Решение № 2055 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11122/2017 г.

Решение № 2055 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11122/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "М.-99" ЕООД, гр. П., представлявано от Х. Т. Н. - управител, против решение № 1346/21.07.2017 г. по адм. дело № 2804/2016 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед № ЗРИ-529/25.11.2016 г. на кмета на р-н "Източен" при община-П., като неоснователна. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: кмета на р-н "Източен", община - П., редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Първоинстанционното производство е образувано по жалба на "М.-99" ЕООД, гр. П., срещу Заповед № ЗРИ-529 от 25.11.2016 г. на кмета на р-н "Източен", община-П., с която на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ, вр. с § 17, ал. 1 ПР ЗУТ и влязло в сила РС № 178/9.07.2014 г. за обект: "Реконструкция на бул. "Шести септември" в участъка от мост "Адата" до бул. "Цариградско шосе", гр. П., е наредено на оспорващото дружество да премахне временна сграда: "Пункт за годишни технически прегледи", находяща се в ПИ с идентификатор 56784.525.57, представляващ публична общинска собственост, като неподходяща по местоположение, предвид започналата реализация на обекта по издаденото по-горе РС. Съдът, след анализ на доказателствата по делото вкл. и заключение на СТЕ, е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила по чл. 196, ал. 1 и 2 ЗУТ. При проверката за правилно приложение на материалния закон - чл. 195, ал. 5 ЗУТ, е извел изводи, че заповедта е в съответствие с тази разпоредба и целта й, тъй като временната сграда разпоредена за премахване е в несъответствие с общественото предназначение на имота в който е разположена, а именно в улица по действащия ПУП-ПР, чието изпълнение е започнало. Тези обстоятелства обуславят законосъобразност на оспорената заповед. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеност на правно-релевантните факти, изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед са правилни. По делото е установено, че процесната сграда "Пункт за годишни технически прегледи" е изградена първоначално като временен павилион на ДСК, с РС № 233/20.12.1972 г. върху държавен имот пл. № 11, предназначен за зелена площ към улично кръстовище на ул. "В. и ул. "Бр. Велешки" /сега ул. "6-ти септември/. От заключението на неоспорената СТЕ е установено още, че по РП на кв. "Столипиново"-П. от 1973 г., имот пл. № 11 отново е включен в посоченото улично кръстовище, както и последващия регулационен план от 1982 г. С КП от 2000 г. имот пл. № 11 става имот пл. № 57, по който процесната сграда се заснема с № 01 /виж Приложение № 4 към заключението на СТЕ/, а по влязлата в сила КККР от 2009 г. за гр. П., същата се записва с идентификатор 56784.525.57.1. Към момента на издаване на процесната заповед е в сила и действа ПУП "Многофункционална зона Изток", от 2008 г., по който имот пл. № 57 е отреден отново за улично кръстовище, т. е процесната сграда № 1 не подлежи на запазване. Последващите строителни книжа, издадени от община-П., относно процесния строеж за времето 2002-2003 г., касаещи неговия ремонт и преустройство, с нищо не променят статута му на временна сграда, установен още с построяването му през 1972 г. А в издаденото разрешение за ползване № 482/26.06.2003 г. изрично е записано, че се разрешава ползването на строежа при следните ограничения: до реализиране на ГКТП на гр. П. в зоната на строежа. Не на последно място е установено от съда, че въз основа на влязло в сила РС № 178/9.07.2014 г. е започнало строителството на обект: "Реконструкция на бул. "Шести септември", гр. П. в участъка от мост "Адата" до бул. "Цариградско шосе" на основание влезлия в сила ПУП-ПР от 2008 г., като процесната временна сграда попада в обхвата на уличното трасе, което се изгражда. При тези данни законосъобразни са изводите на съда, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 195, ал. 5 ЗУТ за издаване на процесната заповед, в хипотезата на неподходяща по местонахождение временна постройка. Разпоредбата на чл. 195, ал. 5 ЗУТ допуска премахването на строеж от вида на процесния, когато същия е неподходящ по местонахождение, за което и при спазване на определена процедура кмета на съответната община издава заповед. В случая правилно е установено, че процедурата по издаване на заповедта е спазена - налице е назначена комисия по чл. 196, ал. 1 от кмета на р-н "Източен", П., която е уведомила касатора да даде становище по премахването и е изготвила протокол от 12.09.2016 г. за своите констатации с предложение до кмета, по чл. 196, ал. 2 ЗУТ. Обективно признака "неподходящ по местонахождение" по чл. 195, ал. 5 ЗУТ, се установява от недопустимостта на сградата по действащия регулационен и строителен режим на територията върху която се намира и от реално предприетите действия на община-П. по прилагане на уличната регулация, одобрена с ПУП-ПР от 2008 г., върху чието трасе попада тази сграда. Този извод се обосновава и с факта, че за процесния строеж, разрешен като временен, не са установени процедури по § 17, ал. 1 или ал. 2 ПР ЗУТ, по които да е взето решение на О.-П. за статут - запазен строеж, по ал. 1, или за траен градоустройствен статут, по ал. 2, чрез допускане на процедура за изменение на действащия ПУП. Поради това неоснователни са оплакванията на касатора, че сградата е с постоянен статут на основание отстъпено право на строеж. Постоянен статут на процесната сграда, разрешена като временна, се придобива по реда и на основание § 17, ал. 2 ПР ЗУТ, за приложението на който ред и процедура не са представени никакви доказателства. Наличието или не на вещно право на строеж се установява по надлежния ред от гражданския съд, а не от административния, пред когото са валидни само писмени доказателства във формата на нотариален акт, за наличие на такива права, каквито в случая не се представят. Оплакването, че бившата сграда, собственост на банка ДСК не е идентична с временния павилион по издаденото РС от 1972 г. се прави за първи път пред касационната инстанция, поради което е недопустимо. От изложеното следва, че обжалваното решение се явява правилно и такова такова следва да бъде оставено в сила. При този резултат по спора искането на касатора за разноски е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение