Решение № 15328 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4446/2013 г.

Решение № 15328 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4446/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на "Екстенд БГ" ООД гр. София, ул. "Братя Чакрин" № 8, вх. А, ет. 2, ап. 3, представлявано от управителя Ивайло Ангелов Тодоров, против Решение № 665 от 1.02.2013 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 7503 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт № 2101103592/30.11.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1197/23.05.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице са определени задължения по ЗДДС в размер на 206 747, 03 лв. заедно със съответните лихви за забава, поради отказан данъчен кредит по 96бр. фактури с издатели "Дао 07" ЕООД, "Джей Ем Груп" ЕООД и "Дес Ай Интергруп" ЕООД.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в нарушено право на участие на жалбоподателя в първоинстанциония процес поради отказа на административния съд да отложи разглеждането на делото, при служебна ангажираност на процесуалния представител на дружеството; необосновани фактически изводи за недоказана реалност на доставките на посочените доставчици, при установеното престиране на предмета на доставките от доставчиците директно на клиент на ревизираното лице. Иска се отмяна на решението, връщане на делото за ново разглеждане евентуално - отмяна на РА в посочената част.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Георгиева, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:

Спорът пред първоинстанционния съд е бил по реалността на доставките на пшеница и царевица с издатели посочените по-горе доставчици в данъчни периоди м. 04 - 06, м. 08 - 11 вкл. 2008 г.

За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, административният съд е приел, че не е доказана реалността на процесните доставки и тъй като РА е издаден от компетентен орган, в предписаната форма и без съществени нарушения на процесуалните правила, също е в съгласие с материалния закон, той е законосъобразен.

1. По оплакването за съществено нарушение на процесуалните правила.

Оплакването е неоснователно.

С писмена молба от 6.11.2012 г. адв. Ничева, като процесуален представител на касационния жалбоподател, е поискала от първоинстанционния съд отлагане на първото по делото заседание на 7.11.2012 г., поради служебна ангажираност в съдебно заседание на Върховния касационен съд. От представената в касационното производство в заверено копие призовка е видно, че тя е връчена на 26.10.2012 г., т. е. не непосредствено пред датата на първото по делото заседание пред АССГ, което означава че препятствието за процесуално представителство не е било внезапно. Отделно от това, съгласно чл. 139, ал. 1 на субсидиарно приложимия АПК, делото се отлага когато едновременно и страната и процесуалният й представител не могат да се яват, какъвто не е бил случаят.

1. По оплакванията за необоснованост и противоречие с материалния закон.

Спорът пред първоинстанционния съд е бил по реалността на доставките на пшеница и царевица като първа предпоставка за признаване на получателя - РЛ на право на данъчен кредит.

Ревизираното лице е твърдяло в ревизионното производство и при оспорването на акта по административен и съдебен ред, твърди и в касационната жалба, че особеност на процесните продажби на родовоопределени вещи е обстоятелството, че стоките по силата на вътрешна тристранна операция не са били транспортирани и предавани от доставчиците на ревизираното лице, а директно от доставчиците на негов клиент в определен склад, като ревизираното лице не е знаело откъде доставчиците товарят стоката. В писмени обяснения, приложени на л. 130 от делото на АССГ, управителят на РЛ е декларирал, че не знаел и мястото на изпълнение на доставките, въпреки че във възражението против РД е посочил, че то е Фуражен завод Бойчиновци, собственост на "Поултрипродъктс" ЕАД, гр. София.

В ревизионното производство са представени договор от 6.03.2008 г. между РЛ и "Мах - 2003" ЕООД за доставка на зърно и рамкови договори между РЛ и преките доставчици, както и писмени заявки /поръчки/ от страна на РЛ до доставчиците, приемателни бележки и анализни свидетелства на стоката. Не е било спорно, че и РЛ и преките доставчици са били регистрирани като търговци със зърно. Не е било спорно и плащането по процесните фактури.

Органите по приходите, като са установили, че преките доставчици не са на декларираните данъчни адреси, дерегистрирани са по ДДС след издаване на фактурите, имат определени особено големи данъчни задължения, нямат активи, нито персонални и технически ресурси за изпълнение на доставките, са приели, че доставките не са реално изпълнени. Освен това, липсват доказателства за транспортиране на стоката /включително, за собственост на МПС, пътни листа и доказателства за заплащане на транспортни разходи/, както и за произхода на стоката до вносител или производител.

За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че не е доказано клиентът на ревизираното лице да е подавал заявки, съгласно договора от 6.03.2008 г.; не е установено отделянето на родово определената стока от страна на доставчиците /дерегистрирани след издаване на фактурите, с установени особено големи данъчни задължения и непритежаващи активи, персонал и други ресурси/ и предаването и транспортирането й в посочен от ревизираното лице склад.

Решението е правилно.

При очертания по-горе предмет на доказване, в тежест на ревизираното лице е било доказването на описаната от него вътрешна тристранна операция. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че само договорът от 6.03.2008 г. между "Мах - 2003" ЕООД и ревизираното лице и издадените между страните фактури не са достатъчни доказателства за изпълнението на този договор. Действително, липсват писмени заявки на клиента на ревизираното лице, в изпълнението на които, то да е поръчало на преките доставчици доставките на процесните количества зърно. Установяването на произхода на стоката /в случая родово определени вещи/ наистина не е част от фактическия състав на правото на приспадане на данъчен кредит, но при доказано реално изпълнение на пряката доставка. За доставчиците на РЛ, непритежаващи никакви активи, персонал и каквито и да е ресурси, е трябвало да бъде доказано как са се разпоредили с правото на собственост на големи количества зърно - такива доказателства не са представени нито в ревизионното производство, нито при оспорването на РА. В случая именно предаването и транспортирането на стоката е било главен предмет на спора. Противоречието между писмените обяснения на управителя на ревизираното лице /на л. 130 от делото на АССГ/ и твърденията му във възражението против ревизионния доклад относно мястото на изпълнение на поръчките подкрепя фактическите изводи на първоинстанционния съд, че процесните фактури не отразяват действителни данъчни събития. Няма логика по един договор за доставка на зърно с един клиент, управителят на ревизираното лице веднъж да твърди, че не знае къде фактически е доставяно зърното, а в друг документ да посочва конкретен обект, вписан като място на получаване в представените с възражението към ревизионния доклад приемателни бележки. В тази връзка е и констатираното от АССГ противоречие между уговорката в чл. 8 от договора от 6.03.2008 г., съгласно която стоката ще се предава от продавача и тезата на ревизираното лице за вътрешна тристранна операция, при която стоката се доставя директно от доставчиците до клиента на РЛ. За транспортирането на стоките с различни транспортни средства, чийто регистрационни номера от различни общини са вписани във въпросните приемателни бележки, наистина не са представени никакви доказателства, а при дистанционните продажби именно транспортът на стоката е средство за изпълнението на доставката.

Предвид изложеното, обосновани на събраните по делото доказателства са фактическите изводи на първоинстанционния съд относно недоказана реалност на фактурираните доставки на стоки. Оспореното съдебно решение не е постановено при пороците, изтъкнати в касационната жалба, съответно е на материалния закон и следва да остане в сила.

Претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, тъй като такова вече е присъдено от първоинстанционния съд в размера по чл. 161, ал. 1 ДОПК.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,