Решение № 13426 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 453/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на B. E., гражданин на Република Турция и ORKUN International Transport Kft със седалище в Будапеща, Унгария срещу Решение 140 от 24.10.2023 г. по адм. д. 137/2023 г. на Административен съд Видин, с което са отхвърлени жалбите на физическото лице и дружеството срещу Заповед РД-14-1907 от 29.05.2023 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ), издадена от началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" (ОО "АА") - гр. Видин към Регионална дирекция "Автомобилна администрация" (РД "АА") - гр. Видин. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че не е доказано извършването на административно нарушение от водача на товарния автомобил, послужило като основание за издаване на оспорената пред съда заповед за прилагане на принудителна административна мярка. В тази връзка се поддържа становище, че административното нарушение не било безспорно доказано, защото нямало влязъл в сила акт, годен да ангажира административнонаказателната отговорност на водача на пътното превозно средство (ППС). Твърди се още, че липсват доказателства за осигурен преводач на водача на ППС и на собственика на превозното средство в административното производство и цялото производство е проведено на български език. Нещо повече, представител на собственика - ORKUN International Transport Kft въобще не е участвал в производството по издаване на ПАМ. По изложените съображения се претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и произнасяне по съществото на спора с отмяна на оспорената заповед. Прави се искане за присъждане на разноски съгласно представен списък. Касаторът се представлява от адвокат Й. Лалова Адвокатска колегия Хасково. Ответникът началникът на ОО "АА" - гр. Видин към РД "АА" - гр. Видин, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на платеното от касатора адвокатско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт К. Керчев. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на съдебното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по жалбата на B. E. и неоснователност на касационната жалба на ORKUN International Transport Kft. Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежни страни, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество касационната жалба в частта, подадена от B. E., е основателна, но по различни от изложените в нея основания. В останалата част, подадена от ORKUN International Transport Kft, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на B. E., гражданин на Република Турция и ORKUN International Transport Kft със седалище в Будапеща, Унгария срещу Заповед РД-14-1907 от 29.05.2023 г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от началника на ОО "АА" - гр. Видин към РД "АА" - гр. Видин. Със заповедта е приложена ПАМ временно спиране от движение на моторно превозно средство (МПС) с марка Renault с [рег. МПС] и ремарке, с рег.[рег. МПС] - до заплащане на наложената с наказателното постановление (НП) глоба за извършеното нарушение и осигуряването на водач, който е гражданин на държава-членка на Европейския съюз (ЕС), или отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 4 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП). Като правно основание за издаване на заповедта са посочени разпоредбите на чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. "в" и "г" ЗАвтП. Съдът е установил от фактическа страна, че на 29.05.2023 г. на път Е-79, в района на ТЕЦ Видин, на км 13+300, в посока към гр. Видин са съставени Актове за установяване на административно нарушение (АУАН) 93 и 94 от 29.05.2023 г. Въз основа на тях са издадени НП 25-0000469 и 25-0000470 от 29.05.2023 г. срещу B. E. от Република Турция за извършени нарушения на чл. 78, ал.1, т.2 ЗАвтП. От правна страна съдът е приел, че административният акт не страда от пороците по чл. 146 АПК и е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, но недопустимо в частта, с която съдът се е произнесъл по същество на жалбата на B. E.. Посоченото физическо лице не е адресат на приложената ПАМ. Обстоятелството, че обжалваната заповед му е връчена, също не променя този факт. Връчването на акта на лице, което не е негов адресат, не обосновава правен интерес от оспорването Автомобилът е собственост на "Оркун интернешънъл транспорт" ORKUN International Transport Kft, който е упражнил правото си да оспори акта, засягащ правната му сфера. Цитираната от съда съдебна практика касае различна фактическа обстановка, свързана с подадена жалба от физическо лице лизингополучател на автомобила, какъвто не е настоящият случай. Наличието на правен интерес по смисъла на чл. 159, т. 4 АПК е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата, за която съдът следи служебно. В тази част решението следва да бъде обезсилено и производството по делото да бъде прекратено. В останалата част решението е валидно, допустимо и правилно. Доводи на касатора за съществено нарушение на съдопроизводствените правила фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Фактът, че не е възприел доводите на касатора не означава неизпълнение на процесуалните му задължения. Съдът е направил анализ на доказателствата, относими към правния спор. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. По делото е безспорно установено, че водачът на ППС не е гражданин на Европейския съюз, няма постоянен адрес на територията на България, не притежава сертификат по чл. 57, ал. 5 от Наредба 11 от 31.10.2002 г. и с посочените по-горе НП са му наложени глоби в размер на 5 000,00 лв. При така установените факти съдът правилно е приел, че са налице всички материалноправни предпоставки за упражняване на разпоредителната власт по прилагане на процесната принудителна административна мярка временно спиране от движение на влекача и прикаченото ремарке. Не са налице сочените от жалбоподателя пороци по чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 АПК. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неосигуряване на участие на дружеството-превозвач в проведеното административно производство. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК се намира в глава пета "Издаване на административни актове", раздел І "Индивидуални административни актове", а съгласно чл. 22, т. 1 АПК производството по раздел І не се прилага за административни актове, които по силата на специален закон се издават и изпълняват незабавно или е предвидено специално производство с оглед на естеството им. Процесната мярка има предварително изпълнение, допуснато по силата на закона - чл. 107, ал. 3 ЗАвтП, т. е. подлежи на незабавно изпълнение. Прилагането на чл. 26, ал. 1 АПК би лишило от смисъл принудителните мерки по чл. 106а ЗАвтП, тъй като тяхната основна цел е незабавно преустановяване на правонарушението. По същата причина не е необходимо извършването на правонарушението да е установено с влязъл в сила акт. При положение, че не е задължително участието на дружеството в административното производство, безпредметно е обсъждането на оплакването, че в същото това производство не е бил осигурен преводач на български език на негов представител. Неоснователно е и оплакването за неясно посочване на правното основание за издаване на заповедта. Релевантното правно основание е посочено в разпоредителната част на заповедта - чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. "в" и "г" ЗАвтП. Останалите законови разпоредби, посочени в административния акт, дават общата правна рамка на принудителните административни мерки по чл. 106а ЗАвтП и са неотносими в конкретния случай. Другият довод на касатора е свързан с липсата на адресат на оспорената заповед за прилагане на принудителната мярка. Касаторът счита, че това е достатъчно основание заповедта да се приеме за незаконосъобразна. Този довод на касатора е неоснователен. В чл. 106а, ал. 1, т. 3 ЗАвтП законодателят изрично посочил, че принудителната административна мярка спиране от движение се прилага спрямо превозното средство, с което е извършван превоз на товари. Ирелевантно за прилагане на мярката е обстоятелството кой е извършил превоза - собственикът на превозното средство или трето лице. И това е логично, тъй като именно превозното средство е средството, с което е извършено нарушението, чието преустановяване принудителната мярка цели. Чрез спирането от движение на превозното средство се гарантира преустановяването на административното нарушение. По изложените съображения обжалваното съдебно решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството, е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение