Решение № 4459 от 3.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8713/2008 г.
ВАСIII отделение03.04.2009 г.докладчик Таня Куцарова
Диспозитив
Обявява нищожност на решение № 779 от 30.11.2007 г. на Министерски съвет на Република България № 779 от 30.11.2007 г., обн. ДВ бр. 104 от 11.12.2007 г., в частта с която за държавна нужда - изграждане на Автомагистрала "Марица" от км 5+100 до км 117+000 се отчуждава част с площ от 6 218 дка от имот № 331008 по КВС на с. Капитан Андреево, целият с площ 15 276 кв. м. за сумата 13 023 лв. Връща преписката на административния орган за извършване на административнопроизводствените действия съобразно дадените указания. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4459 от 3.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8713/2008 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) и е образувано по жалбата на Божана Боянова Узунова и Ферад Исмаил Сеид, двамата от гр. Кърджали против решение № 779 от 30.11.2007 г. на Министерски съвет на Република България № 779 от 30.11.2007 г., обн. ДВ бр. 104 от 11.12.2007 г., в частта с която за държавна нужда - изграждане на Автомагистрала "Марица" от км 5+100 до км 117+000 се отчуждава част с площ от 6 218 дка от имот № 331008 по КВС на с. Капитан Андреево, целият с площ 15 276 кв. м. за сумата 13 023 лв. Твърдят, че отчуждаемият имот е тяхна собственост по силата на договор за покупко-продажба - нот. акт № 89 от 22.10.2007 г. на нотариус с район на действие в района на Районен съд - Свиленград при дялове по 1/2 ид. част за всеки от жалбоподателите. В нарушение на административнопроизводствените правила в обжалваното решение като собственици фигурират продавачите по цитирания договор за покупко-продажба, което обосновава нищожността на решението на Министерския съвет в обжалвана част, тъй като засяга в значителна степен техните права и правни интереси. Молят да се обяви нищожност на решението в обжалваната част, алтернативно предявяват искане за отмяната му като незаконосъобразно, като развиват доводи и за несъобразяване на определения размер на обезщетението с действителните пазарни цени на имота и искат неговото увеличение. Ответникът - Министерски съвет на Република България не изразява становище по жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лица с пряк и личен интерес от оспорване, установен с нотариален акт № 89 от 22.10.2007 г., доколкото имотът, предмет на сделката е засегнат от отчуждителната процедура, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е основателна. От представената по делото преписка, приета в цялост и приобщена към доказателствения материал, се установява, че жалбоподателите са придобили по силата на нотариален акт № 89, том IХ, ре г. № 9727 от 22.10.2007 г. процесния имот - нива с площ от 15 276 кв. м., представляваща имот № 331008 по Картата на възстановена собственост на с. Капитан Андреево, обл. Хасково. Частс площ от 6.218 дка е от същия е предмет на извършеното отчуждаване за изграждане на "Автомагистрала Тракия". В Решението на Министерския съвет № 779 от 30.11.2007 г., обн. ДВ бр. 104 от 11.12.2007 г. като собственик е посочен продавачът по нот. акт № 89/22.10.2007 г. - Добри Паунов Тодев - пореден № 74 от регистъра на засегнатите имоти в землището на с. Капитан Андреево. Същият по силата на издаденото решение по чл. 34а от ЗДС е определен да получи и посоченото в решението обезщетение. Принудителното отчуждаването на имоти - частна собственост за държавни нужди е дълбока и трайна намеса в правната сфера на гражданите и юридическите лица, която засяга конституционно регламентираното и гарантираното им право на собственост. Член 17 от Конституцията на Република България регламентира в Основните си начала правото на собственост и наследяване по следния начин : чл. 17,
Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона.
Собствеността е частна и публична.
Частната собственост е неприкосновена.
Режимът на обектите на държавната и общинската собственост се определя със закон.
Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение. Предварителното и равностойно обезщетяване е гаранция за защита правата на гражданите и организациите, засегнати от отчуждаването, и е предпоставка за придобиване на собствеността от държавата. В изпълнение на този принцип е разпоредбата на чл. 39 от ЗДС, съгласно която имотът се смята за отчужден от датата, когато се изплати определеното в заповедта или съдебното решение обезщетение. Както разпоредбата на чл. 17, ал. 5 от Конституцията, така и тази на чл. 39 от ЗДС визират обезщетение, изплатено на действителния собственик. Едва след плащането на обезщетението на действителния собственик, държавата придобива собствеността върху отчуждаемия имот. Отчуждаването се извършва с властническо волеизявление на компетентен държавен орган, рефлектиращо директно в правната сфера на гражданина или юридическото лице. То, като придобивен способ има оригинерен характер, изключващ волята на досегашния собственик за това дали да извърши и срещу каква цена прехвърляне на правото си на държавата за нейните нужди. По тази причина и за да се осъществи транслативния ефект на административния акт, волеизявлението на органа следва да съответства на изискването за съдържание и форма, посочено в чл. 34б от ЗДС. Поради липса на обективирана воля на собственика на имота, нормата на чл. 34б от ЗДС има императивен характер, не допуска никакво отклонение от регламентираното правило (за съпоставка - договорите, при които не се спазва изискването за форма са нищожни - чл. 26, ал. 2 от ЗЗД). В случай, че изискването за съдържание както относно индивидуализацията на имота - вид, местонахождение и размер, така и относно цената и най-накрая относно собственика, не е спазено, не може да се стигне до плащане на засегнатия собственик на равностойно обезщетение и в крайна сметка до придобиване на имота от държавата. Понятията унищожаемост и нищожност на административните актове не са законово определени, а са установени в административноправната теория и практиката на съдилищата. Подходът при разграничаването им е конкретен за всеки отделен случай в зависимост от допуснатото нарушение при издаване на акта и в крайна сметка от характера на засегнатите по този начин обществени отношения, като се преценява и как нарушението се отразява върху волеизявлението на органа, съдържанието и действието на акта. Нищожният административен акт не поражда правни последици. Той е засегнат от толкова съществен порок, че не е годен да породи правно действие и за това съдът следва да обяви неговата нищожност. Унищожаемият акт поражда правни последици, но страда от определен порок, засягащ волеизявлението на административния орган и това налага отмяната му с решение на компетентния съд, което има конститутивно действие. По изложените съображения решението на Министерски съвет № 779 от 30.11.2007 г. в обжалваната част досежно част с площ от 6.218 дка от имот № 33 1008 по Картата на възстановена собственост на с. Капитан Андреево, обл. Хасково е нищожно. Макар формално изискуемата форма и съдържание съгл. чл. 34б от ЗДС да е налице, решението на Министерския съвет не е годно да породи правно действие, не е в състояние да уреди материалното административно правоотношение - равностойно престиране на материални права и в крайна сметка не в състояние да изпълни целта на закона. Целта на закона е държавата да придобие собствеността на имот, необходим й за задоволяване на определена нужда. При конституционната уредба, съдържаща се в чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България, възпроизведена в правилото на чл. 39 от ЗДС (уреждащ смесен фактически състав - влязъл в сила индивидуален административен акт - решение по чл. 34а от ЗДС и действие на органа по плащане на обезщетение) придобиване на собствеността не може да се извърши, ако обезщетението за имота не бъде платено на собственика. Плащането на обезщетението не може да се извърши, ако собственикът на имота (по титул за собственост) не е адресат на административния акт.