Решение № 12039 от 9.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2823/2018 г.

Решение № 12039 от 9.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2823/2018 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Техно Био Импорт" ЕООД, ЕИК 112114491, представлявано от управителя П. Кременлиев, чрез адв. Мандалчев, против решение № 64 от 10.01.2018 г. по адм. д. № 1189/2017 г. на Административен съд- Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № Р-13-1400900-091-01 от 15.12.2014 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 176 от 5.03.2015 г. на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив относно определени публични задължения по ЗДДС в резултат на непризнат данъчен кредит в размер общо на 166 738, 34 лева, ведно с прилежащи лихви в общ размер на 25 993, 19 лева. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради материална незаконосъобразност, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че доводите на ревизиращите органи почиват на изводи за липсата на доказателства относно произхода на машините при предходния доставчик. Касаторът моли да бъде отменено решението. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по жалбата - директор на дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Рашева, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 от АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото й съобрази следното: Делото е във фаза на втора касация. При предходното му разглеждане във ВАС делото е върнато за ново разглеждане и произнасяне от друг състав на първоинстанционния съд. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на ревизираното лице срещу ревизионен акт № Р-13-1400900-091-01 от 15.12.2014 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 176 от 5.03.2015 г. на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив относно определени публични задължения по ЗДДС в резултат на непризнат данъчен кредит в размер общо на 166 738, 34 лева, ведно с прилежащи лихви в общ размер на 25 993, 19 лева. При преценката на обосноваността и материалната законосъобразност на ревизионния акт, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства. Съдът е приел, че са констатирани редица несъответствия в представените съпътстващи доставката документи и писмени обяснения, включително тези, касаещи произхода на стоките, транспортирането им между всички участници в стоковата верига, както и фактът, че е извършено само частично разплащане по доставката. По отношение на доставката по фактура № 5/29.08.2013 г. административният съд е стигнал до извод, че не са представени каквито и да било доказателства от страна на жалбоподателя и от страна на неговия доставчик какво е наложило извършването на ремонт на закупената машина, като се твърди същата да е продадена в рециклиран вид от прекия доставчик. Съобразно указанията на ВАС е извършен анализ на данните в представените по делото документи и писмени обяснения във връзка с транспортирането на стоките до [населено място], като са открити множество противоречия. Така постановеното решение е правилно. Настоящият касационен състав на ВАС приема, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При проследяване доставките между дружествата по стоковата верига е констатирано че първоначално 2 броя стругове съответно модел С 11 МВ и С 13 МВ са продадени от "Марицатекс" АД на "Гогъл груп" ЕАД. Към момента на продажбата им машините са изведени от експлоатация, поради прекратяване на производствената дейност на дружеството. В последствие след закупуване на машините от "Марицатекс" АД, "Гогъл груп" ЕАД е станал собственик на капитала на "Арт метал 99" ЕООД. Прекият доставчик на ревизираното дружество – "ВМД 08" ЕООД получава по договор за консигнация от "Арт метал 99" ЕООД машините, които в последствие препродава на жалбоподателя. Фактурирана е и услуга по ремонт на фрезхобел на стойност 136 000 лв. При преглед предмета на договор от 1.02.2013 г. прекият доставчик "ВМД 08" ЕООД продава на жалбоподателя 2 машини – фрезхобел и струг, като в предмета на договора не се включва продажбата на струг, документирана с фактура № 4/29.04.2013 г. Налице е съвпадение само в цената на фрезхобела. Във връзка с продажбата на фрезхобела и струга, документирани с процесните фактура № 1/23.04.2013 г. и 2/26.04.2013 г. е фактурирана и услуга с предмет "доработване на механични части и компоненти за CU 100/160 фрезхобел". Според представения приемо-предавателен протокол на 30.07.2013 г. "ВМД 08" ЕООД е предоставило машините на "Техно Био Импорт" ЕООД. Изрично в приемо-предавателният протокол е предвидено, че купувачът няма право да продава и/или залага, съответно ипотекира машините в полза на трети лица, без писменото съгласие на продавача. Видно машините са съхранявани в дърводелската работилница в [населено място] до 30.07.2013 г., която "ВМД 08" ЕООД е ползвало по силата на договор за наем от 1.02.2013 г., сключен между ТПК "Цалапица"- наемодател и "ВМД 08" ЕООД- наемател. Във връзка с горепосочения договор за наем е представен и приемо-предавателен протокол от 30.07.2013 г., съгласно който "ВМД 08" ЕООД е върнало на 30.07.2013 г. на наемодателя предаденото съгласно наемния договор оборудване. В тази връзка правилни са и изводите на административния съд за липсата на доказателства за фактурирания ремонт на CU/100/160 фрезхобел. Извършването на ремонта е фактурирано едва след като машината вече се е намирала в производствения обект на жалбоподателя във Велинград. Фактурата, с която се документира извършения ремонт на машината е с дата 29.08.2013 г., което предполага, че на тази дата следва да се приеме, че ремонтът е фактически извършен от лицето, наето по граждански договор. Същевременно, обаче, в сключения граждански договор е посочено, че О. Григоров следва да извърши доработване на машините до 30.06.2014 г., когато по твърдение на самия жалбоподател същите се намират в негово държане. Наетото от доставчика лице не би могло да ползва оборудваните помещения на "ВМД 08" ЕООД в [населено място], тъй като според приемо-предавателния протокол от 30.07.2013 г. "ВМД 08" ЕООД е върнало на 30.07.2013 г. на наемодателя предаденото съгласно наемния договор оборудване. Следва да се има предвид, че анексът, с който се удължава срокът на договора за наем между "ВМД 08" ЕООД и ТПК "Цалапица" и квитанцията за заплатен наем в брой за месец август и септември 2013 г., са представени едва при повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд. По отношение на тези доказателства е направено изрично възражение от процесуалния представител на ответника. Анексът, с който се удължава срокът на договора за наем е с дата 20.07.2013 г., което означава, че към дата 30.07.2013 г. наемателят е бил наясно, че ще ползва помещенията и оборудването в тях за още два месеца, но независимо от това ги връща на наемодателя. Според даденото заключение от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза общата стойност на платените суми по фактурите е в размер на 288 840 лв. Като неплатената част по фактурите е в размер на 711 590 лв. По делото не са представени доказателства за причината за разликата в стойностите, като едва при повторното разглеждане на делото е представен протокол № 01 от 29.03.2013 г. към договор № 17 от 1.02.2013 г., съгласно който доставчикът намалява цената на машините със сумата от 50 260 лв., поради обстоятелството, че машините не са нови и в добро техническо състояние и декларира, че ще извърши ремонтни дейности по въвеждане в експлоатация за своя сметка. Същият дори да се приеме за достоверен не успява да докаже, че цената на машините е изцяло платена. По делото са представени също така два частни документа с различно съдържание – протокол № 02 към договора от 1.02.2013 г., съгласно който към неустановена дата на 2013 г. продавачът дава своето съгласие купувачът да продава и/или залага, съответно ипотекира в полза на трети лица машините, подробно описани в приемо – предавателния протокол и приемо – предавателен протокол № 1 от 30.07.2013 г., съгласно който купувачът няма право да продава и/или залага, съответно ипотекира машините в полза на трети лица, без писменото съгласие на продавача. Предвид множеството изложени несъответствия в представените доказателства и във връзка с гореизложеното касационният съд намира, че обжалваното решение е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт и като такова следва да се остави в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на ответната страна като ответник по касация ? се дължат разноски. На дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 458 лв. на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,