Решение № 3789 от 23.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6266/2017 г.

Решение № 3789 от 23.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6266/2017 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат В. Б. пълномощник на Е. К. У. от гр. С., против решение № 463 от 28.03.2017 г., постановено по адм. д. № 458/2016 г. от Административен съд-Б.. С него съдът е отхвърлил жалбата на касатора в настоящото производство против нотариална покана за доброволно плащане с изх. № 01-013-6500/575 от 24.06.2016 г. на директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" (ОД на ДФЗ) - Б., в която е направен отказ за изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане и връщане на полученото първо плащане по договор № 01/112/07928 от 4.12.2012 г. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения в нея се моли съда, да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да прогласи нищожността на обжалвания административен акт или алтернативно да го отмени като незаконосъобразен, ведно с произтичащите законни последици, като се уважи жалбата. Претендира присъждане на направените разноски. От ответната страна по касация директорът на ОД на ДФЗ-Б. са постъпили писмени бележки, подадени от процесуалния му представител юрисконсулта К. Н.-Г., в които се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. По изложените съображения в тях се моли съда, да остави без уважение касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. След постановяване на обжалваното решение, с определение № 600 от 19.04.2017 г., постановено по същото дело, в производството по реда на чл. 248 ГПК, съдът е изменил решението си в частта за разноските, като е осъдил Е. К. У. да заплати разноските направени от ОД на ДФЗ-Б. в размер на 750 лв., от които 650 лв. внесен депозит за вещи лица и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Против това определение Е. К. У. е подал частна жалба, в която твърди, че то е незаконосъобразно. Искането за присъждане на разноски било направено несвоевременно, като по делото не са били представени доказателства за тях, включително и точен размер на юрисконсултското възнаграждение. Не бил представен и списък на разноските. Съдът се бил произнесъл по искането преждевременно, без да се съобрази становището на Е. У.. По изложените съображения моли, определението да се отмени. От ответната страна по частната жалба директорът на ОД на ДФЗ-Б., подадена чрез процесуалния му представител, е постъпил отговор, в който се съдържа становище за неоснователността й. По изложените съображения моли, частната жалба да не се уважава. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че съдът е изяснил изцяло фактическата обстановка по спора, а въз основа на нея е направил правилни и законосъобразни изводи. Прокурорът счита, че частната жалба също е неоснователна. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Административният съд-Б. е бил сезиран с жалба, подадена от Е. К. У., против нотариална покана за доброволно плащане с изх. № 01-013-6500/575 от 24.06.2016 г., издадена от директора на ОД на ДФЗ-Б.. В нея е направен отказ за изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане и връщане на полученото първо плащане по договор № 01/112/07928 от 4.12.2012 г. Съдът е приел жалбата за допустима, а по същество за неоснователна, поради което я е отхвърлил. За да постанови този резултат съдът е приел, че Е. У. е бил регистриран като земеделски производител с УРН 584236 на 23.03.2012 г. Той е подал на 31.08.2012 г. в ОД на ДФЗ-Б. заявление за подпомагане по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., към което е приложил бизнес план. Според него през първата година ще отглежда гъби кладница на площ от 400 кв. м, а през третата година ще създаде ягодов разсадник на площ 2,600 дка, която площ ще се поддържа през третата, четвъртата и петата година. Общата обработваема площ според бизнес плана е 6, 768 дка. Началният икономически размер на стопанството е 4, 43 икономически единици. Избраното време за проверка на изпълнението на бизнес плана е след края на третата година, а икономическият размер на стопанството към периода на проверката според бизнес плана трябва да е 12, 50 икономически единици (ИЕ). В бизнес плана е предвидено закупуване на движими дълготрайни материални активи: транспортен микробус и оборудване за изграждане на поливна система за гъбарника. Заявлението е одобрено със заповед № 03-010-РД/538 от 4.12.2012 г. на директора на ОД на ДФЗ-Б.. Въз основа на това между изпълнителният директор на ДФЗ и К. У. е бил сключен договор № 01/112/07928 от 4.12.2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕФРЗР). Правното основание на сключения договор е чл. 21, ал. 2 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., наричана в изложението само "Наредба № 9". Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по проекта е в размер на 48 892 лв. С уведомително писмо за одобрение № 877 от 8.02.2013 г. с изх. № 01-013-6500/313 от 13.02.2013 г. е извършено първото плащане по договора в размер на 24 446 лв. При подадена заявка за второ плащане № 01/112/07928/3/01 от 29.01.2015 г. на Е. У. са били извършени проверки на място. При тях е било установено, че движимите дълготрайни материални активи са били закупени. Между страните спор по фактите, така установени от съда не е имало. Спорът се е концентрирал върху изпълнението на ангажимента поет с бизнес плана за увеличаване на размера на икономическите единици на стопанството. При извършената проверка на място на 15.12.2015 г. е бил съставен контролен лист, в който е посочено, че на площ от 410 кв. м са позиционирани трупчета за гъба кладница и разсадник за ягодови насаждения върху площ от 2510 кв. м На тази плащ са преброени 1264 коренчета ягодови насаждения. Според технологичната карта за засаждане, представляваща декларация на земеделския производител, засаждането е на разстояние 0,7 м от растение до растение и 1,2 м разстояние между редовете. Тази технологична карта е съответствала на закупените от Е. У. 2500 бр. корени. Според становище на Министерството на земеделието, храните и горите броят на растенията в схемите варира между 900 и 1300 бр. на декар, а според технологичната карта на Е. У. били установени 1190, 47 бр. на декар. Така отнесеният брой на ягодовите насаждения според измерената площ от 2510 кв. м броят на засадените ягодови насаждения трябва да бъде 2988. При преброени 1264 бр. корени при извършената проверка на място, те представляват 41 % засадени насаждения, приравнени към декари засадената площ е 1, 062 дка. Икономическият размер на стопанството е изчислен на 7,73 ИЕ, което прави нарастване с 3,30 ИЕ. Във връзка със съмнения за второто плащане е издадена заповед за извършване на втора проверка на място от агроном, завършила на 28.04.2016 г. При нея е установено, че площта, върху която са засадени ягодовите насаждения не е поддържана, обрасла е с плевели и треви, поради което не е било възможно преброяване на ягодовите коренчета. Не е имало и дневник със записвания на извършени агротехнически и химически дейности за защита. В контролния лист Е. У. е направил забележки, в които е изразил несъгласие с установеното - лист 329 от делото. Отделно от това е подал възражение на 12.05.2016 г. - лист 336-338 от делото. За изясняването на спора относно наличността на ягодовите насаждения, по искане на ответната страна, съдът е допуснал заключение на съдебно-агрономическа експертиза. В заключението си вещото лице е посочило констатациите, съдържащи се в контролните листове на двете проверки на място на стопанството на Е. У.. Специалистът е посетил стопанството на земеделския производител на 15.02.2017 г. и в негово присъствие е установил, че е имало ягодови коренчета, но е било невъзможно тяхното преброяване поради наличието на плевели и треви на парцела, включително и камъни. Вещото лице е посочило, че според отговор на Министерството на земеделието, храните и горите с изх. № 92-41 от 2.03.2016 г. броят на растенията в схемите на засаждане варира от 900 до 1300 бр. на декар. Според ръчно измерената площ на ягодовия разсадник - 2, 591 дка приблизително 2, 600 дка и според технологичния му план - 900 бр. на декар, общият брой на насажденията за цялата площ е следвало да бъде 2340 бр. растения. По делото е била назначена и съдебно-икономическа експертиза, според чието заключение, извършено по документи, представени от земеделския производител, стопанството е достигнало 12, 5 ИЕ. При това фактическо установяване, съдът е приел, че нотариалната покана е издадена от компетентен орган, на когото са били делегирани права от изпълнителния директор на ДФЗ. Съдът е приел, че нотариалната покана е законосъобразна, тъй като при извършените проверки на стопанството не е било установено достигна ръст на увеличение с 12, 50 ИЕ, което е било основание за отказ от второ плащане, на основание чл. 8, ал. 1, т. 2, чл. 33, ал. 1, предложение първо от Наредба № 9 във връзка с т. 4.7 и във връзка с т. 4.4, буква "б" от сключения договор. Поради това е отхвърлил жалбата. При извършения контрол върху съдебния акт съобразно изискването на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението е валидно и допустимо. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, поради което следва да бъде потвърдено. Твърдението за нищожност на заповедта е неоснователно, тъй като тя е издадена от компетентен орган, на когото изпълнителният директор е делегирал права, в съответната форма и при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Доводите в касационната жалба относно допуснати от административния орган и от съда съществено нарушение на процесуалните правила е неоснователен. Обстоятелството, че в нотариалната покана не било записано, че тя може да се обжалва без посочване на срока за това и пред кой орган не е съществено нарушение. Е. У. е упражнил правото си на защита, тъй като е обжалвал нотариалната покана в срок пред съда и жалбата му е приета за допустима, като е разгледана по същество. Неоснователно е и оплакването, че Е. У. не бил уведомен за започналото административно производство. От данните по делото се установява, че той е присъствал и на двете проверки, извършени на място, подписал се е под контролните листове, в които са материализирани фактите, установени при проверките, като срещу втората проверка е подал и писмено възражение. В това писмено възражение е посочил, че констатациите при проверката били силно преувеличени, но същевременно е описал причините, поради които не е могъл да обработи площта, засята с ягодови насаждения. Тези възражения направени пред директора на ОД на ДФЗ-Б. се опровергават, както от контролните листове за извършените проверки, а така също и от заключението на назначената съдебно-агрономическа експертиза. Вещото лице е посетило ягодовия разсадник почти една година след проверката на място и въпреки това е установило лошото състояние на разсадника. Той е бил до такава степен необработен, неподдържан, обрасъл с плевели и треви, че е било невъзможно да се изброят ягодовите корени. Доводът за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от страна на съда, че не бил указал за разпределението на доказателствената тежест на страните е също неоснователен. В жалбата си до съда Е. У. е посочил доказателства, включително и искане за допускане на експертиза. В съдебните заседания се е представлявал от адвокат, като за изясняването на спора съдът е допуснал две експертизи, но по искане на ответната страна, чиито заключения са били приети без оспорване. Оплакването за неприемането като доказателства на контролните листове за две от извършените проверки на място са също неоснователни, защото съдът не ги е обсъждал в мотивите на решението си и не е обосновал решаващите си изводи на тях. Оспорването на проверката на място, завършила на 28.04.2016 г. в проведеното на 30.11.2016 г. съдебно заседание се е свела само до това, че жалбоподателят, чрез адвокат-пълномощника си е твърдял, че този контролен лист бил съставен в едно кафене и Е. У. се бил подписал на празен лист. Това оспорване по правната си същност не е оспорване на истинността на контролния лист. Но дори и да се приеме, че е такова, съдът е приел заключение на съдебно-агрономическа експертиза, което е потвърдило констатациите, съдържащи се в контролния лист, установени по време на проверката. Неоснователно е оплакването, че както административният орган, а така също и съдът не били събрали всички относими към спора доказателства. Оплакването е голословно и се опровергава от събрания доказателствен материал-приложената административна преписка, включително и от заключенията на експертите. По делото е било безспорно установено, че площта, засята с ягоди не е била поддържана и в лошо състояние до степен, непозволяваща изброяването на коренчетата. Неоснователно е и оплакването, че решението е необосновано. Съдът е обсъдил всички доказателства, въз основа на които е установил фактите по спора. Тях е съпоставил с приложимото материално право и относимите клаузи от сключения договор, въз основа на които е извел и обосновани и правилни правни изводи. Наведеният довод за допуснато от съда нарушение на материалния закон също е неоснователен. От данните по делото безспорно е установено, че при проверката на място на стопанството на Е. У. не е установено нарастване с 4,5 ИЕ. При наличието на този факт правилно е приложен материалния закон - чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9, според която ползвателят на помощта възстановява цялата сума на полученото по чл. 6, т. 1 плащане заедно със законната лихва към нея и не получава плащането по чл. 6, т. 2 в случаите, когато икономическият размер на земеделското стопанство не се е увеличил най-малко с 4,5 икономически единици към периода на проверка за изпълнението на бизнес плана. С почти идентично съдържание е и т. 4.4, б. "б" от сключения договор между Е. У. и ДФЗ. Правилно е приложен и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9, според който в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Аналогично е и съдържанието на т. 4.7 от сключения договор. От изложеното следва, че фактическото установяване е правилно приложено към приложимото материално право, поради което нотариалната покана, в която е инкорпорирана волята на административния орган, издал индивидуалния административен акт е законосъобразна, както правилно е приел и административният съд. На последно място наведеният довод за първи път в касационната жалба относно наличието на форсмажорно обстоятелство, свързано с ниски температури и лоши метрологични условия не следва да се обсъжда, защото такъв довод не е навеждан при първоинстанционното разглеждане на спора и е недопустимо въвеждането му с касационната жалба. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. По частната жалба: В частната жалба се твърди, че определение № 600 от 19.04.2017 г. е неправилно по две изложени съображения: съдът се бил произнесъл преди получаването на отговора на Е. У. по молбата за допълване на решението в частта му за разноските и на следващо място - искането за присъждане на разноските било направено несвоевременно. И двете оплаквания са неоснователни. От данните по делото се установява, че молбата за допълване на решението е съобщена на Е. У. на 7.04.2017 г., чрез съпругата му. Определението на съда е постановено на 19.04.2017 г., а отговора на молбата за допълване на решението е получен в съда на 21.04.2017 г., без белези от прегъване на листата и без приложен пощенски плик. Това установяване опровергава твърдението, че отговорът е бил изпратен на 13.04.2017 г. На следващо място искането на ответната страна за присъждане на разноски - за експертизи и юрисконсултско възнаграждение е направено с молба, получена в съда на 15.03.2017 г. - лист 427 от делото и преди приключване на устните състезания. Следователно искането е направено своевременно и жалбоподателят или неговият пълномощник са имали възможност да се запознаят с него, тъй като последното съдебно заседание е проведено на 24.03.2017 г. Определението на съда, с което е допълнил решението си в частта му за разноските е правилно и законосъобразно. Искането за присъждане на разноските е направено своевременно, преди приключване на последното съдебно заседание. Съдът е приел, че ответната страна е направила разноски за вещи лица по две експертизи, а на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът е определил и размерът на юрисконсултското възнаграждение. Поради това и частната жалба е неоснователна, а определението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. С оглед на изхода на спора искането на касатора за присъждане на направените разноски следва да се остави без уважение. Искането на ответната страна по касация за присъждане на разноски следва да бъде уважено на основание чл. 143, ал. 4 АПК. Е. У. ще следва да заплати на ОД на ДФЗ-Б. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено според фактическата и правна сложност на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 34 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение