му от СДВНЧ. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,