Решение № 5406 от 22.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Директора на Териториална дирекция Митница Варна при Агенция "Митници" /предходно наименование - Териториална дирекция Северна Морска/, срещу решение 3180 от 11.05.2022 г. постановено по адм.д. 4185 по описа на Административен съд София град за 2021 г. С атакувания съдебен акт е отменено решение с рег. 32-110550 от 06.04.2021 г. издадено от касатора към митническа декларация /МД/ МРН 18BG002002Н0064464/16.05.2018 г., подадена от УОН ЕООД. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради неправилно прилагане на материалния закон, касационно основание по смисъла на чл.209, т.3 АПК. Според мотивите на обжалването, АССГ неправилно е приел, че не е направен т.нар. качествен анализ на взетата проба, въз основа на който да бъде установено има ли животинска мазнина във внесения продукт. Според съда, административният орган безспорно е установил наличието на растителна мазнина, но не и на животинска такава. Неправилен, според изложеното в касационната жалба е и изводът на решаващия състав за неправилното вземане на контролната проба от стоката, въз основа на която са извършени изследванията. Посоченият от вещите лица метод по БДС не е относим към митническия контрол. Методът определен по БДС се прилага в случаите, при които се осъществява качествен контрол върху храните от БАБХ. Неотносим към спора е и въпросът свързан с акредитацията на митническата лаборатория. Това обстоятелство по никакъв начин не е компрометирало резултатите от анализа на пробите. Твърди, че дружеството само е определило организацията по стоков контрол, която да вземе пробите, поради което негова е отговорността за това действие. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи и претендира отмяна на обжалвания съдебен акт. Моли да бъде постановено друго решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлена подадената от УОН ЕООД жалба. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. При условията на евентуалност заявява възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът - УОН ЕООД, чрез адв.Чакалов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Подробни съображения излага в писмен отговор и претендира присъждане на направените в касационното производство разноски. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет контрол пред Административен съд София град /АССГ/ е било решение с рег. 32-110550 от 06.04.2021 г. към МРН 18BG002002Н0064464 от 16.05.2018 г. на с.д. Директор на Териториална дирекция "Северна морска" при Агенция "Митници" /сега ТД Митница Варна/, с което се коригира посочената митническа декларация, като е разпоредено клетка 33 тарифен код вместо 1518 00 95 90 да се чете 1518 00 99 90, като в тази връзка са установени публични задължения за досъбиране мито в размер на 3 271.36 лв. и ДДС в размер на 654.28 лв., ведно с лихва за забава върху размера на дължимите вземания, на основание чл. 114 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., вр. с чл. 59, ал. 2 ЗДДС. Съдът е приел, че при издаването на процесното решение са допуснати нарушения на процесуално правните разпоредби на Закона за митниците/ЗМ/. Извършена е последваща проверка съгласно нормата на чл.84 ЗМ. При осъществяването на такава проверка обхватът й, съгласно чл.84а, ал.2 ЗМ е за законосъобразността на действията на проверяваното лице при прилагането на съответните режими, процедури и мерки на търговската политика, както и за изпълнение на задълженията му за заплащане на публични държавни вземания, събирани от митническите органи. Съгласно чл.84в ЗМ последващите проверки се осъществяват от конкретно определени митнически органи от териториалния директор или от директора на Агенция Митници. В чл.87л ЗМ е предвидено, че проверката приключва с констативен доклад. Фактическите констатации в доклада трябва да бъдат подкрепени с доказателства и се смятат за истински до доказване на противното. Докладът се връчва на проверяваното лице в 7 дневен срок. Според мотивите на съдебното решение, тази процедура изобщо не е спазена от митническите органи. Това нарушение е довело до опорочаване на взетите проби, както и резултатите от тях и до неправилно определяне на нов тарифен код на процесните стоки. Проверката на административния акт относно съответствието му с материалния закон е осъществена от първоинстанционния съд въз основа на следните факти и обстоятелства: На 16.05.2018 г. УОН ЕООД е подало митническа декларация с МРН 18BG002002Н0064464, с която е декларирало режим "допускане за свободно обръщение" на стока, описана като "Отработено масло от растителен произход за технически цели" , с код по ТАРИК 1518009590, със ставка на митото по отношение на трети страни 2%, държава на износ Тайван, деклариран произход Тайван, условие на доставка СFR Варна. Към митническата декларация са приложени документи придружаващи вноса свързани с плащане, произход и условия на доставка на стоката. На 21.05.2018 г. от стоката Отработено масло от растителен произход за технически цели по МД с МРН 18BG002002Н0064464 от 16.05.2018 г. е взета проба за проверка на тарифно класиране с Протокол за вземане на проба 42/МРР-18BG2000М018154/21.05.2018 г. Пробите са изпратени до Централна митническа лаборатория (ЦМЛ) със заявка за анализ. Изготвена митническа лабораторна експертиза (МЛЕ) 06_25.05.2018/22.01.2021 г. за анализ на стока с описание "Отработено масло от растителен произход за технически цели", по протокол за вземане на проба, рег. 42/ МРР-18BG2000М018154/21.05.2018 г. Съгласно експертизата, анализираната проба представлява кафеникава, непрозрачна, маслообразна течност с фина утайка (при стайна температура) със силен, неспецифичен за определен вид масло мирис. Определеният мастно-киселинен и триглицериден състав на стоката не показва наличие на животински мазнини, а само на растителни масла/преобладаващо палмово масло или негова фракция/. Въз основа на изготвената експертиза от ЦМЛ и на основание правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН и предвид Общите разпоредби към Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоки за позиция 1518, стоката, с определените с МЛЕ характеристики и съгласно данните от приложените документи, попада в обхвата на код 1518 00 99 на КН, различен от декларирания. Предвид състава на стоката приложимият ТАРИК код е 1518 00 99 90 със ставка на митото по отношение на трети страни - 7,7%. Следователно стоката не се класира в декларирания код 1518 00 95 на КН, тъй като той обхваща негодни за консумация смеси или препарати от животински мазнини и масла или от животински и растителни мазнини и масла и техните фракции, а анализираната стока представлява негодна за консумация смес единствено от растителни мазнини и масла. След анализ на проведените изследвания и цялостната експертна оценка, е издадено процесното решение от Директора на ТД "Северна морска" при Агенция "Митници". С решението се приема, че декларираната стока, описана като: "отработено масло от растителен произход за технически цели" в митническата декларация, представлява негодна за консумация смес единствено от растителни мазнини и масла, като на основание правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН и предвид Общите разпоредби към Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоки за позиция 15 18, стоките по нея следва да се класират, в код по КН 15180099, в код по ТАРИК 1518 00 99 90, със ставка на митото по отношение на трети страни - 7,7%, поради което е променен тарифния код и са определени допълнително публични задължения за мито и ДДС. В хода на съдебното производство са изслушани съдебно-химическа експертиза допълнение към нея и е изготвена тройна съдебно-химическа експертиза. Обобщеното становище на експертите се свежда до това, че начинът на пробовземане не дава възможност да се направят изводи за цялото количество внесена мазнина. Посочено е, че от извършения химичен анализ от ЦМЛ не следва категоричен извод за съдържанието на животински мазнини в пробите. Направените от експертите констатации са на база изготвената експертиза в хода на административното производство, тъй като проба от стоката не се съхранява в ЦМЛ. Констатирани са негодни за консумация смеси или препарати от животински и растителни мазнини и масла и техните фракции. Посочено е, че част от описаните като налични мазнини в пробата могат да имат не само растителен, но и животински произход. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че посоченото в оспорения административен акт фактическо основание, а именно наличието само на растителни масла/мазнини в процесната стока, не е налице. Съдът е анализирал приложимата нормативна уредба и е определил, че спорът между страните се свежда до правилното приложение на материалния закон при тарифното класиране на процесния продукт, описан в митническата декларация като "отработено масло от растителен произход за технически цели". Съобразил е, че съгласно постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, за да се гарантира правната сигурност и лесния контрол, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките следва по правило да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позицията по Комбинираната номенклатура, както и в забележките към разделите или главите. Позовавайки се на експертното заключение, което обосновава заключението за смесен състав на внесената стока, както и въз основа на останалите кореспондиращи помежду си доказателства по делото, решаващият състав е достигнал до извод, че посоченият в декларациите код по КН съответства на нейните обективни характеристики и състав. Поради това е приел, че посоченото в оспорения административен акт фактическо основание, а именно наличието само на растителни масла/мазнини в отработеното масло е опровергано. Въз основа на констатираното нарушение на съдопроизводственетие правила и неправилно определяне на тарифния код по КН, с оглед обективните характеристики на стоката е прието, че решението на директора на ТД Митница Северна морска /сега Митница Варна/ е незаконосъобразно и същото е отменено. Решението е валидно, допустимо и правилно. Спорът между страните е относно правилното тарифното класиране на процесния продукт, описан в митническата декларация, от която са взети пробите, като "отработено масло от растителен произход за технически цели". С оглед описаните физически характеристики и химичен състав на внесеното масло е необходимо да бъде извършена проверка на преценката на административния орган дали внесената стока в код по КН 1518 009990, така както е направено с атакувания административен акт или правилно е декларирана от вносителя с код по КН 1518 009590, съгласно твърдението на вносителя. Правилно от АССГ, за извършване на необходимата преценка за коректното тарифно класиране е съобразена Комбинираната номенклатура /КН/, която се основава на хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (наричана по-нататък "ХС"), съставена от Съвета за митническо сътрудничество, понастоящем Световна митническа организация (СМО), и установена с Конвенцията за създаване на този съвет, сключена в Брюксел на 15 декември 1950 г. Според член 12 от Регламент 2658/87 Европейската комисия приема всяка година с регламент пълен текст на КН заедно със съответните автономни и конвенционални равнища на митата по Общата митническа тарифа, така както произтича от мерките, приети от Съвета на Европейския съюз или от Комисията. Част първа от КН съдържа съвкупност от уводни разпоредби. Съгласно дял A, който е озаглавен "Общи правила за тълкуване на КН", класирането на стоките в КН се подчинява на следните принципи: Текстът на заглавията на разделите, на главите или на подглавите има само индикативна стойност, като класирането се определя законно съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите. Част втора от КН включва раздел III, озаглавен "Мазнини и масла от животински или растителен произход; продукти от тяхното разпадане". Според КН в код 1518 се включват животински или растителни мазнини и масла и техните фракции, обработени чрез загряване, окислени, обезводнени, сулфурирани, продухани, полимеризирани чрез загряване във вакуум или в инертен газ или по друг начин химически модифицирани, с изключение на тези от 1516; негодни за консумация смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, неупоменати, нито включени другаде. Под код 1518 00 95 е посочено, че това класиране се отнася за "негодни за консумация смеси и препарати от животински мазнини и масла или от животински и растителни мазнини и масла и техните фракции", а по код 1518 00 99 са класифицирани "други" видове мазнини, различни от тези, изброени в предходните позиции. От съществено значение за определяне на тарифния код на стоката са нейните обективни характеристики и състав, а не само описанието на произхода, като под код 1518 00 95 се изисква по съдържанието си стоката да е от смесен произход, без да е посочено изискване към конкретното съотношение на растителни към животински мазнини в нея. Достатъчно е само наличието на животинска мазнина, дори в минимално количество. Според посоченото в приетите по делото експертизи и уточненията на експертите, пробата представлява отработено масло за технически цели, негодно за консумация от човека и животните и е смес от различни масла/мазнини, които могат да имат включително животински произход. Според изявлението на вещото лице /вж.стр.275 от делото/: "не може да се направи категоричен извод, че стоката съдържа или не съдържа животински мазнини". Наличието на мастно-киселинен състав, който може да има смесен произход е посочено още при изготвяне на експертизата в ЦМЛ, макар въз основа на нея да не са направени изводи в този смисъл. Основателно се поддържа от вносителя, че за да бъде класирана една стока в код 1518 0095 не е необходимо да бъде установено процентно съдържание на животински мазнини, а само тяхното наличие. Посочения при вноса тарифен код включва не само растителни мазнини, а също така и смеси и препарати от животински мазнини и масла или от животински и растителни мазнини и масла и техните фракции. Митническата лаборатория е посочила наличие на стеаринова киселина и на олеинова киселина, за които съгласно таблицата инкорпорирана в заключението на СХЕ е установено, че могат да имат и животински произход. С други думи, фактическите констатации на митническия орган, че се касае само за растителна мазнина не е безспорен. Това обстоятелство обосновава крайния извод, че начина на деклариране на стоката, съответства на посочения код по КН в декларацията. Несъобразени с нормата на чл. 170, ал.1 АПК са доводите на касатора, че вносителят следва да понесе своята отговорност, след като сам е определил организацията по стоков контрол, която да вземе пробите. Визираната норма еднозначно сочи, че в тежест на административния орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, е да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В частност, събраната от митническия орган информация не е достатъчна, за да фактическите основания на митническия акт и определяне на тарифен код различен от декларирания код 15180095 в процесната митническа декларация, а възприетото фактическо основание за неговата промяна не се подкрепя от събраните доказателства. Процедурите на които се позовава касатора по чл.46, чл.48 и чл.58 от Регламент /ЕС/ 952/2013 са относими към начините за управление на митническия контрол, върху кои стоки се осъществява и на кого са предоставени правомощия за извършването му. Разпоредбите на чл.189-190 от същия регламент са свързани със вземането на проби от стоките по отношение на които се осъществява проверка, но не уреждат технологията за това, а реда по който се извършват-кой може да вземе проба, кой има право да присъства при пробонабирането и т.н. Ето защо, тези норми не подкрепят тезата на касатора, че твърденията на вещите лица за приложимост на БДС EN ISO 5555 са неоснователни. От заключенията на експертите в хода на съдебното производство се установява, че в описаното в експертизата на МЦЛ не може да се направи категоричен извод, че установените мазнини са само с животински произход. Това е основание да се приеме, че не е налице причина поради която да бъде променен декларирания код от вносителя. Като е достигнал до същия краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на касатора не следва да бъдат присъждани разноски. Ответникът в производството е направил искане за присъждане на разноски в приложения по делото отговор по касационната жалба, като е посочено, че в последствие ще бъде представен списък на същите. По делото е приложено пълномощно за процесуално представителство, но липсват доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. По тези съображения не се дължи присъждане на разноски и в полза на ответника по касация. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение