Решение № 11205 от 6.12.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадената касационна жалба от Едноличен търговец (ЕТ) Марианка Павлова Мерания , чрез процесуален представител адв. Д. Петров, срещу Решение 219 от 17.05.2022 г., постановено по адм. д. 158 по описа на Административен съд Плевен (АС Плевен) за 2022 г. С него е отхвърлена жалбата на едноличния търговец против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) 11170 от 14.01.2022 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности Велико Търново в Дирекция Оперативни дейности към Главна Дирекция (ГД) Фискален контрол при Централното управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП). Наред с това, настоящият касационен жалбоподател бил осъден да заплати на НАП сумата от 250,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се поддържа становище, че обжалваното съдебно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. С молба от 26.07.2022 г. се релевира и касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК - недопустимост на съдебното решение. В жалбата се твърди наличието на пропуск в оценъчната дейност на съда по отношение на писмените доказателствени средства. Конкретните оплаквания на касационния жалбоподател са свързани с липсата на надлежни мотиви, с които да бъде обоснован срокът на действие на оспорената ЗНПАМ. Сочи, че липсата на мотиви относно срока на мярката препятства преценката за съразмерност по чл. 6 АПК, включително в рамките на съдебната проверка по чл. 169 АПК. Иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да бъде отменена оспорената заповед. Претендира се присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Към представената на 26.07.2022 г. молба по делото, касационният жалбоподател прилага като писмено доказателство - Постановление за прекратяване на принудителна административна мярка запечатване на обект 11245 от 30.06.2022 г., с което е прекратена наложената със Заповед 11170 от 14.01.2022 г. принудителна административна мярка запечатване на обект и забрана за достъп до него, за търговски обект магазин за куфари и чанти, находящ се в гр. Плевен, [улица], [номер], експлоатиран от ЕТ М. Павлова-Мерания , с [ЕИК]. В молбата се аргументира тезата, че прекратяването на процесната ЗНПАМ, представлява оттегляне на административния акт и е налице касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК за обезсилване на обжалвания съдебен акт по чл. 221, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът началникът на отдел Оперативни дейности Велико Търново, Дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол , не изразява становище по касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е била ЗНПАМ 11170 от 14.01.2022 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности Велико Търново в Дирекция Оперативни дейности към ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която по отношение на ЕТ М. Павлова М. е наложена ПАМ запечатване на търговски обект магазин за куфари и чанти, находящ се в гр. Плевен, [улица], 14, експлоатиран от ЕТ М. Павлова-Мерания и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Първоинстанционният съд е съобразил от фактическа страна, че оспорената ЗНПАМ е издадена във връзка с извършена на 04.01.2022 г., в 12,56 ч., проверка на търговския обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС магазин за куфари и чанти, находящ се в гр. Плевен, [улица], [номер] и експлоатиран от ЕТ М. Павлова-Мерания . При това, при контролна покупка на 1 брой мъжка чанта на стойност 19,00 лв. и заплащането им в брой с банкнота от 20,00 лв. от Р. Ангелов старши инспектор по приходите на М. Павлова, не е издаден фискален бон от наличното и работещо в обекта фискално устройство (ФУ) или касова бележка от кочан. Отпечатан е дневен финансов отчет "X", от който е разчетена касова наличност в брой от 0,00 лв., въз основа на което е направен извод, че за деня няма издавани фискални касови бележки. При засичане на фактическата наличност в касата са установени 69,00 лв. описани в опис на паричните средства. За установените факти е съставен протокол за извършена проверка (ПИП) сер. АА, 0239713 от 04.01.2022 г. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената ЗНПАМ е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочил е, че в административния акт подробно е описано констатираното нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, което напълно съответства на информацията, обективирана в ПИП, който не е оспорен от едноличния търговец и притежава доказателствена сила на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Направен е извод, че от съставения ПИП се опровергава твърдението на жалбоподателката, че 50,00 лв. от сумата, описана като касова наличност, не се е намирала в касата, а отстрани и същите са лична нейна собственост. В тази насока съдът приел, че ПИП е съставен пред М. Павлова и е подписан лично от нея без отразяване на подобни възражения в него. По отношение на представеното предложение вх. рег. 1110/19.01.2022 г. за сключване на споразумение с АНО на основание чл. 58г, ал. 1 ЗАНН е прието, че същото касае административнонаказателното производство и не е относимо към производството по издаване на спорната ЗНПАМ. Като неоснователни са отхвърлени доводите на жалбоподателя за липса на мотиви в оспорената ЗНПАМ, включително и по отношение на продължителността на срока на мярката. Според решаващия състав, изложените в заповедта мотиви са съобразени с конкретната фактическа установеност и обосновават формираната воля за налагане на ПАМ за срок от 14 дни. След подробен анализ на приложимите материалноправни разпоредби от ЗДДС и Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ съдът е преценил, че са налице материалноправните предпоставки за издаването на оспорения акт, както и това, че същият е постановен в съответствие с целта на закона и при спазване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Като ирелевантно към законосъобразността на оспорената заповед е възприето обстоятелството, че за нарушението към момента на провеждане на съдебното заседание не е издадено Наказателно постановление (НП), както и наличието на отправено искане за сключване на споразумение с АНО. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател за недопустимост на първоинстанционното решение, основан на представеното пред настоящия съд Постановление за прекратяване на ПАМ запечатване на обект 11245 от 30.06.2022 г., с което е прекратена наложената със Заповед 11170 от 14.01.2022 г. ПАМ запечатване на обект и забрана за достъп до него, за търговски обект магазин за куфари и чанти, находящ се в гр. Плевен, [улица], [номер]. Налагането на ПАМ не е обвързано с образуването на административнонаказателно производство, доколкото те са самостоятелни производства и не е налице преюдициалност на едното спрямо другото. Разпоредбата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС предвижда прекратяване на мярката от органа по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Прекратяването на действието на наложената мярка зависи от проявена от страната активност и изпълнението на наложената административна санкция, но тези обстоятелства са ирелевантни относно преценката за законосъобразността на заповедта за налагане на ПАМ. Предвид гореизложеното не е налице основание по чл. 209, т. 2 АПК, което да налага обезсилване на обжалваното съдебно решение. В случая по делото липсва спор относно фактите. Установената от административният съд фактическа обстановка правилно е възпроизведена в обжалвания съдебен акт, като същата изцяло съответства на събраните по делото доказателства и се възприема за вярна от настоящия касационен състав. Първоинстанционният съд е издирил правилно приложимия към спора материален закон като след обстоятелствен анализ на доказателствата и след като е дал отговор на възраженията на страните, е направил правилни и обосновани правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС приложима в настоящия случай, принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага на лице, което не спази реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената ПАМ се забранява и достъпът до обекта. Заповедите за налагане на ПАМ се издават с оглед преустановяване и/или предотвратяване на административни нарушения и последиците от тях, поради което имат и превантивен характер. При наличие на една от предпоставките, посочени в чл. 186 ЗДДС административният орган е длъжен да наложи ПАМ, като според чл. 187 ЗДДС това се извършва независимо от наложена имуществена санкция за същото нарушение. Извършвайки преценката си за материалната законосъобразност на административния акт, издаден при условията на обвързана компетентност решаващият съд е длъжен да се произнесе по същество, като извърши преценка на законовите предпоставки. Касационната инстанция възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд относно съответствието на обжалвания административен акт с приложимия материален закон. В конкретния случай по делото е категорично доказан фактът на извършеното нарушение. От приобщените доказателства е установено, че при извършената проверка от органите по приходите на търговски обект магазин за куфари и чанти, находящ се в гр. Плевен, [улица], [номер], при контролна покупка на 1 брой мъжка чанта на стойност 19,00 лв. и заплащането им в брой от проверяващите, не е издаден фискален бон от наличното и работещо в обекта ФУ или касова бележка от кочан. Данните от проверката са обективирани в надлежно съставен и неоспорен ПИП сер. АА 0239713 от 04.01.2022 г., който представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и установените факти и обстоятелства съгласно чл. 50, ал. 1 ДОПК, което правилно е преценено от административният съд. Извършеното от търговеца нарушение на изискването по чл. 25, ал. 1, т. 1 и чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. е основание за налагане на ПАМ съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б а от ЗДДС при условията на обвързана компетентност. Решаващият съд правилно е съобразил, че при упражняване на правомощието за определянето на срока на мярката, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. Въпреки, че нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност. Правилно първоинстанционният съд е приел, че извършената от административния орган преценка относно срока на ПАМ, а именно 14 дни от максимално допустимия срок съгласно чл. 186, ал. 1 ЗДДС - 30 дни, е в съответствие с тежестта на нарушението и с целите, за които мярката се налага, т. е. в съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Съдът е коментирал посочените от административния орган съображения в ЗНПАМ и правилно е приел, че в мотивите на ПАМ са съобразени множество релевантни обстоятелства, описани подробно в акта (доброто местоположение на търговския обект в пазар Център в централната част на града; вида на предлаганите стоки и техния широк асортимент; търговската площ, върху която се осъществява дейността; наличието на изнесена стока пред обекта; ценовият диапазон на предлаганите артикули; работното време на търговския обект). Съобразен е и оборотът от извършените продажби, отчетени от регистрираното ФУ конкретно по месеци, като е отразено, че м.10.2021 г. има отчетени 4 бр. продажби на стойност 102,00 лв.; за м. 11 2 бр. продажби на стойност 69,60 лв.; за м. 12 2 бр. продажби на стойност 44,00 лв. Освен това е установено по категоричен начин наличието на касова разлика между наличните парични средства в размер на 69,00 лв. и тези, маркирани във ФУ в размер на 0,00 лв., което е от съществено значение и е индиция за поведение на търговеца, насочено към укриване на приходи. От изложеното се налага извода, че при мотивиране на административният акт по отношение на срока на действие на ПАМ, издателят на акта е изложил мотиви в достатъчна степен, с които преценката на съда по чл. 169 АПК е обоснована, като доводите на касационния жалбоподател в обратна насока са неоснователни. Правилно първоинстанционният съд е разграничил производството по налагане на ПАМ по ЗДДС от административно-наказателното производство по реда на ЗАНН. Правилно също така е преценено от него, че за спора е ирелевантно наличието или липсата на издадено НП, както и отправеното искане за сключване на споразумение с АНО. Предвид всичко изложено и доколкото не се установи наличието на твърдените касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК, обжалваното съдебно решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски не следва да бъде уважена. Ответникът по касация не заявява искане за присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по въпроса с настоящото решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение