Решение № 12991 от 3.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7654/2009 г.

Решение № 12991 от 3.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7654/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Мусала" АД, гр. Самоков, представлявано от изпълнителния директор Огнян Белстойнев срещу решение без номер от 27.2.2009 година, постановено по адм. дело № 4698 по описа за 2006 година на Софийски градски съд, III-е състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 258 от 18.8.2003 година на ТДД - София област, потвърден решение № 2056 от 29.10.2003 година на РДД (сега директор Д "ОУИ") - гр. София за определени данъчни задължения поради непризнато право на данъчен кредит и съответните лихви за данъчен период на 1.1.2002 г. - 31.3.2003 година. Твърди, че решението е неправилно и необосновано, постановено при нарушения на съществени процесуални правила. Твърденията на касатора за неправилност биха могли да се отнесат към разпоредбата на чл. 209 т. 3 от АПК - касационни основания за отмяна на съдебното решение. Подробни доводи се развиват в касационната жалба. Иска отмяна на решението, включително в частта за разноските и да се уважи жалбата срещу процесния ДРА като се присъдят разноски за двете инстанции. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на Д "ОУИ"-гр. София при ЦУ на НАП я оспорва в съдебно заседание. Счита, че е неоснователна, решението за правилно и иска присъждане на юрисконуслтско възнаграждение за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е частично основателна. Делото е за втори път пред настоящата инстанция. С решение № 10190 от 19.10.2006 година, постановено по адм. дело № 2104 по описа за 2006 г. на ВАС, I отделение е отменено решение от 23.11.2005 г. на СГС и е върнато делото за ново разглеждане в следните части - определени данъчни задължения по ЗДДС със съответните лихви поради непризнато право на данъчен кредит в общ размер на 46466,35 лв. по доставки на ЕТ "Норис-Комерс-Ярослав Коцев" и СД "Усилие-Вардаров" със съответните предходни доставчици, както и по доставки на ЕТ "Нит Мит Лидия Генчева" и "Филтрейд" ЕООД за данъчни периоди на 1.1.2002 г. - 31.3.2003 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. Това е и предмета на разглеждане при повторно образуваното дело. За да отхвърли жалбата при новото разглеждане съда е приел, че не са представени доказателства за начисляване и за реалност на доставките, и жалбоподателя не бил оборил констатациите на данъчните органи (производството е по ДПК). Решението е немотивирано, постановено без да се обсъдят доказателствата по делото в тяхната съвкупност и дори без да бъдат споменавани като приложени. Настоящият състав с оглед разпоредбата на чл. 227 ал. 1 от АПК следва да постанови решение по същество. Спорни се явяват сумите по фактури, издадени от ЕТ "Норис комерс-Ярослав Коцев" за м. 7.2002 г., на СД "Усилие-Вардаров" за м. 11.2002 година, на "Филтрейд" ЕООД за м. 10. и 11 на 2002 година и на ЕТ "Нит Мит-Лидия Генчева" за м. 12.2002 година. По делото и при двете разглеждания са събрани множество писмени доказателства - дневници за продажби за съответните месеци, справки декларация, оборотни ведомости, протоколи за магнитен носител, разпечатки 4532 и т. н. Изготвени са няколко заключения на счетоводна експертиза - основно и допълнителни. Събрани са надлежни данни за заплащане на сумите по процесните фактури като са приложени и касови бонове. За доказване заплатените по фактури на ЕТ "Норис-Комерс-Ярослав Коцев" строително-монтажни работи са представени договор от 15.4.2002 г. и приложени към фактурите описа по наименование и стойност на извършените СМР, както и касови бонове. За този доставчик е представени и влязъл в сила данъчно-ревизионен акт № 449 от 8.10.2003 година, който обхваща периода на на м. 7.2002 година. В него е посочено по отношение на извършените от него доставки, че е подадена СД по ЗДДС и няма извършени корекции по данъка за периода. Т. е. ревизията е извършена при изрична проверка на счетоводството на този доставчик и органите по приходите са излезли с извод за извършено от него се само начисляване на данъка (което е било спорно по настоящето дело), но и не е имало никаква ревизия за декларираните от него облагаеми доставки. Следователно тези доказателства са достатъчни да обосноват извод за изпълнени от него предпоставки по ЗДДС (действащ за процесния период) и за получателя възниква право на данъчен кредит. В този смисъл следва да се обосноват и изводите по отношение на данъчния кредит по фактурите, издадени и от ЕТ "Ник Мит-Лидия Генчева", тъй като и за нея е представен ДРА № 91 от 24.4.2003 година, издаден за данъчен период на 1.11.2002 г.-31.1.2003 година. В него на стр. 2 изрично е отбелязано че за процесния период на м. 12.2002 година лицето е извършвало облагаеми доставки по смисъла на чл. 32 от ЗДДС. Данъчната основа на облагаемите доставки е посочена в СД и няма корекции по извършените от него. Малко по-различно е положението при третия доставчик на касатора - СД "Усилие Вардаров" с процесен период на издадени фактури м. 11.2002 година. Същият е бил намерен както от самата ревизия, така и от вещото лице и всички данни от него са били събрани - счетоводно отчитане, представяне на доказателства, начисляване и т. н. Отказът на данъчните органи е бил свързан с подадената от управителя на дружеството декларация, че негови доставчици на стоката по неговите фактури са ЕТ "Еврокомерс-Стоян Стоянов" и "Криси трейд М" ЕООД. Същите са били търсени и не били намерени на адресите. По делото е представен ДРА № 224 от 25.8.2003 година на СД "Усилие Вардаров", който е за проверяван период от 1.9.1998 г. до 31.3.2003 година и в него има два съществени момента. Първият е, че в раздел А на този акт, тъй като е била направена пълна проверка от данъчните органи, е било установено изрично, че проблеми при извършените доставки и начисления ДДС има само по четири фактури, издадени от събирателното дружество на "Велмкс" ООД и "Хидроинжект" ООД, които са различни от настоящия касатор и то защото не са отразени своевременно за съответния данъчен период. Други корекции по извършените от събирателното дружество доставки няма като изрично е вписано, че за ревизирания период не се установиха основания за изменение на декларираните резултати, както и че декларираните данни по отношение на извършените доставки и начисления ДДС остава без промяна. Вторият съществен елемент от посочения ДРА е извършената проверка на получените от събирателното дружество доставки и при подробното разглеждане от данъчните органи в акта на всеки един от неговите доставчици са включени за процесните периоди са посочени като такива и ЕТ "Еврокомерс-Стоян Стоянов" и "Криси трейд М" ЕООД. При проверката са установени нарушения от тези доставчици и по техните фактури е отказан данъчен кредит на събирателно дружество. Следователно тези данни формират извод за надлежност и изрядност при прекият доставчик и поради неизрядност на неговите доставчици му е отказан на него данъчния кредит, поради което интересите на бюджета са защитени по всякакъв начин. В тази част настоящия ДРА също се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Неоснователна се явява касационната жалба по отношение на съдебното решение в частта му за непризнаване на данъчен кредит по доставките на "Фиртрейд" ЕООД, тъй като макар вещото лице да е проверило счетоводството и да не са налице основанията по чл. 65 ал. 4 т. 4 от ЗДДС, то няма доказателства за реалност на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, което е основание по чл. 64 ал. 1 т. 3 от ЗДДС (отм.) за отказ на правото на данъчен кредит. В тази част решението следва да бъде оставено в сила. С оглед така оформения краен резултат за отмяна на решението и съответно на ДРА в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 22355, 35 лв. по доставки общо от ЕТ "Норис Комерс-Ярослав Коцев", СД "Усилие Вардаров" и ЕТ "Ник Мит-Лидия Генчева", то на касатора се следват разноски в размер на 1515, 49 лв. На ответника следва са е присъдят разноски за тази инстанция в размер на 200 лв., представляващи юрисконуслтско възнаграждение, съобразно частта от решението, с която се отхвърля жалбата на дружеството. По изложените съображения и на основание чл. 227 ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение