Решение № 6439 от 27.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 995/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. А. Б., чрез адв. А. Панайотов, против Решение 6125 от 18.10.2023 г., постановено по административно дело 8287/2023 г. от Административен съд София град/АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 269/14.07.2023 г. по преписка 205/2022 г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/Комисията/. Наведени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалвания от него акт на КЗД бъде отменен като незаконосъобразен и преписката бъде върната за ново произнасяне с конкретни указания, като претендира и заплащане на разноските. В открито съдебно заседание касаторът не се явява лично, представлява се от адв. Панайотов, който поддържа касационната жалба и моли съда да уважи същата по изложените в нея съображения. Претендира сторените разноски и прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, в случай, че е над минимума. Ответникът по касационната жалба КЗД в представено от процесуалния представител юриск. Н. Кръстева писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юриск. възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на процесуалния представител на касатора, в случай, че е над определения минимален минимум, тъй като случаят не представлява фактическа и правна сложност. В открито съдебно заседание КЗД не се представлява. Ответниците по касационната жалба Л. В. Д., лично и в качеството на управител на "Диджитал Адреналин ЕООД, Т. О. Т. и И. Н., чрез процесуалния си представител адв. Н. Стайкова, депозират писмен отговор, с който оспорват касационната жалба като неоснователна и молят съда да постанови решение, с което да бъде отхвърлена, като им бъдат присъдени направените в настоящото касационно производство разноски. В открито съдебно заседание ответниците се представляват от адв. Николова, преупълномощена от адв. Стайкова, която поддържа отговора по касационната жалба и моли касационният съд да остави в сила първоинстанционния съдебен акт. Претендира направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на контрол пред настоящия съд. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. При извършената служебно проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и като взе предвид наведените в касационната жалба доводи, съдът намира за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено е в предвидената от закона форма, от компетентен съд, след надлежното му сезиране с жалба от лице, чийто интереси са били засегнати с него Съдебното решение е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Предмет на проверка за законосъобразност пред АССГ е било Решение 269/14.07.2023 г. по преписка 205/2022 г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено от Петчленен разширен състав, с което е прието за установено, че ответниците Л. В. Д. - лично и в качеството му на управител на фирма "Диджитал Адреналин ЕООД, Т. О. Т., лично му в качеството на мениджър във фирма "Диджитал Адреналин ЕООД и И. Н. лично и в качеството на ръководител във фирма "Диджитал Адреналин ЕООД, не са извършили нарушение на чл.4 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ въз основа на защитените признаци пол и сексуална ориентация по чл.4, ал.1от ЗЗДискр., спрямо лицето К. А. Б., като е оставена без уважение жалба с Вх. 44-00-2417/21.07.2022 г. по описа на КЗД, подадена от К. Б.. Съдът е извършил дължимата проверка за законосъобразност на акта в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е направен анализ на събраните по делото доказателства, включително и показанията на свидетелката К. П.. Предвид наведените доводи в касационната жалба следва да се подчертае, че твърденията на страните в производството не представляват доказателства и в случая именно касационният жалбоподател не е изпълнил задължението си да представи доказателства за наличие на факти, въз основа на които може да бъде направено предположение, че е налице дискриминация по посочените от него признаци пол и сексуална ориентация . Правилно е приложена нормата на чл. 9 от ЗЗДискр, съгласно която в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. Касационният жалбоподател Б. не е представил такива доказателства в подкрепа на твърденията си за дискриминация, както и не е конкретизирал направените оплаквания за тормоз по смисъла на чл.5, предл. 1-во, вр. с §1, т.1 от от ДР на ЗЗДискр в тази насока, въпреки дадените му указания от състава на КЗД. На практика по делото от страна на жалбоподателя не са представени никакви доказателства за т.нар. множествена дискриминация на работното място и за принудително уволнение , а единствено са изложени твърдения в подадените жалби от 01.07.2022 г., 21.7.2022 г. и 29.09.2022 г. От приетите писмени доказателства се установява, че К. Б. е работел в посоченото по-горе дружество като Графичен дизайнер за времето от 20.05.2019 г. до 08.08.2019 г., когато трудовият му договор е бил прекратен по взаимно съгласие въз основа на подадена на 08.07.2019 г. писмена молба по чл.325, т.1 от Кодекса на труда. След около 3 години от датата на прекратяване на трудовото му правоотношение Б. подал сигнал до Софийска районна прокуратура/СРП/ за осъществена принуда спрямо него, по който е била образувана преписка с Вх. 230000-13616/2022 г. по описа на 06РУ - СДВР, пр. преписка 29454/2022 г. по описа на СРП, по която преписка е постановен отказ за образуване на досъдебно производство поради липсата а достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер. От показанията на разпитания свидетел К. П. не установяват факти, от които може да се направи предположение за извършено неравно третиране спрямо Б. от страна на ответниците, в съответствие с изискването на цитираната по - горе законова норма. Такива не се установяват и от събраните в хода на административното производство писмени доказателства относно извършени проверки по повод подадени от К. Б. сигнали. Противно на твърденията в касационната жалба, първоинстанционният съд е изложил подробно изводите си относно липсата на извършено нарушение на забраната за дискриминация, формирани въз основа на събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства, от които не се установява извършено спрямо Б. неравно третиране и/или по-благоприятно третиране на други лица на базата на защитените признаци пол и сексуален а ориентация по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, като не е установено и спрямо него да е осъществен тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. При липсата на доказателства, установяващи такова поведение от страна на ответниците, правните изводи на първоинстанционния съд за липса на нарушение на чл.4 от ЗЗДискр. са обосновани и законосъобразни. Решението на АССГ е обосновано съдът е изяснил релевантните за спора факти, а направените въз основа на тях правни изводи са изложени подробно и аргументирано. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника КЗД разноски, представляващи юриск. възнаграждение в минимален размер от 100 лв. на основание чл.24 от Наредбата за правната помощ, Искането за присъждане на разноски за касационното производство, направено от процесуалния представител на ответниците Д., Т. и ., е неоснователно, тъй като не са представени доказателства за заплащането на такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение