Решение № 4787 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7023/2020 г.

Решение № 4787 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7023/2020 г., I о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния административен кодекс.

Образувано е по касационна жалба на "ЛВК Винпром" АД, гр. Търговище, чрез адв. Г. М. срещу решение № 2344 от 30.04.2020 г. по адм. дело № 6742/2016 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № BG004000-PК7-РА2/25.03.2016 г., издаден от началник на отдел "Последващ контрол" при Митница Русе и старши митнически инспектор в отдел "Последващ контрол" при Митница Русе в частта, в която е потвърден и изменен с Решение № Р-327/32-162921/14.06.2016 г. на директора на Агенция "Митници", с който на дружеството са определени допълнителни задължения за заплащане на акциз за д. п. от м. 01.2010 г. до м. 05.2011 г. вкл., от м. 07.2011 г. до м. 06.2012 г. вкл., общо в размер на 288 173. 67 лева главница и лихви за забава общо в размер на 135 157. 26 лева, както и акциз за д. п. м. 06.2011 г. в размер на 13008. 17 лева главница и лихви за забава в размер на 6243. 24 лева.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място, счита, че оспореният ревизионен акт е изготвен без мотиви, в нарушение на чл. 3 и чл. 5 ДОПК. На второ място, в касационната жалба се излагат подробни доводи за необоснованост и неправилност на съдебния акт относно извода за материална законосъобразност на РА в отделните му части. Иска отмяната на решението и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на АССГ при необходимост от специални знания за изясняване на спорни по делото факти и обстоятелства, които са останали неизяснени при първоначалното разглеждане на делото или постановяване на друго с отмяната на процесния РА. Претендира присъждане на разноски за производството.

Ответната страна – директорът на Агенция "Митници", представляван от юрк. Е. изразява подробно становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите, изложени в касационната жалба и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил Ревизионен акт /РА/ № BG004000-PК7-РА2/25.03.2016 г., издаден от началник на отдел "Последващ контрол" при Митница Русе и старши митнически инспектор в отдел "Последващ контрол" при Митница Русе в частта, в която е потвърден и изменен с Решение № Р-327/32-162921/14.06.2016 г. на директора на Агенция "Митници", с който на дружеството са определени допълнителни задължения за заплащане на акциз за д. п. от м. 01.2010 г. до м. 05.2011 г. вкл., от м. 07.2011 г. до м. 06.2012 г. вкл., общо в размер на 288 173. 67 лева главница и лихви за забава общо в размер на 135 157. 26 лева, както и акциз за д. п. м. 06.2011 г. в размер на 13008. 17 лева главница и лихви за забава в размер на 6243. 24 лева.

Установено е, че "ЛВК Винпром" АД е лицензиран складодържател. Притежава лиценз № 88 от 27.06.2006 г., издаден от директора на Агенция "Митници", за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки, находящ се в гр. Търговище, бул. "29 – ти януари" № 8 и Удостоверение за регистрация № 62 от 17.06.2005 г., издадено от Министерство на икономиката.

За да определят гореописаните задължения за акциз, митническите органи са установили следните факти:

На първо място, след анализ на представените счетоводни регистри и вписванията в ДСН, ревизиращите не са установили данни за производствени загуби при извършвани манипулации по получаването на налична продукция / етап "Наливна продукция"/. От вписванията в документ "Произведена продукция" са констатирани разлики между количествата на акцизни стоки в наливно състояние, изведени на партида "Наливна продукция" и количествата на тези акцизни стоки след бутилирането им. Прието е, че на етап "Бутилиране" са извършвани манипулации по филтриране и бутилиране. След приспадане на пределните размери загуби за тези манипулации съгласно таблица № 8 от Наредба № 13а – 1040 за пределните размери на естествените фири, брака и липсата на стоково – материалните ценности при съхраняването и транспортирането им, ревизиращите са установили, че в почти всички случая установените липси превишават пределните размери по посочената таблица. С РА е установено задължение за акциз на основание чл. 20, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 8 ЗАДС за количеството загуби над пределните размери, посочени в таблица № 8 от цитираната Наредба.

На второ място, с РА е формиран извод за непризнаване на загуби, свързани с производство на ароматизиран спирт за джин. Въз основа на анализ на събраните в рамките на ревизията доказателства – дневници № 3 "За извършени производствени манипулации" /рег. № 2, започнат на 01 януари 2010 г. и приключен на 01 декември 2010 г., съответно започнат на 1 януари 2011 г. и приключен на 31 декември 2011 г./ и документи "Произведена продукция", за всяко отделно производство на ароматизиран спирт се установява, че в тях не са отразени манипулациите, описани в т. 8.2.1 на Техническа спецификация за дестилиран джин ТС 05-007, рег. № на МИЕ Т – 95-00-18-V от 24.01.2007 г.

Отразено е също, че месечните справки – декларации, представени от лицето като приложение № 4 към възражението по РД, съдържат информация само за наличното количество по партида "Ароматизиран спирт /Джин" към конкретна дата, като няма данни за реални замервания след всяка извършена манипулация от производството. Констатирано е, че от дружеството не са представени други документи, които да установяват факта през какви етапи действително е преминало производството на ароматизирания спирт за джин. В обобщение е направен извод, че от събраните доказателства не се установява спазването на технологичния процес за производство за ароматизиран спирт за джин и не следва да се признават загуби, свързан с този производствен процес.

На трето място, за данъчен период м. 04.2010 г. ревизиращите органи са отнесли загубите като липса на произведения краен продукт "гроздова ракия" код по КН 22082089 и доп. код 35029, получен чрез дестилация на виноматериал. Задължението за акциз за посочения период е определено на основание чл. 20, ал. 2, т. 8 ЗАДС в размер на 2 956, 47 лева ведно със законна лихва за забава.

На следващо място, установено е, че в актовете "Произведена продукция" дружеството е отразявало производството на вина "Кагор", "Варна" и "Тамянка", като е вписало изходните материали и получения продукт. В тези документи "ЛВК Винпром" АД не е отразявало извършените манипулации. Със забележка към всеки един от актовете "Произведена продукция" е вписвано количеството на купажа и количеството на начислените загуби/фири от обработка. Митническите органи са признали фири както за манипулацията "купажиране", така и за манипулациите "претакане" и "филтруване". За всяко едно производство на вината "Кагор", "Варна" и "Тамянка" за ревизирания период е приложен пределният размер на допустимите загуби/фири при манипулации "филтруване", "претакане" и "купажиране" – общо 1, 2 %, а не само за манипулацията "купажиране".

При постановяване на обжалвания съдебен акт съдът е формирал извод, че процесният РА е издаден от компетентни органи, в установената писмена форма, мотивиран е и не са налице съществени нарушения в хода на ревизията. Във връзка с материалната законосъобразност на РА съдът е достигнал до обоснования извод за правилно и законосъобразно определяне от митническите органи в тежест на "ЛВК Винпром" АД на допълнителни задължения за акциз за д. п. от м. 01.2010 г. до м. 05.2011 г. вкл., от м. 07. 2011 г. до м. 06.2012 г. вкл., общо в размер на 288 173. 67 лева главница и лихви за забава общо в размер на 135 157. 26 лева, както и акциз за д. п. м. 06.2011 г. в размер на 13008. 17 лева главница и лихви за забава в размер на 6243. 24 лева. При обсъждане на отделните пунктове на оспорения РА съдът е разгледал и анализирал приетите заключения по СТЕ, комплексната ССчЕ и СТЕ и допълнителното пояснения към нея, както и заключението по ССчЕ, изготвено от в. л. С. К. заедно с целия писмен доказателствен материал по делото, като е изложил конкретни съображения защо не кредитира част от заключенията.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК.

Първостепенният съд е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, която е съобразена с тях. От правилно установените факти решаващият състав е направил обоснован извод за материална законосъобразност на процесния РА, издаден от служители в Митница Русе.

1. Неоснователно е твърдението на касатора, че необосновано съдът е приел издаденият РА за мотивиран съгласно изискването на чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК. Видно от съдържанието на РА същият е издаден от органите по чл. 119, ал. 2 ДОПК във връзка с извършена ревизия, за която е съставен РД № BG004000-PK7-РД1 от 25.01.2016 г., представляващ неразделна част от РА, след преценка на извършените при ревизията процесуални действия, на установените факти и обстоятелства, на направените изводи и основанията за тях и на предложението за установяване на задълженията. В РА са обсъдени възраженията на ревизираното лице срещу констатациите в РД, като е налице изрично препращане към РД. Отделно от това в табличен вид – от стр. 9 до стр. 13 от РА са посочени задълженията за акциз за всеки отделени период, като е отразена и общата сума на задълженията ведно със законната лихва за забава. Следователно, така въведеният довод се явява неоснователен.

1. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът не е определил правилно предмета на делото в първоинстанционното производство. Делото е разгледано в няколко съдебни заседания с указване на страните относно доказателствата, които следва да се съберат за изясняване на спорните факти и обстоятелства, като са допуснати поисканите експертизи. Съдът е положил всички необходими процесуални усилия за изясняване на спора и за събиране на всички необходими, относими и допустими доказателства, като не е налице допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да обуславя връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ.

1. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, касаещи въпроса за приложението на материалния закон и обсъждането от страна на съда на всички доказателства по делото във връзка с отделните пунктове на процесния РА по следните съображения:

1. 1. Във връзка с установените с РА задължения за акциз относно производството на наливна високоалкохолна напитка /наливен ВАН/ и бутилирането на наливния ВАН:

В съдебния акт са описани подробно действията на ревизираното лице във връзка с водените от него дневници по ЗВСН (отм.); , начинът, по който са отразявани данните в тях, както и отразяване на манипулациите в дневник за складовата наличност /ДСН/, воден от лицензирания складодържател на основание чл. 88 ЗАДС.

Съдът е обосновал, че въз основа на събраните в хода на ревизионното и на съдебното производство доказателства е констатирано, че произведеният наливен ВАН е отразяван като количество по обем и алкохолно съдържание в Дневник № 3, воден по ЗВСН (отм.); и че същият произведен наливен ВАН е извеждан на части за бутилиране. Операциите по движението и последващото бутилиране на готовия наливен ВАН са отразявани в материалната отчетност на лицето, в Дневник № 3 и в Дневник № 5 по ЗВСН; в регистър ДСН и в счетоводната отчетност на лицето. Съответно, бутилираните ВАН са отчитани в дневниците, водени по ЗВСН (отм.); / Дневник № 5/, в документ "Произведена продукция", в регистър ДСН, както и в счетоводна сметка 303 "Продукция".

С оглед отчетността на ревизираното дружество и предвид технологията на производствения процес ревизиращите органи приемат, че целият производствен процес с начало получаване на суровини и материали; влагане на изходните продукти /суровини и материали/ в производствения процес, преминаващ през произведен наливен ВАН и с край – бутилиран ВАН, се разделя на два етапа: - първи етап "Наливна продукция" или етап "Производство на наливен ВАН", който приключва с изписването на налична ВАН за бутилиране; и – втори етап "Бутилирана продукция" или етап "Бутилиране", който започва от момента и за количествата изписана наливна ВАН за бутилиране.

Правилно съдът е установил, че наливният ВАН е краен продукт на етап "Наливна продукция", който извод е обоснован съобразно водената от "ЛВК Винпром" АД отчетност /в това число Дневник № 3 по ЗВСН/, така и по аргумент на чл. 101, ал. 2 ЗАДС и чл. 44а ЗВСН/ отм., но действащ за процесните ревизирани периоди/, според които норми наливен ВАН може да се продава между лицензирани складодържатели на алкохолни напитки.

Правилно първостепенният съд е констатирал, че на етап "Наливна продукция" лицето не е отчитало фири, с няколко изключения, описани в допълнителното заключение по ССчЕ, изготвено от в. л. С. К. / при отговора на въпроса № 3. 3. – л. 840 – л. 841 от делото, том трети/. Не са отразявани фири в регистър ДСН, както и фири не са осчетоводявани, което се потвърждава от констатациите на в. л. К. в основното заключение по ССчЕ / при отговора на въпросите № 3, № 4 и № 5 от закл. – л. 804 от делото, том трети/.

При задълбочен анализ на доказателствата по делото АССГ е установил, че правилно митническите органи са приели, че данни в отчетността на ревизираното дружество отразяват вярно обективната действителност, включително и по отношение на количествата наливен ВАН въз основа на отразеното в дневниците по ЗВСН, в т. ч. в Дневник № 3 по ЗВСН (отм.); и регистър ДСН по ЗАДС, както и в счетоводната му отчетност. В този смисъл правилно са приели за верни данните за наливен ВАН и за изведени количества за бутилиране наливен ВАН, както и за бутилирани количества ВАН. Обосновано съдът е достигнал до извода, че митническите органи са установили задължения за акциз само за установена липса на изведен за бутилиране наливен ВАН, което представлява разлика между изведеното за бутилиране количество наливен ВАН и количеството бутилиран ВАН, като тази разлика е намалена с призната от митническите органи фира в размер на 0, 90 % върху изведения за бутилиране наливен ВАН. С процесния РА не е установен акциз за липса на акцизни стоки, установени на етап "Наливна продукция".

Както се установява по делото, ревизиращите органи са приспаднали от производствената загуба фира върху изведеното за бутилиране количество наливен ВАН / вложено количество/ в размер на 0, 90 %, въпреки че съгласно отразеното в табл. 8 за пределните размери на естествените фири /загуби/ при съхранение, транспорт и манипулация на вина, оцет, високоалкохолни напитки и спирт в Наредба № 13а – 10403 пределно допустимият размер на фира за бутилиране е 0, 5 %. В тази връзка съдът е приел, че дружеството не е ощетено, а напротив, не съществува възможност ревизионният акт да се изменя във вреда на ревизираното лице съгласно чл. 155, ал. 8 ДОПК.

Правилно съдът е отхвърлил като неоснователно твърдението на "ЛВК Винпром" АД, че митническите органи е следвало да намалят установената на етап "Бутилиране" липса, представляваща разлика между изведеното за бутилиране количество произведен наливен ВАН и бутилираното количество ВАН, намален с признатата фира в размер на 0, 9 % за манипулации, осъществени на етап "Бутилиране", с още 1, 02 %, какъвто е общият процент на фира за производствени манипулации, които биха могли да бъдат осъществени на етап "Наливен ВАН" – за манипулация "претакане" в размер на 0, 25 %, за манипулация "филтруване" в размер на 0, 4 % и за манипулация "купажиране" в размер на 0, 37 %, и то в максимален размер. В случай, че върху изведеното за бутилиране количество наливен ВАН се признаят допълнително фири за евентуално осъществени предходни операции, за които не са налице съставени първични счетоводни документи и не са отразени в дневниците по ЗВСН (отм.); , регистър ДСН и в счетоводната отчетност на дружеството, би се нарушил принципът на документална обоснованост. Този формираният от съда извод се подкрепя от констатираното от в. л. К. по приетото основно и допълнително заключение по ССчЕ. След проверка във водените от лицето дневници по ЗВСН (отм.); е установено, че освен манипулацията "купаж" /"купажиране" други манипулации на етап "Производство на наливен ВАН" няма отразени / л. 800 от делото, том трети/. От друга страна, касационната инстанция споделя развитите от първостепенния съд съображения за некредитиране на заключенията по СТЕ, комплексната ССчЕ и СТЕ и допълнението към тях, доколкото същите съдържат общи, теоретични положения и констатациите в тях са изградени на предположения. Както и самото вещо лице С. заявява при разпита си в открито съдебно заседание, проведено на 28.05.2018 г. / л. 769 – л. 770 от делото, том трети/, "по принцип може да се предполага какви нормални операции са извършени, но точно да се каже какви точно са правени и кога, е много трудно". Вещото лице А. заявява, че фирата може да се установи точно от съпоставката на този акт за производство, където са отразени на кои дати какви манипулации са извършени в края на месеца и след това със съпоставка на наличността, справка за наличността в края на месеца, като разлика между вложеното и констатираното като наличност в края на месеца по справката. Съобразно разпита на вещите лица С. и А. и отразеното в посочените по-горе заключения обосновано АССГ е приел, че изводите на експертите се основават върху присъщи за продукта технологични операции, а не върху доказано действително осъществени такива, описани в дневниците по ЗВСН (отм.);. Както обосновано е констатирано от съда, вещите лице са се позовали на "Справка за реално ползвани фири при манипулации, бутилиране на ВАН", като ангажираните от дружеството справки, представени с възражението срещу РД, са изготвени за целите на самата ревизия, а не в предходен момент и съответно, тези доказателства нямат материална доказателствена сила и с оглед на това са ценени съобразно останалия доказателствен материал. След като по безспорен начин е установено, че за ревизирания период в дневник № 3 "За извършени производствени манипулации" в колона № 7 "Манипулация" са вписани единствено манипулация "купаж", както и след проверка в дневниците, водени по ЗСВН (отм.); други манипулации на етап "Производство на наливен ВАН" няма отразени, то обосновано съдът е заключил, че твърдението на ревизирания субект, че се установяват точно технологичните операции, които са осъществени, е недоказано. От друга страна, дружеството не е отчитало фири с изключение на случаите, посочено от в. л. К. в допълнителното заключение по ССчЕ. Следователно, обосновано съдът е формирал извод, че след като самото лице не е установявало липси в своята отчетност след осъществена проверка, то като няма недостиг, не следва да бъдат признавани фири съгласно чл. 4 и чл. 5 от Наредба № 13а - 10403. Без лицето да е доказало по предвидения в закона начин претендираните фири, не следва същите да бъдат признати, при това в максимален размер. Принципът, установен в чл. 5 от Наредба № 13а – 10403, е, че приспадането на естествените фири се извършва по действителните им размери, които не може да превишават установените пределни норми.

Въз основа на съвкупния анализ на доказателствата по делото, събрани в рамките на ревизионното и на съдебното производство правилно съдът е приел за законосъобразно извършеното от ревизиращите органи установяване, че липса с неустановен произход, за която се дължи акциз, е разликата между изведеното за бутилиране количество наливен ВАН и бутилираното количество ВАН, намалено с призната фира в размер на 0, 9 % върху изведеното за бутилиране количество ВАН.

Касационната инстанция не споделя развитите от касатора доводи за неправилно приложение на закона във връзка с отразяването на количествата загуби /фири. Според дружеството последното е водило стриктна отчетност съгласно ЗВСН (отм.); и дневниците № 3 и № 5 съответстват на изискуемото съдържание по чл. 34 и чл. 36 от Наредба за условията и реда за регистриране и заличаване на регистъра, данните, подлежащи на вписване, начина на водене на дневниците, съдържанието и формата на декларациите на реколтата и стоковата наличност и контрола върху регистрираните лица и дейността им, като едва с новия ЗВСН /обн. с ДВ, бр. 45 от 15.06.2012 г./ се въвежда Приложение № 9 към чл. 153 от същия закон са отразяване на количествата загуби / фири. Следва да се посочи, че към процесните ревизирани периоди е действащ чл. 78 ППЗАДС, съгласно който в края на всеки данъчен период, в края на всяка календарна година, както и на датата на прекратяването на лиценза се прави рекапитулация на регистъра ДСН, като при рекапитулацията задължително се отчитат и вписват в регистъра загубите от естествените фири за съответния период. В чл. 88, ал. 5 ЗАДС е въведено задължение за лицензираните складодържатели, данните в регистъра ДСН да бъдат счетоводни отчетени по установения ред в счетоводната система на лицата. От друга страна, обосновано съдът е достигнал до извода, че следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 7, параграфи 4 и 5 от Директива 2008/118, която определя, че безвъзвратната загуба/фира се доказва по начина, удовлетворяващ компетентните органи на държавата – членка, като всяка държава-членка установява свои собствени правила и условия, при които се определят загубите. Тези условия са определени в ЗАДС, ППЗАДС, ЗВСН, Наредба № 4 и Наредба № 13а – 10403. Правилно е позоваването от страна на съда на чл. 4 и чл. 5 от Наредба № 13а – 10403 и формираният извод, че без лицето да е доказало по предвидения в закона начин претендираните фири, то същите не следва да бъдат признати, при това в установения в Наредбата максимален размер.

С оглед на горното, като е приел РА в посочената част за законосъобразен, АССГ е постановил правилно решение.

1. 2. Правилен и обоснован е изводът на първостепенния съд за законосъобразност на РА относно непризнати загуби, свързани с производство на ароматизиран спирт за джин. Доводите, изложени в касационната жалба, са същите, поддържани пред първата инстанция и се отнасят до въпроса за законосъобразност на РА в посочената му част.

Според отразеното в РД след като в дневниците не са отразени действително извършените производствени манипулации, за ароматизиран спирт – джин 76, 1 % алк. /стр. ЗЗ, случай13/, стр. 220, случай 56, стр. 313, случай 22 и стр. 354, случай 45/, ревизиращите органи са определили пределно допустими загуби /фири/ в размер на 0, 30 % при манипулации със спирт / претакане -0, 30 %/ съгласно раздел III "Количествени загуби/фири/ при манипулации от таблица № 8 за пределните размери на естествените фири / загуби/ при съхранение, транспорт и манипулация на вина, оцет, високоалкохолни напитки и спирт" към Наредба № 13а – 10403. Посочено е, че нормативната уредба не е предвидена манипулация "ароматизиране", в резултат на което няма нормативно основание за признаване на фири при производството на "ароматизиран спирт".

Според касатора заключението на експертите по комплексната СТЕ и ССчЕ и допълнението към нея съгласно технологичните схеми за производство на ароматен спирт за джин и максимално допустимите фири при отделните операции, отразените загуби съответстват на разходните норми и съответно, на основание чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗАДС съдът е следвало да признае правото на лицензирания складодържател да се освободи от задължението за плащане на акциз за загуби, които са в допустимите норми, определени с технологичната документация за съответното производство или дейност.

Съдът обосновано не е кредитирал посочените заключения, тъй като отговорите на експертите са общи, а не и конкретни. Видно от отговора на поставената задача осма, вещите лица са описали различни методи за производство на ароматизиран спирт за джин – на първо място, операционна схема с отразени загуби по отделните операции, която съответства на техническите спецификации на джин, приети по делото, като по тази схема е посочено, че за 1000 литра джин с алкохолно съдържание 40 об. % са необходими 427, 85 литра спирт с алкохолно съдържание 96, 0 об. %; на второ място, друг възможен технологичен подход за производство на джин е да се получи ароматен спирт по т. нар. екстракционен метод. В заключението е отразено, че оглед на дневници № 3 "За извършени производствени манипулации" /от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. и от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г./ и документа "Произведена продукция" е видно, че в тях не са отразени манипулациите по т. 8.2.1 на Техническата спецификация за дестилиран джин. Посочено е също, че съотношението на вложените съставки синя хвойна и кориандър не съответства на това по техническата спецификация; алкохолното съдържание на етиловия алкохол е в пъти повече от това по техническата спецификация. В основното заключение на комплексната СТЕ и ССчЕ вещите лица посочват, че трудно може да се каже при такава материална и счетоводна документация, че констатираните по РД липси са плод на технологични загуби.

Съобразно изложеното, след като не са отразени действително извършените производствени манипулации за производство на ароматизиран спирт съгласно приложената техническа спецификация, то правилно съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу РА в посочената част.

1. 3. Решението е правилно и в частта на отхвърляне на жалбата на "ЛВК Винпром" АД срещу РА относно призната загуба в размер на 6 % при дестилацията на гроздова ракия за съответния данъчен период.

За данъчен период м. 04. 2010 г. дружеството е произвело гроздова ракия с код по КН 2208 20 89 чрез дестилация на виноматериал. В документ "Произведена продукция" № 18 от 22.04.2010 г. за звено 103 "Дестилерия", са посочена количествата в литри на изходните суровини за дестилация /виноматериал/вторични продукти, предназначени за дестилация/. Същите количества вторични продукти, предназначени за дестилация, са вписани като постъпили на 22.04.2010 г. и в колона 4, на редове от 43 до 49 на дневник 4 "За вторични продукти, предназначени за дестилация", рег. № 1, започнат на 01.01.2010 г. и приключен на 31.12.2010 г. На същата дата – 22.04.2010 г., в дневник 4 на ред 50 е отразен полученият дестилат "гроздова ракия", който е вписан и в документ "Произведена продукция" № 18 от 22.04.2010 г. за звено 103 - "Дестилерия". В предоставената техническа спецификация от дружеството за винена дестилатна спиртна напитка, в точка 8. 2. "Технологичен процес" е описано, че предназначеното за дестилация вино се изварява на дестилационна колона/инсталация, в резултат на което се получава гроздова ракия, като е предвиден друг процес по преработка на виното преди дестилационната колона /инсталация. Съгласно протокол от 2008 г. за одобрени от дружеството проценти на невъзвратими загуби от дестилация, при получаване на дестилати, същият е в размер на 6 %. При прилагане съответния процент допустимите невъзвратими загуби от дестилации се изчисляват в размер на 3 822, 38 литра/ при констатирани от ревизиращите 63 706, 33 л. при 60 % алк. "Гроздова ракия" /. Доколкото е установено наличието с 4 270, 33 литра по-малко заприходен продукт / заприходени от дружеството са 59 436 л. при 60 % алк. "Гроздова ракия/, разликата от 447, 95 л. при 60 % алк. "Гроздова ракия" / 4 270, 33 л. - 3 822, 38 л. / ревизиращите са определили за липса и на основание чл. 20, ал. 2, т. 8 ЗАДС е количество освободено за потребление. Дължимият акциз за периода е определил в размер на 2 956, 47 лева, като произведени от данъчната основа по чл. 28, т. 5 ЗАДС – количество хектолитри чист алкохол и акцизната ставка по чл. 31, ал. 1, т. 5 ЗАДС -1100 лева за 1 хектолитър чист алкохол, заедно с лихви за забава.

Според касационния жалбоподател съдът не е съобразил, че са настъпили технологични загуби в процеса на преработка на вино по позиция по КН 2204, което е с акцизна ставка 0, 00 лева и за което ЗАДС не предвижда задължение за акциз. Този довод, наведен и пред първата инстанция, е неоснователен. След като е установено, че количеството виноматериал, отразен в документите на дружеството е вложено в процеса на дестилация, то обосновано ревизиращите органи са отнесли загубите като липса на крайния продукт "гроздова ракия" след процеса на дестилация.

Като е достигнал до извода за законосъобразност на РА в горепосочената част, съдът е постановил правилен съдебен акт.

1. 4. Не са налице твърдяните основания за отмяна на съдебния акт и в частта на приетия за законосъобразен РА относно непризнати фири за част от манипулациите при производство на вина "Кагор", "Варна" и "Тамянка".

Видно от констатациите в РД ревизиращите органи са признали пределни допустими загуби /фири/ в проценти, при извършване на манипулации при производствени купажи на междинни продукти – 1, 02 %, като общият размер е формиран така: - претакане 0, 25 %, купажиране 0, 37 %, филтруване 0, 40 %. Следователно, на дружеството са признати фири за всяка една от описаните манипулации – "купажиране", "филтруване" и " претакане", като определеният пределен размер на фирите е 1, 02 %, а не само за манипулацията "купажиране", както твърди касаторът. Същият извод следва от констатациите на в. л. по комплексната СТЕ и ССчЕ / л. 698 от делото, том III от делото/ и от установеното по ССчЕ, изготвена от в. л. К. / л. 795-л. 805 от делото, том III от делото/.

Съобразно горното, решението в посочената част се явява правилно и обосновано и не са налице основания за неговата отмяна.

По изложените мотиви настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 6955, 83 лева, определено на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховен административен съд, състав на първо отделение